Наивна телеграма проваля княз Батенберг
„Ще повярваш ли, като ти кажа, че за дребното дни, откогато съм тук, остарях с 10 години? Цялата сган на Русия се е приютила тук.“ Това написа 22-годишният княз Александър Батенберг на татко си единствено няколко седмици след идването си у нас през април 1879 година Приел българския престол по гледище на съветския цар Александър II, обичаният му племенник и негов кръщелник скоро открива, че всички прислужници и лакеи в двореца, оставени от русите, са сътрудници.
Всичко това малко безпокои храбрия участник във войната с Турция, теоретичен и на войнишки обичай. На 20-годишна възраст получилият военно обучение принц Александър декор Батенберг постъпва в Руската войска. Участва в Руско-турската война (1877–1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се почтено по време на похода на Предния Руски отряд (с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден е с „ Георгиевски кръст “ IV ст. Неговият настойник Александър II обаче умира през 1881 година
Новият съветски император Александър III от дълго време ненавижда братовчед си Сандро. Освободителката към този момент
гледа на България като на своя губерния
и намерено се меси и разбунва политическия й живот, подкрепяйки опозиционните партии. Особено я нервира княжеската персона, знак на суверенитета и независимостта на дребната страна.
Съединението сред северната и южната част на България, станало на 6 септември 1885 година по импровизиран и анемичен метод, слага пред княз Александър комплицирана алтернатива. Да го поддържа би означавало да наруши жестоко Берлинския контракт. Той обаче взема решение да остане правилен на българските ползи и на 21 септември влиза триумфално в Пловдив.
На пръв взор всичко потегля добре – Турция се задоволява единствено с митинг, а Англия уверено поддържа акта. Силно ядосан обаче е съветският цар. Неговите проекти са предвиждали събаряне на Батенберг с прелом, краткотрайна военна тирания и оповестяване на България за съветски протекторат. Александър III със незабавна депеша отзовава всички съветски офицери, уредници и инструктори на преди малко създаващата се българска войска. В сериозния миг на предстоящо турско нахлуване тя е оставена без квалифицирано висше командване. След това царят обществено унижава Батенберг, като
публично зачертава името му
в листата на почетните съветски офицери.
Ударът против обединена България идва не от юг, където са струпани нейните войски, а от Сърбия. На 2 ноември крал Милан й афишира война, провъзгласявайки се за бранител на Берлинския контракт. Победата на опитната сръбска войска над новата, неизпитана в пердах българска армия наподобява сигурна. Руският цар тържествува – той към този момент предвкусва по какъв начин победените българи му се молят да им помогне. Но уви! С тридневен денонощен марш войските на княз Александър, струпани на турската граница, пресичат България и смазват сърбите. Отзоваването на съветските офицери освен окуражи младите български капитани, само че и прави успеха още по-блестяща, национална, същинска. Европа приветства като боен воин заличения единствено преди дни в съветската войска Батенберг.
Самодържецът е гневен и пристъпва към решителни дейности. Руската дипломация интензивно работи за непризнаване на Съединението, а царските сътрудници в България настойчиво внушават, че таман „немецът“ е повода за това. На русофилски настроените политици се изсипват пари, с цел да водят вестникарска и всякаква друга атака против княза. Правят се опити той да бъде премахнат, само че те се провалят.
Тогава идва на ход превратът. Извършват го по съветско подстрекателство група офицери, смятащи се за недооценени и подценени от княза. През нощта на 9 август те нахлуват в двореца и го принуждават да подпише формираната от тях абдикация. Батенберг е отведен в Рени, съветски град на Дунава. Обаче триумфите на заговорниците свършват дотук – те не срещат нито политическа, нито национална поддръжка. Вълна от отвращение и яд залива България. Контрапреврата оглавява Стамболов – Временното държавно управление, формирано небрежно с благословията на Русия, е необуздано единствено след три дни и членовете му са оповестени за предатели. И в чужбина публичното мнение застава на страната на героя от Сливница. Стамболов и кралица Виктория упорито го зоват да се върне и заеме трона си.
Връщането е триумфално
– хиляди хора се стичат в Русе, с цел да приветстват своя княз. Между тях в парадна униформа е и локалният съветски консул, който още не е получил указания по какъв начин да се държи. Батенберг погрешно приема наличието му като знак, че царят е трансформирал отношението си. И прави съдбовна неточност – по съвет на съветския консул се пробва да завоюва благоразположението на самодържеца с малодушна верноподаническа депеша. „Русия ми е дала короната и тая корона аз съм подготвен да я предам на нейния монарх“, гласи последното изречение.
Александър III не пропуща шанса си. Той незабавно разгласява телеграмата дружно със своя отговор, още преди приемането му от „немеца“. А отговорът му е сразяващ – съгласно него връщането на княза е пагубно за България и го оставя самичък да реши какво би трябвало да направи. Съвсем явно е за всички, че в този момент Батенберг би трябвало да извърши това, което самичък наивно предлага – да се откаже от короната.
На 26 август 1886 година княз Александър I афишира абдикацията си и напуща София още същия ден, съпроводен от голяма, надълбоко опечалена навалица.
Всичко това малко безпокои храбрия участник във войната с Турция, теоретичен и на войнишки обичай. На 20-годишна възраст получилият военно обучение принц Александър декор Батенберг постъпва в Руската войска. Участва в Руско-турската война (1877–1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се почтено по време на похода на Предния Руски отряд (с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден е с „ Георгиевски кръст “ IV ст. Неговият настойник Александър II обаче умира през 1881 година
Новият съветски император Александър III от дълго време ненавижда братовчед си Сандро. Освободителката към този момент
гледа на България като на своя губерния
и намерено се меси и разбунва политическия й живот, подкрепяйки опозиционните партии. Особено я нервира княжеската персона, знак на суверенитета и независимостта на дребната страна.
Съединението сред северната и южната част на България, станало на 6 септември 1885 година по импровизиран и анемичен метод, слага пред княз Александър комплицирана алтернатива. Да го поддържа би означавало да наруши жестоко Берлинския контракт. Той обаче взема решение да остане правилен на българските ползи и на 21 септември влиза триумфално в Пловдив.
На пръв взор всичко потегля добре – Турция се задоволява единствено с митинг, а Англия уверено поддържа акта. Силно ядосан обаче е съветският цар. Неговите проекти са предвиждали събаряне на Батенберг с прелом, краткотрайна военна тирания и оповестяване на България за съветски протекторат. Александър III със незабавна депеша отзовава всички съветски офицери, уредници и инструктори на преди малко създаващата се българска войска. В сериозния миг на предстоящо турско нахлуване тя е оставена без квалифицирано висше командване. След това царят обществено унижава Батенберг, като
публично зачертава името му
в листата на почетните съветски офицери.
Ударът против обединена България идва не от юг, където са струпани нейните войски, а от Сърбия. На 2 ноември крал Милан й афишира война, провъзгласявайки се за бранител на Берлинския контракт. Победата на опитната сръбска войска над новата, неизпитана в пердах българска армия наподобява сигурна. Руският цар тържествува – той към този момент предвкусва по какъв начин победените българи му се молят да им помогне. Но уви! С тридневен денонощен марш войските на княз Александър, струпани на турската граница, пресичат България и смазват сърбите. Отзоваването на съветските офицери освен окуражи младите български капитани, само че и прави успеха още по-блестяща, национална, същинска. Европа приветства като боен воин заличения единствено преди дни в съветската войска Батенберг.
Самодържецът е гневен и пристъпва към решителни дейности. Руската дипломация интензивно работи за непризнаване на Съединението, а царските сътрудници в България настойчиво внушават, че таман „немецът“ е повода за това. На русофилски настроените политици се изсипват пари, с цел да водят вестникарска и всякаква друга атака против княза. Правят се опити той да бъде премахнат, само че те се провалят.
Тогава идва на ход превратът. Извършват го по съветско подстрекателство група офицери, смятащи се за недооценени и подценени от княза. През нощта на 9 август те нахлуват в двореца и го принуждават да подпише формираната от тях абдикация. Батенберг е отведен в Рени, съветски град на Дунава. Обаче триумфите на заговорниците свършват дотук – те не срещат нито политическа, нито национална поддръжка. Вълна от отвращение и яд залива България. Контрапреврата оглавява Стамболов – Временното държавно управление, формирано небрежно с благословията на Русия, е необуздано единствено след три дни и членовете му са оповестени за предатели. И в чужбина публичното мнение застава на страната на героя от Сливница. Стамболов и кралица Виктория упорито го зоват да се върне и заеме трона си.
Връщането е триумфално
– хиляди хора се стичат в Русе, с цел да приветстват своя княз. Между тях в парадна униформа е и локалният съветски консул, който още не е получил указания по какъв начин да се държи. Батенберг погрешно приема наличието му като знак, че царят е трансформирал отношението си. И прави съдбовна неточност – по съвет на съветския консул се пробва да завоюва благоразположението на самодържеца с малодушна верноподаническа депеша. „Русия ми е дала короната и тая корона аз съм подготвен да я предам на нейния монарх“, гласи последното изречение.
Александър III не пропуща шанса си. Той незабавно разгласява телеграмата дружно със своя отговор, още преди приемането му от „немеца“. А отговорът му е сразяващ – съгласно него връщането на княза е пагубно за България и го оставя самичък да реши какво би трябвало да направи. Съвсем явно е за всички, че в този момент Батенберг би трябвало да извърши това, което самичък наивно предлага – да се откаже от короната.
На 26 август 1886 година княз Александър I афишира абдикацията си и напуща София още същия ден, съпроводен от голяма, надълбоко опечалена навалица.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ