79 години след създаването му през 1942 романът Чужденецът“ ще

79 години след основаването му през 1942 романът „ Чужденецът “ ще стигне до българската аудитория като аудио в 35 епизода.

Четенето на „ Чужденецът “ е пътешестване освен във вътрешността в смисъла и посланията на текста, във вътрешността в интроспекцията, само че и във времето и пространството. То стартира от случките и облиците, прекоси действителни и фантазни територии, забави темпото, с цел да открие какъв е светът зад имената, географските и исторически понятия, да очертае, даже единствено като контур, индивида зад текста. Често това пътешестване, следвайки криволичещото движение на повествованието, става самото то изменчиво, ту устремено, ту вглъбено. „ Чужденецът “ е романът на стотиците дребни обрати, на изненадите на всички белетристични равнища, от синтаксиса на изречението до композицията на цялото. Понякога скоковете в повествованието даже не са в границите на едно изречение, а някъде сред точката на предходното и основната писмен знак на идващото.

Благодарение на Васил Дуев Тайг четенето на „ Чужденецът “ роди едно извънредно аудио.

„ Чужденецът “ е първият разказ на Камю. Действието на романа се развива в Алжир, столицата на Алжир, френска колония от 1830 до 1954, когато стартира партизанска война за самостоятелност, приключила едвам през 1962 с оповестяването на самостоятелност.

Едва-що излязъл от щемпел „ Чужденецът “ на господин Камю реализира необятно утвърждение. Повсеместно се повтаря, че това е „ най-хубавата книга от Първата международна война насам “. В рамките на литературната продукция за този интервал самият разказ основава усещане за „ чуждост “. Жан-Пол Сартр

В сърцето на романа лежи една дребна и релативно самостоятелна история за чеха, който тръгнал на гурбет и когато се върнал, бил токсичен от майка си и сестра си, на които не споделил кой е, с цел да се пошегува. По-късно епизодичната история се трансформира в пиесата „ Недоразумението “. Заедно с есето „ Митът за Сизиф “ и пиесата „ Калигула “ те оформят тетралогията, която Албер Камю назовава „ цикъл на парадокса “, тъй като поставя основите на философията на Камю.

12 години след обявата на романа, през април 1954 година, в продължение на няколко дни, Албер Камю прочита самичък интегралния текст на романа си пред микрофона на тогавашното държавно френско радио Radiodiffusion-télévision française (RTF), което от 1949 включва и малкия екран в наименованието си. Любопитно е, че първоначално Камю чете извънредно бързо, само че лека бавно с напредването на историята забавя темпото и без да губи делничния звук, стартира съвсем неуловимо да оказва помощ и на смисъла, освен на плавността на словесния поток, посредством дребна пауза или леко смислово ударение. Но нищо патетично, нищо умозрително, нищо натегнато. Максимално разговорно.

Оригиналният глас на Камю звучи и в нашето четене. При състояние, че записът от 1954 е непокътнат, беше неустоимо прелъщение да използваме изречения от него в нашето четене. Новата продукция на Радиотеатъра прерасна в същински празник на франкофонията и с помощта на Cézame Music, които ни спомагаха в потреблението на музиката на Греко Касадесус. В обособени епизоди музикалната картина включва и Лео Ферре, Ерик Сати в осъществяване на Даниел Варсано и Ибрахим Маалуф.

През 1957 Албер Камю става Нобелов лауреат. През 1960 умира в автомобилна злополука, към която витаят многочислени хипотези.

„ Чужденецът “ си остава първият от 100-те най-хубави книги на 20 век съгласно фреската ранглиста от 1999, вторият от най-големите триумфи на издателство Gallimar след „ Малкият принц “ и третият най-четен френски разказ въобще. Добре пристигнал в ефира на БНР.