83% от пълнолетните българи определят себе си като източноправославни като

83% от пълнолетните българи дефинират себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или към 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите съставляват други изповедания или не могат да отговорят.

Данните са от национално представително проучване Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл ", което към този момент 26 години всеки месец изследва съществени знаци в българското общество (последната вълна е извършена сред 9 и 16 март март измежду 772-ма пълнолетни българи), както и от постоянното световно проучване на водещата Световна асоциация „ Галъп интернешънъл ". Изследванията са самостоятелни от външно финансиране.

Като същински религиозни хора обаче у нас се дефинират единствено половината от пълнолетните българи. Изследване на международната асоциация „ Галъп интернешънъл " в партньорство с УИН още преди година и половина сподели, че в България 51% се дефинират като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на към 2,8 милиона души.

По света 62% от хората по света се дефинират като религиозни, 25% се дефинират като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.

58% настояват у нас, че имат вяра в Бог, а това са близо 3,2 милиона души. По света пък те са 71%.

Изводът на социолозите е, че самоидентификацията „ източноправославен " не значи наложително религия в Бога или действителна набожност. Вярата в Бога пък остава по-скоро персонална, в сравнение с институционализирана - в случай че се съди по публичното отношение към църквата, допълват от „ Галъп ".

Църквата у нас се употребява с високо доверие на фона на множеството институции, въпреки че и недоверието не е малко (41% в този момент декларират доверие, а 36% - недоверие). Години наред доверието остава на равнища над 40%, достигащи и до над 50% и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас, е изводът от изследването. Изборът на патриарх Неофит през 2013 година увеличи доверието, само че разнообразни кавги в годините по-късно въздействат и водят до моментни съмнения и изхабяване на известността на църквата.