Литературната аптека на Димитър Димов
70 години ни разделят от първото издание на един от най- забележителните български романи- „ Тютюн “ от Димитър Димов. Краят на септември на доста места в страната бе белязан от събития, припомнящи живота и творчеството на писателя и историята на романа.
Една по- друга галерия към момента може да се прегледа в Пловдив- родното място на романа „ Тютюн “, градът, дал атмосферата и прототипите на основните герои в него. Тази галерия се назовава „ Литературната аптека на Димитър Димов “, среща се в Дома на културата „ Борис Христов “ и е взаимна демонстрация на Къщата- музей „ Димитър Димов “ и Музея по медицина в Медицинския университет в Пловдив. Експонатите дават спомагателен щрих към разбирането на творчеството на писателя, фокусирано в трите му най- известни романа- „ Поручик Бенц “, „ Осъдени души “ и „ Тютюн “.
Димитър Димов е ветеринарен доктор по обучение, той прави научна кариера в тая сфера, паралелно твори в двете толкоз разнообразни области- литература и ветеринарна медицина и това е едно от откритията на изложбата. По едно и също време той написа „ Поручик Бенц “ и дисертация върху формите на биволските прешлени. Периодът е 1933- 34 година. С романа, публикуван през 1938 година от издателство „ Братя Миладинови “ той влиза в българската литература, а с дисертацията придобива купата лекар по ветеринарна медицина. По времето, когато стартира да написа „ Осъдени души “, в Годишника на Софийския университет излиза научният му труд „ Два случая на разнородни уродства при свински фетуси “.
В романите на Димитър Димов има доста медицина, доста диагнози, споделя шефът на Музея по медицина доц.д-р Георги Томов. Така се оформя и литературната аптека, която младият още медицински музей може да илюстрира с истински опаковки на медикаментите, упоменати от писателя. Виждаме и точните цитати, в които се приказва за тях. Отделно са обяснени и историите на всяко лекарство, техните откриватели и приложението им. Този спомагателен щрих обогатява разбирането освен на писателя, само че и на епохата, в която твори. Показани са медикаменти като морфин, сулфонамиди, беладона, кардиозол, веронал. Цитатите, в които те са упоменати, водят към „ Осъдени души “- тежката взаимозависимост на Фани Хорн от опиата, епидемията от коремен тиф. Веронала се загатва в „ Поручик Бенц “, това е първият барбитурат- сънотворно, открит през 1903 година. Там се загатва и аспирина, чиято истинска опаковка виждаме отново в изложбата. Проследена е и историята на кардиозола, едно противоречиво лекарство, което по- късно е неразрешено.
Писател, академик, медик- Димитър Димов основава едни от най- интелектуалните романи в българската литература. Създавайки изящна художествена прозаичност, писателят се опира на действителни обстоятелства, действителни събития, действителни хора. Затова и колкото повече знания има читателят за времето, което той разказва, толкоз по- добре ще го разбере. Изложбата в Пловдив сигурно дава още един мост към неговата галактика.
Една по- друга галерия към момента може да се прегледа в Пловдив- родното място на романа „ Тютюн “, градът, дал атмосферата и прототипите на основните герои в него. Тази галерия се назовава „ Литературната аптека на Димитър Димов “, среща се в Дома на културата „ Борис Христов “ и е взаимна демонстрация на Къщата- музей „ Димитър Димов “ и Музея по медицина в Медицинския университет в Пловдив. Експонатите дават спомагателен щрих към разбирането на творчеството на писателя, фокусирано в трите му най- известни романа- „ Поручик Бенц “, „ Осъдени души “ и „ Тютюн “.
Димитър Димов е ветеринарен доктор по обучение, той прави научна кариера в тая сфера, паралелно твори в двете толкоз разнообразни области- литература и ветеринарна медицина и това е едно от откритията на изложбата. По едно и също време той написа „ Поручик Бенц “ и дисертация върху формите на биволските прешлени. Периодът е 1933- 34 година. С романа, публикуван през 1938 година от издателство „ Братя Миладинови “ той влиза в българската литература, а с дисертацията придобива купата лекар по ветеринарна медицина. По времето, когато стартира да написа „ Осъдени души “, в Годишника на Софийския университет излиза научният му труд „ Два случая на разнородни уродства при свински фетуси “.
В романите на Димитър Димов има доста медицина, доста диагнози, споделя шефът на Музея по медицина доц.д-р Георги Томов. Така се оформя и литературната аптека, която младият още медицински музей може да илюстрира с истински опаковки на медикаментите, упоменати от писателя. Виждаме и точните цитати, в които се приказва за тях. Отделно са обяснени и историите на всяко лекарство, техните откриватели и приложението им. Този спомагателен щрих обогатява разбирането освен на писателя, само че и на епохата, в която твори. Показани са медикаменти като морфин, сулфонамиди, беладона, кардиозол, веронал. Цитатите, в които те са упоменати, водят към „ Осъдени души “- тежката взаимозависимост на Фани Хорн от опиата, епидемията от коремен тиф. Веронала се загатва в „ Поручик Бенц “, това е първият барбитурат- сънотворно, открит през 1903 година. Там се загатва и аспирина, чиято истинска опаковка виждаме отново в изложбата. Проследена е и историята на кардиозола, едно противоречиво лекарство, което по- късно е неразрешено.
Писател, академик, медик- Димитър Димов основава едни от най- интелектуалните романи в българската литература. Създавайки изящна художествена прозаичност, писателят се опира на действителни обстоятелства, действителни събития, действителни хора. Затова и колкото повече знания има читателят за времето, което той разказва, толкоз по- добре ще го разбере. Изложбата в Пловдив сигурно дава още един мост към неговата галактика.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ