За година 786 души са осъдени за нарушаване на карантината
786 души са наказани през 2020 година за нарушение на карантината. Това излиза наяве от данните, предоставени от Върховната касационна прокуратура на " Сега ". Ефективно са наказани 8 души, 244 са получили условни присъди, а 528 са осъдени с пробация. През първата година, в която върлуваше пандемията, са формирани 3253 следствия за нарушение на карантината. На съд са предадени 971 души. Прокурорите са внесли в съда 484 обвинителни актове, 474 съглашения и 2 оферти за освобождение от наказателна отговорност и налагане на санкция. Оправдани са 12 души.
Зам.-главният прокурор Красимира Филипова, която дава отговор на заявката на " Сега " за достъп до социална информация, изяснява, че държавното обвиняване не води статистика по обособените алинеи на текста от Наказателния кодекс, който регламентира наказванията за нарушение на карантината. Първата алинея от член 355 гласи, че който наруши разпоредба, правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, се санкционира с отнемане от независимост до 3 години и санкция от 1000 до 10 хиляди лева Алинея втора споделя, че в случай че действието е осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е до 5 години и санкция от 10 хиляди до 50 хиляди лева Третата алинея планува пробация или санкция от 100 до 300 лева за този, който наруши разпоредба, издадена за попречване на хранителни отравяния. Може да се допусна обаче, че стастиката на прокуратурата за каузи по член 355 е такава тъкмо поради пандемията.
Оказа се, че прокуратурата не събира данни за броя на привлечените към наказателна отговорност лица, както и за прекратените следствия по текстове от Наказателен кодекс. Зам.-главният прокурор Красимира Филипова изяснява още, че не могат да бъдат предоставени данни за 2021 година, защото те се събира на всеки три месеца и справката за януари-март не е подготвена.
За нарушение на карантина в Закона за здравето беше планувано по едно и също време административно наказване " санкция " и наказване " отнемане от независимост ", налагано по реда на Наказателния кодекс. Недопустимо е обаче административнонаказателната и наказателната отговорност да се ползват по едно и също време и това докара до съществено комплициране при приложението на отговорността, тъй като институциите бяха сложени пред " избор " кой тип отговорност да ангажират, изясни преди време в разбор по тематиката юрист Силвия Петкова. Така на процедура за едно и също нещо някои са санкционирани, а други са наказани и това ще се отрази на свидетелството им за съдимост. Адвокатката твърди, че огромна част от наказателните каузи за нарушение на карантината са прекъснати заради липса на субективната страна на закононарушението - възбраната за овакантяване на адреса не беше маркирана в предписанията за слагане под карантина. " Когато поставеният под карантина не знае, че има възбрана за овакантяване на дома си, не може да се одобри, че е направил закононарушение. За нелегално повдигнатите обвинявания, на тези жители се дължи обезщетение от страната ", изяснява юристът.
По думите ѝ в доста случаи, когато хората не са потърсили отбрана, са се съгласявали да сключат съглашения с прокуратурата. А утвърдените от съда съглашения са равнозначни на влезнала в действие присъда. Съдът би трябвало да следи дали споразуменията нарушават закона и на морала. В всеобщия случай на слагане под карантина в предписанията въобще не е посочено задължението да не се напуща дома и по тази причина всички или съвсем всички подписани съглашения в границите на досъдебните производства опонират на закона и на морала, заради липса на закононарушение. Макар и да са равни на присъда в действие, наказаните имат право да желаят обновяване на делата. " Осъдените въз основа на такива споразумения ще имат право на съществени компенсации от страна на страната ", изяснява юристът.
Вижте още:
Зам.-главният прокурор Красимира Филипова, която дава отговор на заявката на " Сега " за достъп до социална информация, изяснява, че държавното обвиняване не води статистика по обособените алинеи на текста от Наказателния кодекс, който регламентира наказванията за нарушение на карантината. Първата алинея от член 355 гласи, че който наруши разпоредба, правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, се санкционира с отнемане от независимост до 3 години и санкция от 1000 до 10 хиляди лева Алинея втора споделя, че в случай че действието е осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е до 5 години и санкция от 10 хиляди до 50 хиляди лева Третата алинея планува пробация или санкция от 100 до 300 лева за този, който наруши разпоредба, издадена за попречване на хранителни отравяния. Може да се допусна обаче, че стастиката на прокуратурата за каузи по член 355 е такава тъкмо поради пандемията.
Оказа се, че прокуратурата не събира данни за броя на привлечените към наказателна отговорност лица, както и за прекратените следствия по текстове от Наказателен кодекс. Зам.-главният прокурор Красимира Филипова изяснява още, че не могат да бъдат предоставени данни за 2021 година, защото те се събира на всеки три месеца и справката за януари-март не е подготвена.
За нарушение на карантина в Закона за здравето беше планувано по едно и също време административно наказване " санкция " и наказване " отнемане от независимост ", налагано по реда на Наказателния кодекс. Недопустимо е обаче административнонаказателната и наказателната отговорност да се ползват по едно и също време и това докара до съществено комплициране при приложението на отговорността, тъй като институциите бяха сложени пред " избор " кой тип отговорност да ангажират, изясни преди време в разбор по тематиката юрист Силвия Петкова. Така на процедура за едно и също нещо някои са санкционирани, а други са наказани и това ще се отрази на свидетелството им за съдимост. Адвокатката твърди, че огромна част от наказателните каузи за нарушение на карантината са прекъснати заради липса на субективната страна на закононарушението - възбраната за овакантяване на адреса не беше маркирана в предписанията за слагане под карантина. " Когато поставеният под карантина не знае, че има възбрана за овакантяване на дома си, не може да се одобри, че е направил закононарушение. За нелегално повдигнатите обвинявания, на тези жители се дължи обезщетение от страната ", изяснява юристът.
По думите ѝ в доста случаи, когато хората не са потърсили отбрана, са се съгласявали да сключат съглашения с прокуратурата. А утвърдените от съда съглашения са равнозначни на влезнала в действие присъда. Съдът би трябвало да следи дали споразуменията нарушават закона и на морала. В всеобщия случай на слагане под карантина в предписанията въобще не е посочено задължението да не се напуща дома и по тази причина всички или съвсем всички подписани съглашения в границите на досъдебните производства опонират на закона и на морала, заради липса на закононарушение. Макар и да са равни на присъда в действие, наказаните имат право да желаят обновяване на делата. " Осъдените въз основа на такива споразумения ще имат право на съществени компенсации от страна на страната ", изяснява юристът.
Вижте още:
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ