Шефът на огнеборците ген. Николай Николов пред „Труд“: По 5 пъти на час спасяваме от бедствия и пожари
8000 души са непрекъснато разполагаем на жителите в България и са подготвени да ги избавят от пожари, наводнения, произшествия и повреди. За да бъде предпазен всеки от тях би трябвало да носи специфични облекла за 3000 евро на гърба си. Има недостиг в пожарната, само че хората там са огромно благосъстояние – това излиза наяве от думите на ген. Николай Николов , който към този момент 12 години управлява нашите спасители и огнеборци.
– Падне ли сняг, военачалник Николов, закъсваме в преспите без път до селата. Стопи ли се, преливат реките и язовирите, ще ни издавят. Пекне ли слънце, горите пламват. Бедственото състояние тук и там към този момент не е вест за първите страници. По какъв брой пъти на година се афишира?
– Десетки пъти. Обявяването на бедствено състояние е в пълномощията на кметовете и регионалните шефове. През зимата то е поради непроходими пътища и откъснати села, през лятото – поради горски пожари, а наесен и през пролетта – поради наводненията. Нашите служби реагират по 140 -150 пъти на денонощие. По 4-5 пъти на час. И в този миг, в който приказваме с вас, на пет места в страната наши хора гасят пожари, избавят от наводнения и произшествия, оказват на жители техническа помощ.
– Колко са пожарникарите и спасителите, на които можем да разчитаме?
– 8408 е общата бройка на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “. Имаме към 5% недокомплект. 8000 индивида са на непрестанно разположение на жителите на България – подготвени, подготвени за интервенция в изключителни обстановки. От тях 6000 са пожарникари и спасители, а 2000 работят в администрацията и държавния надзор, дават отговор за съгласуването на планове и приемането на обекти за употреба.
– Това доста ли е, или малко?
– Всеки на моето място ще каже, че са нужни повече хора. Но нашата услуга е напълно за сметка на държавния бъджет. Тя е извънредно скъпа – стотици милиони на година. Резервите са да възстановим доброволното придвижване в България. Това е стратегическата ни задача. Преди 2 година законодателят задължи всички кметове на общини с население от 20 000 души да основат доброволни отряди. Миналата година създадохме 25 нови, а тази би трябвало да създадем още 19. Имаме 87 доброволни формирования, оборудвани с пожарни коли и техника, които могат и сами, без нас, да правят по-малки избавителни интервенции. Около 3000 девойки и момчета са подготвени за пожарникари и спасители, снабдени са с персонални защитни средства и са подготвени да оказват помощ при катастрофи. До края на 2018 година би трябвало да станат 5000.
– Ние, несъмнено, бихме желали да ви викаме за помощ по-рядко. Няма ли метод това да стане?
– Няма по какъв начин да станем по-силни от природата. Но сме длъжни да вземем превантивни ограничения и да бъдем подготвени да реагираме, в случай че не успеем да предотвратим бедствието. Държавата сътвори наскоро специфичен орган, който има задача да управлява стените на язовирите – на по-малките, проблeмите са при тях. Ние бяхме измежду основателите за тази мярка. В региона на предварителната защита ние можем да помогнем на операторите на водните басейни да разработят проекти за деяние при спешни обстановки и да подкрепим локалната власт – да й подскажем да вземем за пример къде дигите се нуждаят от поправяне, а деретата от разчистване. Интензивното размразяване на снеговете и преваляванията напоследък сътвориха тежки обстановки. В момента ситуацията е спокойна, само че ние непрестанно следим няколко места. Първо, Дунава – там в този момент водите имат лек спад, само че се чака леко покачваване. И Брегово, където към момента има заляти дворове и аграрни площи. И всички реки в Русе. Черни Лом, Бели Лом и Русенски Лом са с доста високи равнища, наводнена е много земеделска земя. На река Тунджа към Елхово й остават още 20-ина см до преливане. Нашите хора са там, дружно с кмета следят обстановката и са подготвени за реакция. В околните дни чакаме усложняване на ситуацията, поради повишението на температурите. Предупредили сме локалните управляващи и ще им спомагаме по нужда.
– Обикновено едни и същи реки на едни същи места си повишават равнищата. Нали? И се изтеглят хората около едни и същи язовири. Сигурно има метод това да се промени?
– Има метод. Но не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Има проекти за ръководство на риска от наводнения, направени от Министерството на околната среда за 10-годишен интервал. Правителството преглежда опцията всеки проблематичен язовир, който не може да бъде добре стопанисван от общините, да бъде предаден за ръководство на държавен орган, който да реши дали е нужен и по какъв начин може да се укрепи. Наш екип от младежи е изготвил Национална тактика за понижаване на риска от бедствия, която е по отношение на измененията в климата. Надяваме се до месец да я внесем в държавното управление. Тя разписва превантивни ограничения за отбрана, със съдействието на Организация на обединените нации и Световната банка. Идеята е, нагледно казано, да престанем да се спъваме в еднакъв камък.
– Пише ли в тактиката какво да се прави с оръжейните фабрики и складовете за муниции, така че да не вадите от тях изгорени хора и трупове?
– Стратегията сочи съответния човек в съответната организация, която има отговорност за това. Ние вървим след събитията във взривилите се хранилища. Преди тях сме, когато ги пускат в употреба. Задачата ни е да преценим вярно ли са издигнати постройките, на задоволително разстояние ли са и така нататък Процесите по утилизация се наблюдават от Инспекцията по труда и други служби.
– Кой какво следи не виждаме, само че всякога, когато някой загине, чуваме че повода е „ човешка неточност “. После тече следствие и се оказва нормално, че грешката е на мъртвеца.
– Опасните производства се назовават по този начин, точно тъй като и най-малката неточност в тях може да докара до загуба на човешки живот. Факт е, че хората умират в следствие от неспазване на софтуерния развой. Друг въпрос е кой не го е спазил – дали починалият или негов сътрудник. Много е значимо хората да познават заплахите в своята работата и да се научат да ги заобикалят. Това, че човек се е учи цялостен живот, не е празна приказка, повярвайте. 62-ма наши хора са на образование в този момент във Виена и Варшава. Като си дойдат, ще предадат наученото на сътрудниците си и на доброволците. Строим 6 образователни центрове за задачата.
– А до каква степен стигна промяната при вас, генерале? Ще закривате ли пожарните в дребните обитаеми места?
– Реформата е въпрос на политическо решение. Наскоро вътрешният министър Радев загатна, че то ще бъде взето след одит на структурите на Министерство на вътрешните работи, който се прави в този момент. Предстои да забележим дали ще изведат някои звена от министерството, в което има доста действия, в това число и нашата. Засега мога да кажа, че няма да закриваме пожарни служби в България.
– Но по-рано казвахте, че не може без това. И поданици на дребните градчета излязоха на манифестации в отбрана на своите пожарни.
– Благодаря на всички кметове и жители, които опазиха своите пожарни служби. Това е висок отзив за момчетата и аз не укривам, че ми беше прелестно да го чуя. Но имаше условие да осигурим за всяко произшествие по трима души в екип. Проблемът не беше толкоз в парите, колкото в това, че законът не позволяваше да назначим в Министерство на вътрешните работи в границите на 2 месеца над 1000 индивида. Това стана допустимо, откакто законът се промени и успяхме да осигурим финансови средства. Скоро ще обявим още един конкурс за 250 пожарникари и спасители. И ще сведем недокомплекта под 1 %.
– По едно време пострадали се оплакваха, че като пламне къща някъде, пращате един пожарникар. Той гаси, водачът слиза да му оказва помощ, а циганетата от махалата му разкостват колата.
– Истината е, че в никакъв случай пожарите не са били гасени от двама души. Да, в дребните обитаеми места, където са двама в локалната работа, те идват първи и поемат удара в първите 5-6 минути. Но незабавно им пращат подкрепление по проект от прилежащата работа, която е по-голяма.Пожарни служби има на 202 места в България.
– Чувала съм ви да хвалите кметовете, че доста ви оказват помощ. Говори се обаче, че зашуми ли реката, те изтеглят популацията и афишират бедствено състояние, единствено и единствено да вземат едни пари от страната.
– Бедственото състояние не ангажира страната с финансова помощ. Имаше такова предложение, само че законодателят не го одобри. Кметовете по-скоро се презастраховат от време на време, с цел да привлекат частни компании, които незабавно да укрепят дигите или да свършат друго нещо, което би трябвало да се свърши преди бедствието.
– Гледах филм за един кмет в Австрия, по какъв начин гаси пожар отпред на доброволци, облечени еднообразно със спецоблекла и с висок престиж измежду жителите.
– В Австрия, която е сравнима по величина с България, има единствено в 4 града професионални пожарни. У нас на 1000 индивида се падат 9 доброволци, а в Австрия – 31, това прави цяла войска! Що се отнася до престижа, ще ви кажа, че в полския сейм над 100 депутати са доброволни пожарникари, а зам.-вътрешният министър е ръководител на доброволната тайфа в своето село. На Запад, с цел да станеш политик, би трябвало да покажеш, че си работил непринудено за обществото. Там доброволчеството е въпрос на авторитет. У нас е по-друго.
– Що за хора са нашите доброволци?
– Някои са запалянковци. Виждал съм ги във Вълчи дръм, Пловдив, Сатовча – по какъв начин сами си провеждат наряди и вървят на катастрофи. Има и други, които кметът ги е събрал оттук-оттам и ги е назначил за доброволци, с цел да извърши закона. Ние ги образоваме, страната им купува персонални защитни средства. Със съдействието на госпожа Плукчиева от Швецария получихме за тях подаяние от облекла. Те си имат специалности и друга работа, а когато се образоват и вземат участие в избавителни акции, им се дава почасова минимална заплата – към 5 лева за час. Някои общински препоръки ги насърчават с по-евтини дърва, по-ниски такси за детски градини и така нататък Трудът им е непринуден, само че не е безплатен, какъвто е в множеството западни страни.
– А страната съумява ли да обезпечи със защитни облеква професионалните пожарникари?
– Всеки пожарникар би трябвало да има персонални защитни средства: облекла от мъчно горим плат, каска, ботуши, колан. Много е скъпо всичко това – с цел да е предпазен, той носи върху себе си 3000 евро. Доставили сме няколко хиляди комплекта в последните години, само че те имат 5 година период на валидност, след който нямат гаранция от производителя. Това не значи, че са неизправни, само че изисква непрекъснати доставки. Сега чакаме от чужбина 750 комплекта, след социална поръчка, несъмнено.
– От Канада ни пратиха бракувани облекла, оплакаха се ваши сътрудници. Съжалиха ни, споделят, че ни изгарят краката и сме облечени като клошари.
– Да ви кажа ли по какъв начин беше с облеклата от Канада? Половината бяха употребявани, само че не бракувани или негодни. Зам.кметът на Торонто, лека му пръст, по време на посещаване в Пловдив схванал, че има проблем с облеклата в пожарната. Като се прибрал, убедил общинския съвет да купи нови облекла за пожарникарите в Торонто, а техните да прати на сътрудниците им в Пловдив.
– Съжалил ги е. Може да ги е чул и по какъв начин мечтаят за стълби, стигащи до 11-ия етаж и за хеликоптери, с който да гасят горите…
– Вече купихме стълби, над 30. Доставили сме 10 в разнообразни градове – чисто нови, 42-метрови, които стигат до 13-ия етаж. Хеликоптер още нямаме. Бяха обезпечени финансови средства по европроекти, само че не можахме да се договорим с производителите за доставката в период. Хубаво е, че мина нашето предложение в Министерския съвет – 4 от хеликоптерите на Военновъздушни сили да бъдат оборудвани за гасене на горски пожари и избавителни интервенции.
– Да речем, че техника ще имате, ще сбъднете фантазията си. Но с хората по какъв начин е? В Министерство на вътрешните работи на шефските позиции е цялостно с пенсионери, които са си взели 12-те заплати и са се върнали на работа. Няма качествени претенденти, хиляди са празните щатове. А при вас?
– Ние се стремим непрестанно да подобряваме битовите условия за работа на спасителите и пожарникарите. До края на годината 23 здания ще бъдат напълно реновирани. Правим старания да спечелим планове за други двайсетина – и тях да оправим следващата година. Строим нови пожарни в София и в Карнобат. Всяко място се заема с конкурс при нас. Тежки са изпитите по физическа подготовка, те не са по силите на възрастни хора. По шестима младежи аплайват за едно щатно място, до конкурс позволяваме към трима. Така че имаме избор.
Нашият посетител
Николай Николов е роден на 25.11 1962 година в Перник. Магистър от факултета „ Пожарна и спешна сигурност ” в Академията на Министерство на вътрешните работи (1991).Започва работа като сержант огнеборец в родния си град през 1982 година. Пет години по-късно е към този момент пълководец на поделение, а откакто приключва висше обучение става лейтенант и пораства в чин и служба като контрольор, шеф група и шеф на пожарната в Радомир и Перник. Награждаван е неведнъж, повишаван предварително и през 2006 година е назначен с декрет на президента Първанов за шеф на националната работа по пожарна сигурност и отбрана на популацията, какъвто е и до през днешния ден.
– Падне ли сняг, военачалник Николов, закъсваме в преспите без път до селата. Стопи ли се, преливат реките и язовирите, ще ни издавят. Пекне ли слънце, горите пламват. Бедственото състояние тук и там към този момент не е вест за първите страници. По какъв брой пъти на година се афишира?
– Десетки пъти. Обявяването на бедствено състояние е в пълномощията на кметовете и регионалните шефове. През зимата то е поради непроходими пътища и откъснати села, през лятото – поради горски пожари, а наесен и през пролетта – поради наводненията. Нашите служби реагират по 140 -150 пъти на денонощие. По 4-5 пъти на час. И в този миг, в който приказваме с вас, на пет места в страната наши хора гасят пожари, избавят от наводнения и произшествия, оказват на жители техническа помощ.
– Колко са пожарникарите и спасителите, на които можем да разчитаме?
– 8408 е общата бройка на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “. Имаме към 5% недокомплект. 8000 индивида са на непрестанно разположение на жителите на България – подготвени, подготвени за интервенция в изключителни обстановки. От тях 6000 са пожарникари и спасители, а 2000 работят в администрацията и държавния надзор, дават отговор за съгласуването на планове и приемането на обекти за употреба.
– Това доста ли е, или малко?
– Всеки на моето място ще каже, че са нужни повече хора. Но нашата услуга е напълно за сметка на държавния бъджет. Тя е извънредно скъпа – стотици милиони на година. Резервите са да възстановим доброволното придвижване в България. Това е стратегическата ни задача. Преди 2 година законодателят задължи всички кметове на общини с население от 20 000 души да основат доброволни отряди. Миналата година създадохме 25 нови, а тази би трябвало да създадем още 19. Имаме 87 доброволни формирования, оборудвани с пожарни коли и техника, които могат и сами, без нас, да правят по-малки избавителни интервенции. Около 3000 девойки и момчета са подготвени за пожарникари и спасители, снабдени са с персонални защитни средства и са подготвени да оказват помощ при катастрофи. До края на 2018 година би трябвало да станат 5000.
– Ние, несъмнено, бихме желали да ви викаме за помощ по-рядко. Няма ли метод това да стане?
– Няма по какъв начин да станем по-силни от природата. Но сме длъжни да вземем превантивни ограничения и да бъдем подготвени да реагираме, в случай че не успеем да предотвратим бедствието. Държавата сътвори наскоро специфичен орган, който има задача да управлява стените на язовирите – на по-малките, проблeмите са при тях. Ние бяхме измежду основателите за тази мярка. В региона на предварителната защита ние можем да помогнем на операторите на водните басейни да разработят проекти за деяние при спешни обстановки и да подкрепим локалната власт – да й подскажем да вземем за пример къде дигите се нуждаят от поправяне, а деретата от разчистване. Интензивното размразяване на снеговете и преваляванията напоследък сътвориха тежки обстановки. В момента ситуацията е спокойна, само че ние непрестанно следим няколко места. Първо, Дунава – там в този момент водите имат лек спад, само че се чака леко покачваване. И Брегово, където към момента има заляти дворове и аграрни площи. И всички реки в Русе. Черни Лом, Бели Лом и Русенски Лом са с доста високи равнища, наводнена е много земеделска земя. На река Тунджа към Елхово й остават още 20-ина см до преливане. Нашите хора са там, дружно с кмета следят обстановката и са подготвени за реакция. В околните дни чакаме усложняване на ситуацията, поради повишението на температурите. Предупредили сме локалните управляващи и ще им спомагаме по нужда.
– Обикновено едни и същи реки на едни същи места си повишават равнищата. Нали? И се изтеглят хората около едни и същи язовири. Сигурно има метод това да се промени?
– Има метод. Но не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Има проекти за ръководство на риска от наводнения, направени от Министерството на околната среда за 10-годишен интервал. Правителството преглежда опцията всеки проблематичен язовир, който не може да бъде добре стопанисван от общините, да бъде предаден за ръководство на държавен орган, който да реши дали е нужен и по какъв начин може да се укрепи. Наш екип от младежи е изготвил Национална тактика за понижаване на риска от бедствия, която е по отношение на измененията в климата. Надяваме се до месец да я внесем в държавното управление. Тя разписва превантивни ограничения за отбрана, със съдействието на Организация на обединените нации и Световната банка. Идеята е, нагледно казано, да престанем да се спъваме в еднакъв камък.
– Пише ли в тактиката какво да се прави с оръжейните фабрики и складовете за муниции, така че да не вадите от тях изгорени хора и трупове?
– Стратегията сочи съответния човек в съответната организация, която има отговорност за това. Ние вървим след събитията във взривилите се хранилища. Преди тях сме, когато ги пускат в употреба. Задачата ни е да преценим вярно ли са издигнати постройките, на задоволително разстояние ли са и така нататък Процесите по утилизация се наблюдават от Инспекцията по труда и други служби.
– Кой какво следи не виждаме, само че всякога, когато някой загине, чуваме че повода е „ човешка неточност “. После тече следствие и се оказва нормално, че грешката е на мъртвеца.
– Опасните производства се назовават по този начин, точно тъй като и най-малката неточност в тях може да докара до загуба на човешки живот. Факт е, че хората умират в следствие от неспазване на софтуерния развой. Друг въпрос е кой не го е спазил – дали починалият или негов сътрудник. Много е значимо хората да познават заплахите в своята работата и да се научат да ги заобикалят. Това, че човек се е учи цялостен живот, не е празна приказка, повярвайте. 62-ма наши хора са на образование в този момент във Виена и Варшава. Като си дойдат, ще предадат наученото на сътрудниците си и на доброволците. Строим 6 образователни центрове за задачата.
– А до каква степен стигна промяната при вас, генерале? Ще закривате ли пожарните в дребните обитаеми места?
– Реформата е въпрос на политическо решение. Наскоро вътрешният министър Радев загатна, че то ще бъде взето след одит на структурите на Министерство на вътрешните работи, който се прави в този момент. Предстои да забележим дали ще изведат някои звена от министерството, в което има доста действия, в това число и нашата. Засега мога да кажа, че няма да закриваме пожарни служби в България.
– Но по-рано казвахте, че не може без това. И поданици на дребните градчета излязоха на манифестации в отбрана на своите пожарни.
– Благодаря на всички кметове и жители, които опазиха своите пожарни служби. Това е висок отзив за момчетата и аз не укривам, че ми беше прелестно да го чуя. Но имаше условие да осигурим за всяко произшествие по трима души в екип. Проблемът не беше толкоз в парите, колкото в това, че законът не позволяваше да назначим в Министерство на вътрешните работи в границите на 2 месеца над 1000 индивида. Това стана допустимо, откакто законът се промени и успяхме да осигурим финансови средства. Скоро ще обявим още един конкурс за 250 пожарникари и спасители. И ще сведем недокомплекта под 1 %.
– По едно време пострадали се оплакваха, че като пламне къща някъде, пращате един пожарникар. Той гаси, водачът слиза да му оказва помощ, а циганетата от махалата му разкостват колата.
– Истината е, че в никакъв случай пожарите не са били гасени от двама души. Да, в дребните обитаеми места, където са двама в локалната работа, те идват първи и поемат удара в първите 5-6 минути. Но незабавно им пращат подкрепление по проект от прилежащата работа, която е по-голяма.Пожарни служби има на 202 места в България.
– Чувала съм ви да хвалите кметовете, че доста ви оказват помощ. Говори се обаче, че зашуми ли реката, те изтеглят популацията и афишират бедствено състояние, единствено и единствено да вземат едни пари от страната.
– Бедственото състояние не ангажира страната с финансова помощ. Имаше такова предложение, само че законодателят не го одобри. Кметовете по-скоро се презастраховат от време на време, с цел да привлекат частни компании, които незабавно да укрепят дигите или да свършат друго нещо, което би трябвало да се свърши преди бедствието.
– Гледах филм за един кмет в Австрия, по какъв начин гаси пожар отпред на доброволци, облечени еднообразно със спецоблекла и с висок престиж измежду жителите.
– В Австрия, която е сравнима по величина с България, има единствено в 4 града професионални пожарни. У нас на 1000 индивида се падат 9 доброволци, а в Австрия – 31, това прави цяла войска! Що се отнася до престижа, ще ви кажа, че в полския сейм над 100 депутати са доброволни пожарникари, а зам.-вътрешният министър е ръководител на доброволната тайфа в своето село. На Запад, с цел да станеш политик, би трябвало да покажеш, че си работил непринудено за обществото. Там доброволчеството е въпрос на авторитет. У нас е по-друго.
– Що за хора са нашите доброволци?
– Някои са запалянковци. Виждал съм ги във Вълчи дръм, Пловдив, Сатовча – по какъв начин сами си провеждат наряди и вървят на катастрофи. Има и други, които кметът ги е събрал оттук-оттам и ги е назначил за доброволци, с цел да извърши закона. Ние ги образоваме, страната им купува персонални защитни средства. Със съдействието на госпожа Плукчиева от Швецария получихме за тях подаяние от облекла. Те си имат специалности и друга работа, а когато се образоват и вземат участие в избавителни акции, им се дава почасова минимална заплата – към 5 лева за час. Някои общински препоръки ги насърчават с по-евтини дърва, по-ниски такси за детски градини и така нататък Трудът им е непринуден, само че не е безплатен, какъвто е в множеството западни страни.
– А страната съумява ли да обезпечи със защитни облеква професионалните пожарникари?
– Всеки пожарникар би трябвало да има персонални защитни средства: облекла от мъчно горим плат, каска, ботуши, колан. Много е скъпо всичко това – с цел да е предпазен, той носи върху себе си 3000 евро. Доставили сме няколко хиляди комплекта в последните години, само че те имат 5 година период на валидност, след който нямат гаранция от производителя. Това не значи, че са неизправни, само че изисква непрекъснати доставки. Сега чакаме от чужбина 750 комплекта, след социална поръчка, несъмнено.
– От Канада ни пратиха бракувани облекла, оплакаха се ваши сътрудници. Съжалиха ни, споделят, че ни изгарят краката и сме облечени като клошари.
– Да ви кажа ли по какъв начин беше с облеклата от Канада? Половината бяха употребявани, само че не бракувани или негодни. Зам.кметът на Торонто, лека му пръст, по време на посещаване в Пловдив схванал, че има проблем с облеклата в пожарната. Като се прибрал, убедил общинския съвет да купи нови облекла за пожарникарите в Торонто, а техните да прати на сътрудниците им в Пловдив.
– Съжалил ги е. Може да ги е чул и по какъв начин мечтаят за стълби, стигащи до 11-ия етаж и за хеликоптери, с който да гасят горите…
– Вече купихме стълби, над 30. Доставили сме 10 в разнообразни градове – чисто нови, 42-метрови, които стигат до 13-ия етаж. Хеликоптер още нямаме. Бяха обезпечени финансови средства по европроекти, само че не можахме да се договорим с производителите за доставката в период. Хубаво е, че мина нашето предложение в Министерския съвет – 4 от хеликоптерите на Военновъздушни сили да бъдат оборудвани за гасене на горски пожари и избавителни интервенции.
– Да речем, че техника ще имате, ще сбъднете фантазията си. Но с хората по какъв начин е? В Министерство на вътрешните работи на шефските позиции е цялостно с пенсионери, които са си взели 12-те заплати и са се върнали на работа. Няма качествени претенденти, хиляди са празните щатове. А при вас?
– Ние се стремим непрестанно да подобряваме битовите условия за работа на спасителите и пожарникарите. До края на годината 23 здания ще бъдат напълно реновирани. Правим старания да спечелим планове за други двайсетина – и тях да оправим следващата година. Строим нови пожарни в София и в Карнобат. Всяко място се заема с конкурс при нас. Тежки са изпитите по физическа подготовка, те не са по силите на възрастни хора. По шестима младежи аплайват за едно щатно място, до конкурс позволяваме към трима. Така че имаме избор.
Нашият посетител
Николай Николов е роден на 25.11 1962 година в Перник. Магистър от факултета „ Пожарна и спешна сигурност ” в Академията на Министерство на вътрешните работи (1991).Започва работа като сержант огнеборец в родния си град през 1982 година. Пет години по-късно е към този момент пълководец на поделение, а откакто приключва висше обучение става лейтенант и пораства в чин и служба като контрольор, шеф група и шеф на пожарната в Радомир и Перник. Награждаван е неведнъж, повишаван предварително и през 2006 година е назначен с декрет на президента Първанов за шеф на националната работа по пожарна сигурност и отбрана на популацията, какъвто е и до през днешния ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ