Ако самолетът излети без нас, обезщетение от 800 лв.
800 лева е междинното обезщетение, което претърпелите неудачи пасажери съумяват да докопат от самолетните компании.
Това научи „ Телеграф “ след изследване в няколко родни адвокатски фирми, профилирани в това да пазят пострадали от анулирани и закъснели полети, както и такива с отхвърлен достъп на борда. Пътят до компенсацията е елементарен, в случай че самолетната компания има предпочитание да сътрудничи, и дълъг и сложен, в случай че не, изясняват юристи.
Съгласно еврорегламент всеки пасажер има право на обезщетение при забавяне в точката на кацане от 3 и повече часа. Изключение са случаите на непреодолими за самолетната компания сили, като неприятна метеорология, проблеми с въздушното придвижване или опасности за сигурността. Обезщетенията са 500 лева за полети на разстояние 1500 км и по-кратки, 800 лева за полети от 1500 до 3500 км и 1200 лева за дистанции над 3500 км. Заради географските дадености най-често желаното от българи обезщетение е от междинната група – 800 лева
Голяма част от адвокатските фирми у нас, профилирани напълно в битката за отбрана на пътническите права, непосредствено бяха затворили през интервала на пандемията поради неналичието на самолетен трафик в Европа. Тези пък, които имаха и друга съпътстваща активност, се концентрираха върху нея. След постепенната анулация на рестриктивните мерки за пътешестване в Европа обаче авиобизнесът се разсъни и това незабавно е основало доста работа. Причината е, че в интервала на пандемията доста самолетни компании са съкратили чиновниците и са създали редица реорганизации за да понижат разноските си при изцяло изчезнали доходи. Сега обаче те не могат също толкоз бързо да се настроят към нараствания брой пасажери, като това най-силно важи за нискотарифните превозвачи.
Официална статистика за закъсненията на родните летища няма, защото те не поддържат такава. Авиокомпаниите пък го вършат, само че нямат интерес да споделят данните с обществеността поради риска за имиджа си. Неофициално обаче се знае, че преди пандемията средногодишно по към 100 полета до летище София са закъснявали с по над 3 часа.
Първоначално всеки пасажер е съветван да изиска обезщетение непосредствено от самолетната компания. Понякога превозвачът заплаща парите без разправии, изключително когато виновността очевидно е негова. Често обаче самолетните компании отхвърлят с претекста, че закъснението не е било по тяхна виновност. „ Особено през последната година това в действителност бе де юре по този начин, тъй като цялата пандемия съставлява един огромен форс мажор. В тези случаи ние нямаме никаква опция да извоюваме обезщетение за клиентите си “, изясни опитният в бранша адв. Александър Иванов. След отпадането на рестриктивните мерки обаче множеството анулирани или закъснели полети са по виновност на превозвача. Отказите за допускане на борда пък са главно поради неприятна организация и свръхпродажба на местата в самолета, което води до повтаряне тук-там. Във всеки случай срещналите отвод от обезщетение от авиокомания могат да се насочат към някоя от профилираните адвокатски фирми, които поемат казуса му в свои ръце. Тогава до извънсъдебно съглашение се стига в към половината от случаите, а другата половина се вземат решение от съда.
У нас нормалният хонорар за обезщетение при полет е 25%, като той постоянно се заплаща посредством удържане от към този момент извоювано обезщетение. Така пасажерите не дължат нищо, в случай че не завоюват. Правилото „ без пари напред “ е безусловно одобрено. „ Искат ли ви пари в задатък, бъдете изцяло сигурни, че става дума за машинация, и откакто платите парите, никой няма да пази правата ви “, безапелационни са от сектора.
Това научи „ Телеграф “ след изследване в няколко родни адвокатски фирми, профилирани в това да пазят пострадали от анулирани и закъснели полети, както и такива с отхвърлен достъп на борда. Пътят до компенсацията е елементарен, в случай че самолетната компания има предпочитание да сътрудничи, и дълъг и сложен, в случай че не, изясняват юристи.
Съгласно еврорегламент всеки пасажер има право на обезщетение при забавяне в точката на кацане от 3 и повече часа. Изключение са случаите на непреодолими за самолетната компания сили, като неприятна метеорология, проблеми с въздушното придвижване или опасности за сигурността. Обезщетенията са 500 лева за полети на разстояние 1500 км и по-кратки, 800 лева за полети от 1500 до 3500 км и 1200 лева за дистанции над 3500 км. Заради географските дадености най-често желаното от българи обезщетение е от междинната група – 800 лева
Голяма част от адвокатските фирми у нас, профилирани напълно в битката за отбрана на пътническите права, непосредствено бяха затворили през интервала на пандемията поради неналичието на самолетен трафик в Европа. Тези пък, които имаха и друга съпътстваща активност, се концентрираха върху нея. След постепенната анулация на рестриктивните мерки за пътешестване в Европа обаче авиобизнесът се разсъни и това незабавно е основало доста работа. Причината е, че в интервала на пандемията доста самолетни компании са съкратили чиновниците и са създали редица реорганизации за да понижат разноските си при изцяло изчезнали доходи. Сега обаче те не могат също толкоз бързо да се настроят към нараствания брой пасажери, като това най-силно важи за нискотарифните превозвачи.
Официална статистика за закъсненията на родните летища няма, защото те не поддържат такава. Авиокомпаниите пък го вършат, само че нямат интерес да споделят данните с обществеността поради риска за имиджа си. Неофициално обаче се знае, че преди пандемията средногодишно по към 100 полета до летище София са закъснявали с по над 3 часа.
Първоначално всеки пасажер е съветван да изиска обезщетение непосредствено от самолетната компания. Понякога превозвачът заплаща парите без разправии, изключително когато виновността очевидно е негова. Често обаче самолетните компании отхвърлят с претекста, че закъснението не е било по тяхна виновност. „ Особено през последната година това в действителност бе де юре по този начин, тъй като цялата пандемия съставлява един огромен форс мажор. В тези случаи ние нямаме никаква опция да извоюваме обезщетение за клиентите си “, изясни опитният в бранша адв. Александър Иванов. След отпадането на рестриктивните мерки обаче множеството анулирани или закъснели полети са по виновност на превозвача. Отказите за допускане на борда пък са главно поради неприятна организация и свръхпродажба на местата в самолета, което води до повтаряне тук-там. Във всеки случай срещналите отвод от обезщетение от авиокомания могат да се насочат към някоя от профилираните адвокатски фирми, които поемат казуса му в свои ръце. Тогава до извънсъдебно съглашение се стига в към половината от случаите, а другата половина се вземат решение от съда.
У нас нормалният хонорар за обезщетение при полет е 25%, като той постоянно се заплаща посредством удържане от към този момент извоювано обезщетение. Така пасажерите не дължат нищо, в случай че не завоюват. Правилото „ без пари напред “ е безусловно одобрено. „ Искат ли ви пари в задатък, бъдете изцяло сигурни, че става дума за машинация, и откакто платите парите, никой няма да пази правата ви “, безапелационни са от сектора.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ