Обезщетенията по дела в Страсбург гонят милион за година
740 598 лева е размерът на компенсациите, които България е платила по каузи в Страсбург през 2021 година 228 318 лева от тях са по подписани другарски съглашения и едностранни заявления, т.е. държавното управление се е договорило с жалбоподателите и не се стига до решения против страната. Това се споделя в поредния, девети, годишен отчет за осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по каузи против България за 2021 година Докладът беше прегледан от служебното държавно управление през вчерашния ден и беше решено да бъде импортиран в Народното събрание.
През 2021 година Европейски съд по правата на човека се е произнесъл по 60 каузи против България. По 37 е постановил решение всъщност. България е на 14-то място по брой висящи тъжби (623) и на 17-то място по брой висящи тъжби на глава от популацията.
По брой каузи в засилена процедура (групи каузи, поставящи структурни и систематични проблеми) България се намира към момента на челните места в класацията на страните членки, което я слага на 6-то място след Русия, Украйна, Турция, Румъния и Италия. Такова дело, пуснато по бързата писта, да вземем за пример е процесът, който.
В началото на 2021 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри резолюция, в която уточни България като една от 10-те страни членки, които най-вече бавят осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека и акцентира, че са нужни спомагателни старания, като се засилят механизмите на съгласуваност сред другите институции. Правителството отговори с пътна карта и ограничения.
Като най-важен проблем в несъблюдение в отчета са разпознати групата каузи С.З./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем по отношение на неналичието на механизъм за без значение следствие на основния прокурор. Приемането на подобен механизъм е един от уговорките, които България пое по Плана за възобновяване и резистентност. Служебното държавно управление и Демократична България внесоха законопроекти с тази цел в Народното събрание, които през вчерашния ден стартира да ги преглежда на първо четене, само че в последна сметка, след 6-часово съвещание, отсрочи полемиката за идната сряда.
През 2021 година Европейски съд по правата на човека се е произнесъл по 60 каузи против България. По 37 е постановил решение всъщност. България е на 14-то място по брой висящи тъжби (623) и на 17-то място по брой висящи тъжби на глава от популацията.
По брой каузи в засилена процедура (групи каузи, поставящи структурни и систематични проблеми) България се намира към момента на челните места в класацията на страните членки, което я слага на 6-то място след Русия, Украйна, Турция, Румъния и Италия. Такова дело, пуснато по бързата писта, да вземем за пример е процесът, който.
В началото на 2021 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри резолюция, в която уточни България като една от 10-те страни членки, които най-вече бавят осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека и акцентира, че са нужни спомагателни старания, като се засилят механизмите на съгласуваност сред другите институции. Правителството отговори с пътна карта и ограничения.
Като най-важен проблем в несъблюдение в отчета са разпознати групата каузи С.З./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем по отношение на неналичието на механизъм за без значение следствие на основния прокурор. Приемането на подобен механизъм е един от уговорките, които България пое по Плана за възобновяване и резистентност. Служебното държавно управление и Демократична България внесоха законопроекти с тази цел в Народното събрание, които през вчерашния ден стартира да ги преглежда на първо четене, само че в последна сметка, след 6-часово съвещание, отсрочи полемиката за идната сряда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ