Тео Ушев в огледалния свят
„ А в този момент остават тия три: религия, вяра, любов; само че по-голяма от тях е любовта. “ И любовта в действителност е най-голяма и това е освен най-тиражирания в медиите откъс от инсталацията на Теодор Ушев в СГХГ, част от Първото обръщение на свети деятел Павел до коринтяните (13:12-13), само че и особеното, чисто физическо чувство на фена – измежду всичко показано и написано в залата, за любовта написа най-вече и с най-големи букви.
Инсталацията на Теодор Ушев „ Като в мрачно огледало “ напълно зависи от усилието и въображението на фена. В полутъмната зала, облицована отчасти с термични огледала от фолио, са нарисувани и написани доста неща, съставляващи митинга на създателя против „ персоналното, политическо и религиозно двуличие и фалш “. Някои от тези текстове и рисунки са дребни, занимателни и очарователни, други са огромни и стряскащи, само че никое не е явно за фена, всяко би трябвало да бъде намерено посредством осветление със специфични фенери за ултравиолетова светлина. Изображенията върху фолиото не са неподвижни, а в непрестанно придвижване и по този начин всеки фен има своя, неповторима вероятност и вижда друго от другия до него.
В средата на залата е завършена по този начин наречената „ изповедалня “, в която посредством специфична каска фенът попада в друга действителност. Усещането е необичайно, нещо като пътешестване в космоса, само че един необикновен теоушевски космос или по-точно разновидност на огледалния свят, в който населяват странни същества и щом човек ги огледа по-настойчиво, те стартират да се доближават. Съществата са на всички места и най-некомфортно е когато фенът огледа в краката си и откри, че под него зее пропаст.
Специални надписи на входа приканват посетителите да снимат и споделят допустимо най-вече от инсталацията. Предполагам, че всяка фотография е друга, както са разнообразни и чувствата на създателя й. Така феновете стават пълноправни участници в огледалния свят, което евентуално е и крайната цел на прекарването. Надявам се, че за всички любовта остава трайно отпечатана в сърцето. С огромни букви.
Инсталацията на Теодор Ушев „ Като в мрачно огледало “ напълно зависи от усилието и въображението на фена. В полутъмната зала, облицована отчасти с термични огледала от фолио, са нарисувани и написани доста неща, съставляващи митинга на създателя против „ персоналното, политическо и религиозно двуличие и фалш “. Някои от тези текстове и рисунки са дребни, занимателни и очарователни, други са огромни и стряскащи, само че никое не е явно за фена, всяко би трябвало да бъде намерено посредством осветление със специфични фенери за ултравиолетова светлина. Изображенията върху фолиото не са неподвижни, а в непрестанно придвижване и по този начин всеки фен има своя, неповторима вероятност и вижда друго от другия до него.
В средата на залата е завършена по този начин наречената „ изповедалня “, в която посредством специфична каска фенът попада в друга действителност. Усещането е необичайно, нещо като пътешестване в космоса, само че един необикновен теоушевски космос или по-точно разновидност на огледалния свят, в който населяват странни същества и щом човек ги огледа по-настойчиво, те стартират да се доближават. Съществата са на всички места и най-некомфортно е когато фенът огледа в краката си и откри, че под него зее пропаст.
Специални надписи на входа приканват посетителите да снимат и споделят допустимо най-вече от инсталацията. Предполагам, че всяка фотография е друга, както са разнообразни и чувствата на създателя й. Така феновете стават пълноправни участници в огледалния свят, което евентуално е и крайната цел на прекарването. Надявам се, че за всички любовта остава трайно отпечатана в сърцето. С огромни букви.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ