Нова далавера за 1,7 млрд. лв. на кабинета „Петков“: купуват бързи влакове, няма релси за тях
„Труд“
Нова спекулация, този път транспортна, приготвя кабинетът „Петков“, сигнализираха специалисти от железопътния превоз. Подобно на положителните планове, които водят към пъкъла, закупуването на съвременни електрически локомотиви и бързи влакове е добре опаковано в лустросания пакет на преференциална договорка, която би трябвало да обезпечи съвременно пътешестване с българските железници. Реалността обаче е друга и плануваните за задачата 1,7 милиарда лева ще послужат за закупуване на нови монументи на нелепостта, безапелационни са експертите.
Идеята, стартирана от транспортния министър Николай Събев, с която той побърза да се похвали и във фейсбук, е да се закупят 7 двуетажни и 35 едноетажни бързи влака, 20 пуш-пул влакови състава, 18 маневрени локомотиви и 108 комплекта ETCS бордово съоръжение. За задачата са планувани 1 милиард лв. финансиране по Националния проект за възобновяване и резистентност и още 700 млн. лева национално съфинансиране, демонстрират плановите фишове за осъществяване на пазарни съвещания със международни производители. Част от влаковете ще развиват скорост до 200 километра в час, а други по-скромните 160 километра в час.
Международните компании, които желаят да вземат участие в поръчката би трябвало да внесат предложенията си за доставките до 16 юни, а до края на март 2023 година да са определени и изпълнителите на поръчките. Първите влакове съгласно плановете на транспортното министерство се чака да дойдат у нас през лятото на 2024 година, а до края на 2026 година да бъдат доставени всички машини.
Всичко това звучи повече от отлично, само че дяволът е във детайлите, разясниха през “Труд ” разнообразни специалисти, които обаче пожелаха да останат анонимни, притеснявайки се за бъдещата си кариера в железопътния отрасъл.
На първо място все още в действителност има железопътни прави, по които може да се вдигнат заложените оптимални скорости в плановете – до 160 километра в час. Те обаче са къси, като единственото изключение е жп линията от Пловдив до Свиленград. А за скорост от 200 км даже към момента нямаме такива. В същото време по близо 70 на 100 от жп линиите са наложени ограничавания да се подвига над 70 километра в час и даже при положително предпочитание и отпуснати средства, каквито все още няма за рационализация, картината ще е същата и към 2032 година Тоест близо 6 години, откакто сме “изхарчили ” 1,7 милиарда лева за доставка на неизползваеми електрически локомотиви и сформира. И в този момент употребявани сформира всеобщо имат опция да подвигат 130 километра в час, а част от новите електрическите мотриси и 140 км/час, само че това не се случва поради положението на релсите, безапелационни са експертите.
И до момента в който в Европа и света компании се надпреварват да слагат върхове по скорост на напредване и употреба на най-екологичния превоз – железопътния, у нас през последните двайсетина години междинната скорост на влаковете на БДЖ е намаляла с към 20 километра в час и е достигнала срамните 47 км/час.
В средите на специалистите, въпреки да звучи като смешка, постоянно се описват напълно действителни рядкости – от сорта, че по част от правите парните локомотиви преди десетилетия са превозвали композициите по-бързо от актуалните си събратя десетилетия по-късно.
Нова спекулация, този път транспортна, приготвя кабинетът „Петков“, сигнализираха специалисти от железопътния превоз. Подобно на положителните планове, които водят към пъкъла, закупуването на съвременни електрически локомотиви и бързи влакове е добре опаковано в лустросания пакет на преференциална договорка, която би трябвало да обезпечи съвременно пътешестване с българските железници. Реалността обаче е друга и плануваните за задачата 1,7 милиарда лева ще послужат за закупуване на нови монументи на нелепостта, безапелационни са експертите.
Идеята, стартирана от транспортния министър Николай Събев, с която той побърза да се похвали и във фейсбук, е да се закупят 7 двуетажни и 35 едноетажни бързи влака, 20 пуш-пул влакови състава, 18 маневрени локомотиви и 108 комплекта ETCS бордово съоръжение. За задачата са планувани 1 милиард лв. финансиране по Националния проект за възобновяване и резистентност и още 700 млн. лева национално съфинансиране, демонстрират плановите фишове за осъществяване на пазарни съвещания със международни производители. Част от влаковете ще развиват скорост до 200 километра в час, а други по-скромните 160 километра в час.
Международните компании, които желаят да вземат участие в поръчката би трябвало да внесат предложенията си за доставките до 16 юни, а до края на март 2023 година да са определени и изпълнителите на поръчките. Първите влакове съгласно плановете на транспортното министерство се чака да дойдат у нас през лятото на 2024 година, а до края на 2026 година да бъдат доставени всички машини.
Всичко това звучи повече от отлично, само че дяволът е във детайлите, разясниха през “Труд ” разнообразни специалисти, които обаче пожелаха да останат анонимни, притеснявайки се за бъдещата си кариера в железопътния отрасъл.
На първо място все още в действителност има железопътни прави, по които може да се вдигнат заложените оптимални скорости в плановете – до 160 километра в час. Те обаче са къси, като единственото изключение е жп линията от Пловдив до Свиленград. А за скорост от 200 км даже към момента нямаме такива. В същото време по близо 70 на 100 от жп линиите са наложени ограничавания да се подвига над 70 километра в час и даже при положително предпочитание и отпуснати средства, каквито все още няма за рационализация, картината ще е същата и към 2032 година Тоест близо 6 години, откакто сме “изхарчили ” 1,7 милиарда лева за доставка на неизползваеми електрически локомотиви и сформира. И в този момент употребявани сформира всеобщо имат опция да подвигат 130 километра в час, а част от новите електрическите мотриси и 140 км/час, само че това не се случва поради положението на релсите, безапелационни са експертите.
И до момента в който в Европа и света компании се надпреварват да слагат върхове по скорост на напредване и употреба на най-екологичния превоз – железопътния, у нас през последните двайсетина години междинната скорост на влаковете на БДЖ е намаляла с към 20 километра в час и е достигнала срамните 47 км/час.
В средите на специалистите, въпреки да звучи като смешка, постоянно се описват напълно действителни рядкости – от сорта, че по част от правите парните локомотиви преди десетилетия са превозвали композициите по-бързо от актуалните си събратя десетилетия по-късно.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ