Медицинското образование трябва да отговаря на световния технологичен прогрес и потребностите на обществото
„Труд “ продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България.
Миналата сряда в полемиката със своя публикация се включи ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Анастас Герджиков. Днес продължаваме със публикация на проф. Красимир Иванов, ректор на Медицински университет-Варна.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.
България е измежду последните страни в Европа по брой на завършващи висше здравно обучение: на 100 000 души от популацията – 12 лекари.
Висшето здравно обучение и това на здравните експерти има своите характерни особености и проблеми, които се нуждаят от намиране на гъвкави решения и предприемане на незабавни ограничения.
Първо: Ако висшето обучение би трябвало да дава отговор на потребностите на бизнеса, то висшето здравно обучение би трябвало преди всичко да дава отговор на здравните потребности на обществото. Какво значи това? Демографските процеси, характеризиращи актуалните европейски общества, са добре известни, само че те засягат нашата страна в още по-голяма степен. Увеличава се междинната дълготрайност на живота, което е мечтан удобен развой, само че по едно и също време с това пораства междинната възраст и делът на хората над 65 години. По данни на Евростат 20% oт популацията в България е на възраст над 65 година, което ни слага на едно от челните места по застаряване в Европа. За съпоставяне – по този обезпокоителен индикатор преди нас са единствено 5 европейски страни.
Само този факт е задоволителен да обоснове очевидните потребности от медицински и здравни експерти, с цел да се отговори на възходящите потребности от грижи и лекуване, свързани със застаряването на популацията.
Второ: На фона на възходящите потребности има потвърден повсеместен дефицит на медицински и здравни експерти в Европа, изключително осезателен в нашата страна, който заплашва да се трансформира в пагубен проблем за качеството на здравните услуги в България. Фактите сочат, че България е измежду последните страни в Европа по брой на завършващи висше здравно обучение: на 100 000 души от популацията – 12 лекари. Цифрите демонстрират, че да вземем за пример в Малта новозавършващите лекари на 100 000 индивида са 25, в Ирландия – 24, в Румъния, Дания, Словения и доста други страни – 20.
Трябва да сме наясно и с другия обезпокоителен факт – половината от лекарите в страната ни са на възраст над 55 години, а 20% са над 65 години.
Не доближават освен лекарите, само че и медицинските сестри и акушерките, а рецесията в България се задълбочава с всеки минал ден, като към този момент се доближава сериозният най-малко.
Тези числа са действително доказателство, че са нужни незабавни дейности за увеличение потенциала на медицинските университети за всички медицински и здравни специалности.
Необходимо е да се подтиква приемът в други специалности, нужни за опазването на здравето – лекарски асистенти, парамедици, болногледачи, кинезитерапевти.
Трето: Пазарът на медицински и здравни експерти е отворен, конкурентен, без ограничавания за свободното придвижване на човешкия капитал, изключително в границите на Европейски Съюз. Подготовката на медицински и здравни експерти в 5-те медицински университета у нас е на международно равнище. Доказателствата за това са доста. Това също усилва риска за България, тъй като изискванията за работа в чужбина са по-добри за лекарите и здравните експерти, а у нас не им се оферират конкурентни условия, с които да бъдат арестувани.
Тази специфичност на пазара изисква ограничения в две направления: от една страна – отчитане на резултата на миграцията и увеличение на потенциала за банкет на фрагменти в медицинските университети в България, а въпреки това – създаване на тактика за задържане на лекарите и здравните експерти в България.
За да се посрещне това предизвикателство, неотложно би трябвало да се обединят министерства, общини, държавни институции, контролни органи и медии, с цел да се вземе решение и целево да се финансират и поддържат медицинските университети в България и университетските лечебни заведения.
Необходими са незабавни, незабавни дейности. Ако решенията и ограниченията бъдат взети през днешния ден, в случай че още тази година се усили приемът на студенти в медицинските университети в България, то действителен резултат ще бъде регистриран най-рано след 10 години. Толкова време е належащо – 6 години образование в университет и 4 години специализация, с цел да се построи един приключен доктор – експерт, който пълноценно да лекува пациенти.
А искащи да учат медицински и здравни специалности има – в МУ-Варна да вземем за пример 3-ма задгранични жители се борят за 1 място, а при претендентите от страната съотношението е 7:1! Тук би трябвало да отбележим, че освен пазарът на медицински експерти е свободен. Свободно е и придвижването на кандидат-студенти в границите на Европейски Съюз. А има страни като Германия, Скандинавските страни, в които страната поема таксите и за студентите от Европейски Съюз. В този обединен пазар медицинските университети в България не са съперници между тях, а с другите в Европа. Това значи, че би трябвало да се влага в тяхното развиване, с цел да бъдат те конкурентни на най-хубавите в Европа.
Проблем пред здравното обучение в България сега е финансирането – незадоволителни дотации за образование и за просвета, незадоволителни средства за финансови разноски и рестриктивните мерки при образуване на лични средства.
Предоставяната от страната дотация за образование на студенти и докторанти в медицинските университети у нас е извънредно незадоволителна за задачите на модерното обучение по медицина. Предоставяната дотация за просвета е в размер, който мощно лимитира опциите за осъществяване на фундаментални и научно-приложни проучвания, издаване на научни писания и разпространение на резултатите от тях. Това от своя страна води до влошени индикатори за научна интензивност, понижаване на опциите за привличане на младежи в науката, липса на „ обучение, учредено на доказателства и просвета “ и ограничение на връзката „ наука-бизнес “. Средствата за финансови разноски са в най-малък размер, което постанова медицинските университети да ги дофинансират от образуваните лични доходи за строителство и главен ремонт, закупуване на профилирана здравна инсталация и съоръжение, образователен и демонстрационен програмен продукт и други Обучението по медицина е изключително скъпо поради нуждата от съвременно съоръжение, което постоянно надвишава в пъти размера на дотацията на медицинските университети у нас, както и неговото непрестанно възобновяване.
Независимо от разделянето на медицинските университети от университетските лечебни заведения те остават тясно свързани. Качеството на образование на студенти, специализанти и докторанти е в директна взаимозависимост от съществуването на модерно съоръжение в базите за практическо образование, а изгодите от добре подготвените експерти са и за двете сфери – обучение и опазване на здравето. За страдание по-голямата част от лечебните заведения не разполагат с нужната база, инсталация, образователни зали, програмен продукт и хардуер за осъществяване на образование в сходство с потребностите на просветителния пазар, което прави висшите медицински учебни заведения неконкурентоспособни спрямо другите европейски университети. Това постанова вложения на МУ в лечебни заведения – търговски сдружения, с които се финансира освен образованието, само че и директното предложение на здравни услуги в съответния район и има своя важен социално-здравен резултат.
Осигуряването на съвременно обучение е немислимо без подобаващите образователни средства в научен и на практика проект. В региона на медицината това води до огромни разноски, защото образователните материали следва да са съобразени с последните новости, а нововъведенията в здравната просвета и биотехнологиите са едни от най-бързо разрастващите се в международен проект. Едновременно с това, развиването на технологиите допуска внедряването им с оглед обезпечаването на цифрово и симулационно подкрепяне на образованието, далечен достъп до образователни материали, електронно административно обслужване на студентите и други Бързото остаряване на тези технологии и скоростта на научния прогрес изискват непрекъснати вложения.
Медицинското обучение у нас е сполучливо през днешния ден, само че може да бъде два пъти по-успешно на следващия ден заради сериозно възходящия дефицит на медицински и здравни експерти и голяма нужда от готови фрагменти. Трайно висок интерес от страна на кандидат-студенти за образование има както от страната, по този начин и от чужбина, тъй като е обезпечена реализацията на пазара на труда на завършващите и тъй като в България се предлага качествено образование и обучение, отговарящо на европейските стандарти.
Медицинското обучение у нас следва да бъде изведено като приоритет, да бъде подкрепяно и подтиквано. Това ще има голям позитивен резултат върху просветителната система, опазването на здравето, районното развиване и бъдещото запазване и развиване на обществото.
Кои са най-важните стъпки, съгласно мен, които могат да задвижат и поддържат положително движение за реализиране на задачата, а точно – актуалното здравно обучение в България да дава отговор на международния софтуерен напредък и потребностите на обществото.
1.Да се приложат инструментите за междусекторно съдействие и да се разпореди взаимен разбор на актуалните потребностите от медицински и здравни експерти в България от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на здравеопазването (МЗ).
Анализът може да бъде квалифициран взаимно с присъединяване на медицинските университети и професионалните организации (БЛС, БАСЗГ, БФС, БЗС и др.). Ще бъде спестено доста време, в случай че се употребяват комбинирано опциите на всички визирани институции, защото те поотделно разполагат с разнообразни данни, които могат бързо и елементарно да бъдат интегрирани. (Например в системата на Министерство на здравеопазването от време на време се изготвят информации от Районните здравни инспекции (РЗИ) за брой и систематизиране на дейните медицински и здравни експерти, а в системата на МОН се изискват информации за броя и специалностите на образование на студентите в медицинските университети.)
2. Паралелно с разработване на разбора може да се инициира създаване на система за обмисляне и прогнозиране на медицинските и здравни експерти в България.
Въпросите за обмисляне и балансиране на човешките запаси стоят пред доста страни от Европейския съюз и цяла Европа, защото дефицитът им е сериозен към този момент и в международен проект и се следи огромна подвижност сред другите страни.
В региона на обмисляне на човешките запаси има положителни практики в Европа, които се показват от Европейската комисия и се споделят в границите на експертни мрежи и планове на Европейската комисия. Екипи на МУ-Варна вземат участие дружно със свои сътрудници от България в такива експертни мрежи и могат да бъдат поканени при създаване на системата за обмисляне.
3. С цел по-ефективно обмисляне на бъдещите вложения за образование може да се инициира полемика по отношение на зараждащите нови медицински и здравни специалности. В практическото и теоретичното образование да се заложат нови тематики и модули на образование за възстановяване на цифровите умения за работа с нови медицински технологии, биотехнологии и телемедицина.
Тази полемика към този момент се води в Европейски и международен мащаб – тя е подкрепена от Европейската комисия и в инциативите на OОН и СЗО в границите на новосъздадената Висша Комисия по обучение, опазване на здравето и стопански напредък.
България и българското здравно обучение би трябвало да бъдат част от тези полемики, защото те са свързани и с пазара на труда, само че най- към този момент с търсене на решения за универсалното покритие на здравните потребности на жителите на всяка страна.
4. Да се инициира полемика за смяна в системата за оценка и акредитация на висшите учебни заведения в посока на усъвършенстване на процесите, като в актуализацията на наредбата за следдипломно образование на експерти в опазването на здравето да се включат освен експерти от Министерство на здравеопазването, само че и от МОН и медицинските университети.
Включването на технологиите в тези процеси би асъдействало за възстановяване на успеваемостта им. В тази връзка може да се разиска с екипите на МОН, НАОА и университетите вероятно включване на електронна система за подаване на документите (полезна процедура е да вземем за пример електронната система на Европейската стратегия ЕРАЗЪМ+).
Висшето здравно обучение в България е на европейско равнище и се нуждае от нашите общи дейности, с цел да се резервира и развива в динамичната и доста конкурентна среда. В този развой е нужна поддръжката на страната във връзка с координирани и свързани решения в двата бранша – висше обучение и опазване на здравето.
Миналата сряда в полемиката със своя публикация се включи ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Анастас Герджиков. Днес продължаваме със публикация на проф. Красимир Иванов, ректор на Медицински университет-Варна.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.
България е измежду последните страни в Европа по брой на завършващи висше здравно обучение: на 100 000 души от популацията – 12 лекари.
Висшето здравно обучение и това на здравните експерти има своите характерни особености и проблеми, които се нуждаят от намиране на гъвкави решения и предприемане на незабавни ограничения.
Първо: Ако висшето обучение би трябвало да дава отговор на потребностите на бизнеса, то висшето здравно обучение би трябвало преди всичко да дава отговор на здравните потребности на обществото. Какво значи това? Демографските процеси, характеризиращи актуалните европейски общества, са добре известни, само че те засягат нашата страна в още по-голяма степен. Увеличава се междинната дълготрайност на живота, което е мечтан удобен развой, само че по едно и също време с това пораства междинната възраст и делът на хората над 65 години. По данни на Евростат 20% oт популацията в България е на възраст над 65 година, което ни слага на едно от челните места по застаряване в Европа. За съпоставяне – по този обезпокоителен индикатор преди нас са единствено 5 европейски страни.
Само този факт е задоволителен да обоснове очевидните потребности от медицински и здравни експерти, с цел да се отговори на възходящите потребности от грижи и лекуване, свързани със застаряването на популацията.
Второ: На фона на възходящите потребности има потвърден повсеместен дефицит на медицински и здравни експерти в Европа, изключително осезателен в нашата страна, който заплашва да се трансформира в пагубен проблем за качеството на здравните услуги в България. Фактите сочат, че България е измежду последните страни в Европа по брой на завършващи висше здравно обучение: на 100 000 души от популацията – 12 лекари. Цифрите демонстрират, че да вземем за пример в Малта новозавършващите лекари на 100 000 индивида са 25, в Ирландия – 24, в Румъния, Дания, Словения и доста други страни – 20.
Трябва да сме наясно и с другия обезпокоителен факт – половината от лекарите в страната ни са на възраст над 55 години, а 20% са над 65 години.
Не доближават освен лекарите, само че и медицинските сестри и акушерките, а рецесията в България се задълбочава с всеки минал ден, като към този момент се доближава сериозният най-малко.
Тези числа са действително доказателство, че са нужни незабавни дейности за увеличение потенциала на медицинските университети за всички медицински и здравни специалности.
Необходимо е да се подтиква приемът в други специалности, нужни за опазването на здравето – лекарски асистенти, парамедици, болногледачи, кинезитерапевти.
Трето: Пазарът на медицински и здравни експерти е отворен, конкурентен, без ограничавания за свободното придвижване на човешкия капитал, изключително в границите на Европейски Съюз. Подготовката на медицински и здравни експерти в 5-те медицински университета у нас е на международно равнище. Доказателствата за това са доста. Това също усилва риска за България, тъй като изискванията за работа в чужбина са по-добри за лекарите и здравните експерти, а у нас не им се оферират конкурентни условия, с които да бъдат арестувани.
Тази специфичност на пазара изисква ограничения в две направления: от една страна – отчитане на резултата на миграцията и увеличение на потенциала за банкет на фрагменти в медицинските университети в България, а въпреки това – създаване на тактика за задържане на лекарите и здравните експерти в България.
За да се посрещне това предизвикателство, неотложно би трябвало да се обединят министерства, общини, държавни институции, контролни органи и медии, с цел да се вземе решение и целево да се финансират и поддържат медицинските университети в България и университетските лечебни заведения.
Необходими са незабавни, незабавни дейности. Ако решенията и ограниченията бъдат взети през днешния ден, в случай че още тази година се усили приемът на студенти в медицинските университети в България, то действителен резултат ще бъде регистриран най-рано след 10 години. Толкова време е належащо – 6 години образование в университет и 4 години специализация, с цел да се построи един приключен доктор – експерт, който пълноценно да лекува пациенти.
А искащи да учат медицински и здравни специалности има – в МУ-Варна да вземем за пример 3-ма задгранични жители се борят за 1 място, а при претендентите от страната съотношението е 7:1! Тук би трябвало да отбележим, че освен пазарът на медицински експерти е свободен. Свободно е и придвижването на кандидат-студенти в границите на Европейски Съюз. А има страни като Германия, Скандинавските страни, в които страната поема таксите и за студентите от Европейски Съюз. В този обединен пазар медицинските университети в България не са съперници между тях, а с другите в Европа. Това значи, че би трябвало да се влага в тяхното развиване, с цел да бъдат те конкурентни на най-хубавите в Европа.
Проблем пред здравното обучение в България сега е финансирането – незадоволителни дотации за образование и за просвета, незадоволителни средства за финансови разноски и рестриктивните мерки при образуване на лични средства.
Предоставяната от страната дотация за образование на студенти и докторанти в медицинските университети у нас е извънредно незадоволителна за задачите на модерното обучение по медицина. Предоставяната дотация за просвета е в размер, който мощно лимитира опциите за осъществяване на фундаментални и научно-приложни проучвания, издаване на научни писания и разпространение на резултатите от тях. Това от своя страна води до влошени индикатори за научна интензивност, понижаване на опциите за привличане на младежи в науката, липса на „ обучение, учредено на доказателства и просвета “ и ограничение на връзката „ наука-бизнес “. Средствата за финансови разноски са в най-малък размер, което постанова медицинските университети да ги дофинансират от образуваните лични доходи за строителство и главен ремонт, закупуване на профилирана здравна инсталация и съоръжение, образователен и демонстрационен програмен продукт и други Обучението по медицина е изключително скъпо поради нуждата от съвременно съоръжение, което постоянно надвишава в пъти размера на дотацията на медицинските университети у нас, както и неговото непрестанно възобновяване.
Независимо от разделянето на медицинските университети от университетските лечебни заведения те остават тясно свързани. Качеството на образование на студенти, специализанти и докторанти е в директна взаимозависимост от съществуването на модерно съоръжение в базите за практическо образование, а изгодите от добре подготвените експерти са и за двете сфери – обучение и опазване на здравето. За страдание по-голямата част от лечебните заведения не разполагат с нужната база, инсталация, образователни зали, програмен продукт и хардуер за осъществяване на образование в сходство с потребностите на просветителния пазар, което прави висшите медицински учебни заведения неконкурентоспособни спрямо другите европейски университети. Това постанова вложения на МУ в лечебни заведения – търговски сдружения, с които се финансира освен образованието, само че и директното предложение на здравни услуги в съответния район и има своя важен социално-здравен резултат.
Осигуряването на съвременно обучение е немислимо без подобаващите образователни средства в научен и на практика проект. В региона на медицината това води до огромни разноски, защото образователните материали следва да са съобразени с последните новости, а нововъведенията в здравната просвета и биотехнологиите са едни от най-бързо разрастващите се в международен проект. Едновременно с това, развиването на технологиите допуска внедряването им с оглед обезпечаването на цифрово и симулационно подкрепяне на образованието, далечен достъп до образователни материали, електронно административно обслужване на студентите и други Бързото остаряване на тези технологии и скоростта на научния прогрес изискват непрекъснати вложения.
Медицинското обучение у нас е сполучливо през днешния ден, само че може да бъде два пъти по-успешно на следващия ден заради сериозно възходящия дефицит на медицински и здравни експерти и голяма нужда от готови фрагменти. Трайно висок интерес от страна на кандидат-студенти за образование има както от страната, по този начин и от чужбина, тъй като е обезпечена реализацията на пазара на труда на завършващите и тъй като в България се предлага качествено образование и обучение, отговарящо на европейските стандарти.
Медицинското обучение у нас следва да бъде изведено като приоритет, да бъде подкрепяно и подтиквано. Това ще има голям позитивен резултат върху просветителната система, опазването на здравето, районното развиване и бъдещото запазване и развиване на обществото.
Кои са най-важните стъпки, съгласно мен, които могат да задвижат и поддържат положително движение за реализиране на задачата, а точно – актуалното здравно обучение в България да дава отговор на международния софтуерен напредък и потребностите на обществото.
1.Да се приложат инструментите за междусекторно съдействие и да се разпореди взаимен разбор на актуалните потребностите от медицински и здравни експерти в България от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на здравеопазването (МЗ).
Анализът може да бъде квалифициран взаимно с присъединяване на медицинските университети и професионалните организации (БЛС, БАСЗГ, БФС, БЗС и др.). Ще бъде спестено доста време, в случай че се употребяват комбинирано опциите на всички визирани институции, защото те поотделно разполагат с разнообразни данни, които могат бързо и елементарно да бъдат интегрирани. (Например в системата на Министерство на здравеопазването от време на време се изготвят информации от Районните здравни инспекции (РЗИ) за брой и систематизиране на дейните медицински и здравни експерти, а в системата на МОН се изискват информации за броя и специалностите на образование на студентите в медицинските университети.)
2. Паралелно с разработване на разбора може да се инициира създаване на система за обмисляне и прогнозиране на медицинските и здравни експерти в България.
Въпросите за обмисляне и балансиране на човешките запаси стоят пред доста страни от Европейския съюз и цяла Европа, защото дефицитът им е сериозен към този момент и в международен проект и се следи огромна подвижност сред другите страни.
В региона на обмисляне на човешките запаси има положителни практики в Европа, които се показват от Европейската комисия и се споделят в границите на експертни мрежи и планове на Европейската комисия. Екипи на МУ-Варна вземат участие дружно със свои сътрудници от България в такива експертни мрежи и могат да бъдат поканени при създаване на системата за обмисляне.
3. С цел по-ефективно обмисляне на бъдещите вложения за образование може да се инициира полемика по отношение на зараждащите нови медицински и здравни специалности. В практическото и теоретичното образование да се заложат нови тематики и модули на образование за възстановяване на цифровите умения за работа с нови медицински технологии, биотехнологии и телемедицина.
Тази полемика към този момент се води в Европейски и международен мащаб – тя е подкрепена от Европейската комисия и в инциативите на OОН и СЗО в границите на новосъздадената Висша Комисия по обучение, опазване на здравето и стопански напредък.
България и българското здравно обучение би трябвало да бъдат част от тези полемики, защото те са свързани и с пазара на труда, само че най- към този момент с търсене на решения за универсалното покритие на здравните потребности на жителите на всяка страна.
4. Да се инициира полемика за смяна в системата за оценка и акредитация на висшите учебни заведения в посока на усъвършенстване на процесите, като в актуализацията на наредбата за следдипломно образование на експерти в опазването на здравето да се включат освен експерти от Министерство на здравеопазването, само че и от МОН и медицинските университети.
Включването на технологиите в тези процеси би асъдействало за възстановяване на успеваемостта им. В тази връзка може да се разиска с екипите на МОН, НАОА и университетите вероятно включване на електронна система за подаване на документите (полезна процедура е да вземем за пример електронната система на Европейската стратегия ЕРАЗЪМ+).
Висшето здравно обучение в България е на европейско равнище и се нуждае от нашите общи дейности, с цел да се резервира и развива в динамичната и доста конкурентна среда. В този развой е нужна поддръжката на страната във връзка с координирани и свързани решения в двата бранша – висше обучение и опазване на здравето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ