Теди Кацарова: Много хора ме предаваха, но им простих
– Теди, с Дичо сте част и от една осведомителна акция, ориентирана към младите безработни хора. Продължава ли акцията и каква е задачата й? За какво разговаряте с младежите?
– Да, цялото ни лято беше изпълнено с концерти из България, свързани с акция към Агенцията по заетостта. Целта ни беше да приобщим тази част от младото общество, която се усеща изолирана и обезверена. Да ги насочим към опциите, които им се дават като варианти за работа, и най-важното да останат в България. Имахме изключителни срещи с млади будни хора и съм сюрпризирана какъв брой интелигентни и възпитани деца се отглеждат на всички места. Тенденция е да се афишира в медиите изказване, че нацията се опростачва, че хората са елементарни. Напълно неверно. Аз съм очарована от подрастващото потомство в България – мъдро и надарено.
– Проектът „Младите хора – бъдещето на България – това сме ние“ предизвика и раждането на песента „Агресия“, в която пееш с Дичо, Руди, Дули, Муден и Кукушев. Какво е главното обръщение, което искахте да отправите с това парче? Как се роди то и по какъв начин се приема от младежите?
– Това е ария, която създадохме още веднъж с идея. Агресията, уви, е на всички места към нас. Обществото постанова мода на недодялан език и дейности. Децата са попивателни, само че най-много те са ощетени и доста постоянно даже обект на домашно принуждение, което пък предизвика принуждение в учебните заведения. Най-лесният път за едно обръщение е посредством ария. Надяваме се тя да стигне до повече деца.
– Лично ти какви мемоари имаш от ученическите си години? С какво днешното потомство се разграничава от твоето?
– Аз имах прелестни мигове в учебно заведение. Много положителни преподаватели имах и най-милите ми мемоари са от 1-ви до 7-и клас в 107-о учебно заведение. Тогава задачите и стремежите ни бяха други. Кой повече шестици ще има и такива „демоде“ работи. /Смее се./
– С Дичо направихте и сполучливото парче „Остани“, по какъв начин се събрахте в креативен тандем?
– С Дичо се събрахме доста бързо заради лятното ни турне и преди да го стартираме, взехме решение да създадем и едно общо парче. В този интервал работихме с еднакъв композитор – Петър Рангелов, и той ни предложи песента „Остани“. Много съм щастлива от тази колаборация и това евентуално ми е един от най-силните дуети, само че и чисто човешки си паснахме доста, с Дичо сме много добра композиция. Той е извънреден създател и музикант, както и благ и безрезервен. Човек с огромно „ Ч “. Поради сполучливия ни план в този момент пътуваме доста постоянно към този момент и като дует и имаме предложения от цяла България.
– Не за първи път влизаш в дует. Миналата година с Миро записахте „Пламнали души“ – ария за закъснялата обич. Как се роди това парче?
– „Пламнали души“ се роди по красивия текст на Ангел Симеонов. Музиката е моя и поканих Миро да създадем тази ария още по-красива.
– С кои известни други реализатори или група мечтаеш да направиш дует?
– Аз доста обичам колаборации, просто тъй като всичко се прави с доста обич от двете страни. Работим по втора ария с Дичо… тъй че скоро ще има и нещо забавно.
– Изглежда, че работиш по доста планове, постоянно пътуваш и непрестанно се развиваш. Какво с изключение на гений е нужно на един реализатор като теб, с цел да натрупа опит и известност?
– Дисциплина, безрезервност и почитание към екипа, с който работиш. През годините доста хора ме предаваха, само че им простих. Аз съм лоялна към тези, с които ме свързва работата, и когато някой ме разочарова, все едно връзката се скъсва и силата също. Обикновено просто стартирам изначало с нов хъс. Щастлива съм, че имам крепко рамо от няколко същински индивида към мен.
– Ти си една от разпознаваемите певици. Какво е належащо на един реализатор, с цел да бъде различим?
– Да повярваш в себе си, когато си нерешителен на сцената, постоянно проличава. Публиката го усеща. Да не имитираш никого, а да изградиш личен жанр и, за жалост, да умееш да си с бизнес усет. Освен гений, уви, в днешно време би трябвало и да умееш да се продадеш като сполучлив артикул.
Веселин Банчев: България е земната проекция на небесния парадайс
Слуги на непознати господари ни учиха, че сме бездомници, скитници и варвари, възмущава се краеведът от Кърджали
– Г-н Банчев, по време на интернационалния културен фестивал в Пловдив 2018 представихте ваше провокативно проучване за древността „ Когато Слънцето беше Бог“. Какво се крие зад това Слънце-Бог?
– Адептите на човечеството, неговите Небесни учители, са първите, които вършат това съпоставяне, че Бог-Отец излъчва зарево като слънчевата светлина, на която взорът не може да устои, сходно излъчването на небесното ни Слънце! Само то е сходно Него – даващо на всички светлина и топлота, без да търси компенсация за това!
– Според формалната история египтяните също имат вяра в господ Ра – слънцето. Къде е връзката с българските вярвания?
– Историците са единомислещи в своето мнение, че религията и културата в Египет като че не са развити на място, а са привнесени в подготвен тип извън и доразвити. Ако желаеме да открием изворите на Египетската цивилизация, би трябвало да се върнем доста по-назад от 3200 година пр.Хр. За племената, формирали българския корен, знаем, че почитали звездната дълбочина на времето. Тяхната вяра е била особена, небесна. Те желали не да се покланят на Бога, а да се слеят с него, тъй като носели у себе си божествена парченце.
– Казвате, че на египетски тилатата Фар-а-Он няма превод, само че на нашия език се схваща като „ Разпространител на Божествена Светлина“. Това не трансформира ли цялата международна история?
– Според Свободната енциклопедия (Уикипедия) йероглифът за фараон е изведен от древноегипетската дума „ pereo ”; „ пер-аа “ – означаваща купата на владетеля в Древен Египет, в превод „ огромен дом “, „ популярен дом “, т.е. „ палатът “, където живее монархът на Древен Египет; поради това на всички места, където се среща, тя значи „ цар “. Вземайки поради корена „ фре “, елементарно доближаваме до израза „ феруер “, означаващ най-чистата част от човешката душа, свободната, самостоятелна като птичка, безсмъртната част от смъртната същина – „ Духовният Двойник на Бога “! Преводът, който дадох на купата фараон посредством „ самотворящия се “ български език (защото е еднакъв с древнотракийския), самичък даде тълкуванието му, в което ще се убедите сами – ФАР – РА – ОН, и значи Притежателят (фара) – разнасящ Божествената Светлина.
Един израз не може да промени международната история, само че в случай че откривателите историци извърнат внимание на стотиците български (древнотракийски, коптски или старославянски) изрази (слова, думи), че имат своя равностоен превод в египетския език и санскрита, това може да промени радикално нещата.
– Фокусирате се и върху безконечната тематика за ябълката и прегрешението. Как би се развила човешката цивилизация без тях?
– Бих попитал многото „ богослови-философи “ – в какво се състои прегрешението на Адам и Ева? Изяждайки ябълката, те опознават болката (я-болка). Това не е ужасно, не е неверно – даже може да се каже, че са подтиквани към това. Тогава къде е прегрешението? Дали не ни се вменява „ грях “ точно от „ братята черноризци “, с цел да имат въздействие над паството! Теолозите съзряха прегрешението в това – че оживената материя е поискала да се самоопознае отвън правилата на божествеността, заложени в нея.
Библейските метафори и имена не са сложени инцидентно. Адам и Ева би трябвало да добият знание по какъв начин да отсяват положителното от злото. Посочен е даже пътят за развиване на Адамовия жанр. Първо ще изконсумират плодовете (ябълки) от „ Дървото на Познанието “ и откакто му се наситят и развият това знание в себе си, сами ще открият пътя към „ Дървото за Живот Вечен “.
– Днес има ли богове сред хората?
– Да, има! Свидетели сме на хиляди такива – „ господ в спорта “, „ господ в бизнеса “, „ господ “ в това и това, само че най-много в пошлостта и измамата, налагани ни от медиите като „ VIP персони “! Има и едни други, божествени същности до всеки човек, назовават ги ангел-хранител или страж, само че не всеки може да ги види и да се научи да поддържа връзка с тях. Там е бедата, че няма предпочитание да се научат и по тази причина сме на този хал.
– Каква е връзката на днешните българи и Божиите наследници – цитирате РА/АР; Битие 1:27. В нашия език и през днешния ден е непокътнат този „ ар “ – като лекАР, пожарникАР.
– Много постоянно забравяме, че „ наличието не е в думите, а сред тях “, аз бих добавил – и в тях! Казаното в Битие 1:27 мисля, че постоянно е седяло като „ обица на ухото “ за българите и в никакъв случай не е забравяно. „ И Бог сътвори индивида по Своя образ; по Божия облик го създаде; мъж и жена ги сътвори. “ Това ги подтиква да посочват част от родовете си със синонимни имена на Бога или Слънцето: богари, балхари, българи, балхики; ази, азери, беси, диобеси, бистони, одони, одриси, блегури, дардани, даки, дии, дерони, алани, трибали, мизи и така нататък
* Лили, Бербатов и Стоичков – в никакъв случай във „ ВИП Брадър “
Хора като Кулагин, който е тъкмо противоположното на „ вип “, са мерило за падението на формата
* Златка Райкова издържала Джизъса
* Синът на Мик Джагър хареса български манджи
* Гала посрещна Стефан с нова спалня
* Таркан – „ острият меч ” на турската попмузика
Зеленоокият красавец громеше класациите, без да има нито ария на британски
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 7 НОЕМВРИ!
– Да, цялото ни лято беше изпълнено с концерти из България, свързани с акция към Агенцията по заетостта. Целта ни беше да приобщим тази част от младото общество, която се усеща изолирана и обезверена. Да ги насочим към опциите, които им се дават като варианти за работа, и най-важното да останат в България. Имахме изключителни срещи с млади будни хора и съм сюрпризирана какъв брой интелигентни и възпитани деца се отглеждат на всички места. Тенденция е да се афишира в медиите изказване, че нацията се опростачва, че хората са елементарни. Напълно неверно. Аз съм очарована от подрастващото потомство в България – мъдро и надарено.
– Проектът „Младите хора – бъдещето на България – това сме ние“ предизвика и раждането на песента „Агресия“, в която пееш с Дичо, Руди, Дули, Муден и Кукушев. Какво е главното обръщение, което искахте да отправите с това парче? Как се роди то и по какъв начин се приема от младежите?
– Това е ария, която създадохме още веднъж с идея. Агресията, уви, е на всички места към нас. Обществото постанова мода на недодялан език и дейности. Децата са попивателни, само че най-много те са ощетени и доста постоянно даже обект на домашно принуждение, което пък предизвика принуждение в учебните заведения. Най-лесният път за едно обръщение е посредством ария. Надяваме се тя да стигне до повече деца.
– Лично ти какви мемоари имаш от ученическите си години? С какво днешното потомство се разграничава от твоето?
– Аз имах прелестни мигове в учебно заведение. Много положителни преподаватели имах и най-милите ми мемоари са от 1-ви до 7-и клас в 107-о учебно заведение. Тогава задачите и стремежите ни бяха други. Кой повече шестици ще има и такива „демоде“ работи. /Смее се./
– С Дичо направихте и сполучливото парче „Остани“, по какъв начин се събрахте в креативен тандем?
– С Дичо се събрахме доста бързо заради лятното ни турне и преди да го стартираме, взехме решение да създадем и едно общо парче. В този интервал работихме с еднакъв композитор – Петър Рангелов, и той ни предложи песента „Остани“. Много съм щастлива от тази колаборация и това евентуално ми е един от най-силните дуети, само че и чисто човешки си паснахме доста, с Дичо сме много добра композиция. Той е извънреден създател и музикант, както и благ и безрезервен. Човек с огромно „ Ч “. Поради сполучливия ни план в този момент пътуваме доста постоянно към този момент и като дует и имаме предложения от цяла България.
– Не за първи път влизаш в дует. Миналата година с Миро записахте „Пламнали души“ – ария за закъснялата обич. Как се роди това парче?
– „Пламнали души“ се роди по красивия текст на Ангел Симеонов. Музиката е моя и поканих Миро да създадем тази ария още по-красива.
– С кои известни други реализатори или група мечтаеш да направиш дует?
– Аз доста обичам колаборации, просто тъй като всичко се прави с доста обич от двете страни. Работим по втора ария с Дичо… тъй че скоро ще има и нещо забавно.
– Изглежда, че работиш по доста планове, постоянно пътуваш и непрестанно се развиваш. Какво с изключение на гений е нужно на един реализатор като теб, с цел да натрупа опит и известност?
– Дисциплина, безрезервност и почитание към екипа, с който работиш. През годините доста хора ме предаваха, само че им простих. Аз съм лоялна към тези, с които ме свързва работата, и когато някой ме разочарова, все едно връзката се скъсва и силата също. Обикновено просто стартирам изначало с нов хъс. Щастлива съм, че имам крепко рамо от няколко същински индивида към мен.
– Ти си една от разпознаваемите певици. Какво е належащо на един реализатор, с цел да бъде различим?
– Да повярваш в себе си, когато си нерешителен на сцената, постоянно проличава. Публиката го усеща. Да не имитираш никого, а да изградиш личен жанр и, за жалост, да умееш да си с бизнес усет. Освен гений, уви, в днешно време би трябвало и да умееш да се продадеш като сполучлив артикул.
Веселин Банчев: България е земната проекция на небесния парадайс
Слуги на непознати господари ни учиха, че сме бездомници, скитници и варвари, възмущава се краеведът от Кърджали
– Г-н Банчев, по време на интернационалния културен фестивал в Пловдив 2018 представихте ваше провокативно проучване за древността „ Когато Слънцето беше Бог“. Какво се крие зад това Слънце-Бог?
– Адептите на човечеството, неговите Небесни учители, са първите, които вършат това съпоставяне, че Бог-Отец излъчва зарево като слънчевата светлина, на която взорът не може да устои, сходно излъчването на небесното ни Слънце! Само то е сходно Него – даващо на всички светлина и топлота, без да търси компенсация за това!
– Според формалната история египтяните също имат вяра в господ Ра – слънцето. Къде е връзката с българските вярвания?
– Историците са единомислещи в своето мнение, че религията и културата в Египет като че не са развити на място, а са привнесени в подготвен тип извън и доразвити. Ако желаеме да открием изворите на Египетската цивилизация, би трябвало да се върнем доста по-назад от 3200 година пр.Хр. За племената, формирали българския корен, знаем, че почитали звездната дълбочина на времето. Тяхната вяра е била особена, небесна. Те желали не да се покланят на Бога, а да се слеят с него, тъй като носели у себе си божествена парченце.
– Казвате, че на египетски тилатата Фар-а-Он няма превод, само че на нашия език се схваща като „ Разпространител на Божествена Светлина“. Това не трансформира ли цялата международна история?
– Според Свободната енциклопедия (Уикипедия) йероглифът за фараон е изведен от древноегипетската дума „ pereo ”; „ пер-аа “ – означаваща купата на владетеля в Древен Египет, в превод „ огромен дом “, „ популярен дом “, т.е. „ палатът “, където живее монархът на Древен Египет; поради това на всички места, където се среща, тя значи „ цар “. Вземайки поради корена „ фре “, елементарно доближаваме до израза „ феруер “, означаващ най-чистата част от човешката душа, свободната, самостоятелна като птичка, безсмъртната част от смъртната същина – „ Духовният Двойник на Бога “! Преводът, който дадох на купата фараон посредством „ самотворящия се “ български език (защото е еднакъв с древнотракийския), самичък даде тълкуванието му, в което ще се убедите сами – ФАР – РА – ОН, и значи Притежателят (фара) – разнасящ Божествената Светлина.
Един израз не може да промени международната история, само че в случай че откривателите историци извърнат внимание на стотиците български (древнотракийски, коптски или старославянски) изрази (слова, думи), че имат своя равностоен превод в египетския език и санскрита, това може да промени радикално нещата.
– Фокусирате се и върху безконечната тематика за ябълката и прегрешението. Как би се развила човешката цивилизация без тях?
– Бих попитал многото „ богослови-философи “ – в какво се състои прегрешението на Адам и Ева? Изяждайки ябълката, те опознават болката (я-болка). Това не е ужасно, не е неверно – даже може да се каже, че са подтиквани към това. Тогава къде е прегрешението? Дали не ни се вменява „ грях “ точно от „ братята черноризци “, с цел да имат въздействие над паството! Теолозите съзряха прегрешението в това – че оживената материя е поискала да се самоопознае отвън правилата на божествеността, заложени в нея.
Библейските метафори и имена не са сложени инцидентно. Адам и Ева би трябвало да добият знание по какъв начин да отсяват положителното от злото. Посочен е даже пътят за развиване на Адамовия жанр. Първо ще изконсумират плодовете (ябълки) от „ Дървото на Познанието “ и откакто му се наситят и развият това знание в себе си, сами ще открият пътя към „ Дървото за Живот Вечен “.
– Днес има ли богове сред хората?
– Да, има! Свидетели сме на хиляди такива – „ господ в спорта “, „ господ в бизнеса “, „ господ “ в това и това, само че най-много в пошлостта и измамата, налагани ни от медиите като „ VIP персони “! Има и едни други, божествени същности до всеки човек, назовават ги ангел-хранител или страж, само че не всеки може да ги види и да се научи да поддържа връзка с тях. Там е бедата, че няма предпочитание да се научат и по тази причина сме на този хал.
– Каква е връзката на днешните българи и Божиите наследници – цитирате РА/АР; Битие 1:27. В нашия език и през днешния ден е непокътнат този „ ар “ – като лекАР, пожарникАР.
– Много постоянно забравяме, че „ наличието не е в думите, а сред тях “, аз бих добавил – и в тях! Казаното в Битие 1:27 мисля, че постоянно е седяло като „ обица на ухото “ за българите и в никакъв случай не е забравяно. „ И Бог сътвори индивида по Своя образ; по Божия облик го създаде; мъж и жена ги сътвори. “ Това ги подтиква да посочват част от родовете си със синонимни имена на Бога или Слънцето: богари, балхари, българи, балхики; ази, азери, беси, диобеси, бистони, одони, одриси, блегури, дардани, даки, дии, дерони, алани, трибали, мизи и така нататък
* Лили, Бербатов и Стоичков – в никакъв случай във „ ВИП Брадър “
Хора като Кулагин, който е тъкмо противоположното на „ вип “, са мерило за падението на формата
* Златка Райкова издържала Джизъса
* Синът на Мик Джагър хареса български манджи
* Гала посрещна Стефан с нова спалня
* Таркан – „ острият меч ” на турската попмузика
Зеленоокият красавец громеше класациите, без да има нито ария на британски
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 7 НОЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ