Костюмът уж е срещу COVID-19, но пропуска прах от кафе
65 болници от градове, които не са регионални центрове, би трябвало да посрещат пациенти с ковид според разпорежданията на здравното министерство. В общия случай те са с дребни благоприятни условия и ще се разчита на тях, в случай че огромните заведения се изпълнят с пациенти. За някои от тези лечебни заведения (в Белоградчик и Гоце Делчев) се шуми много тези дни, тъй като лекари подадоха молби за овакантяване. Животът в голяма част от другите тече безшумно, което обаче не значи, че липсват проблеми свързани с готовността против вируса.
Има, и то какви!
Например: дарен защитен костюм... пропуща прахуляк от кафе.
Има няколко общи черти сред тези лечебни заведения. Всички те най-малко веднъж през последните 30 години са били пред закриване, а в този момент се разчита на тях при международна рецесия. Засипани са от многочислени дарения през последните дни - развой и безреден, и доказващ голяма човешка доброта. Изпитват големи проблеми, като най-острият измежду тях е
застаряващият личен състав.
Отдавна в такива лечебни заведения 50-годишни доктор или сестра са смятат за млади – просто те са измежду хората, останали да живеят в българските градчета и села. Точно такива медици - от най-рисковата група, би трябвало да се изправят против болестта. Не е несъмнено биха ли останали при пациенти с COVID-19, а заминат ли, в вероятност се отваря пропаст – самото заведение е в риск, тъй като други фрагменти няма.
Една такава е МБАЛ „ Царица Йоанна ” в Провадия. Според плановете тя би трябвало да одобри до 16 пациенти с ковид в среднотежко състояние. Разположена е на по 50 км от Варна и Шумен, териториалното й значение е стратегическо. През 2013 година болничното заведение е с над 600 000 лева задължения, а в този момент сметките с снабдители са уредени, заплатите се заплащат в точния момент. В очите на Министерството на здравеопазването заведението е първенец, само че това е заблуда. Особено при догадка да се лекува ковид.
„ Не сме отличници.
Правим каквото можем със лични средства или дарения, само че не сме подготвени. Персоналът е на минимума. Лекарите не, само че част от сестрите обмислят вероятно да изоставен. Възрастни са, тормозят се околните за тях, разбирам ги... Навсякъде е такава обстановката, освен при нас. Подготвяме екипи, гледаме по-млади хора да са, въпреки че ги няма... Но те са от други отделения, тези отделения няма да работят. Чуваме, че доброволци ще се наемат, само че в нашата община и такива са ъгъл ”, споделя шефът Светослав Неделчев.
Другият огромен проблем е неналичието на техника –
към 70 000 лева са нужни за преносим рентген и още инсталация, която общината няма опция да обезпечи. „ За да се подписа контракт със Здравната каса по пътеката, би трябвало да подпиша декларация, че сме постигнали условията. Но не сме ги постигнали " - продължава Неделчев - " Дано въпреки всичко с бавното развиване на епидемията и бързата реакция на щаба и държавното управление да се подготвим. Не мога да си мисля
какво щеше да стане, в случай че имаше взрив на заболели ”.
Много ни е мъчно. Добре разбирам, че в случай че има внезапно повишение на пациентите и нашата болница би трябвало да влезе в деяние. Но няма смисъл да вършим картината розова, когато не е ”. Най-фрапиращото е, че пулмологът на „ Царица Йоанна ” е 84-годишен.
МБАЛ – Исперих е с ремонтиран сграден фонд, част от апаратурата е съвременна. Капацитетът й за ковид е 34 неусложнени пациенти и 6 за интензивно лекуване. През очите на шефа й Абдулах Заргар нещата наподобяват „ междинна красота ”:
„ Надяваме се да нямаме такива пациенти.
Имаме техника, само че никоя болница от нашия диаметър не би имала нужната инсталация, в случай че не дай Боже се появи вид като в Италия или Испания. Като за начало, за няколко пациенти – подготвени сме. Предпазната ни екипировка е в лимитирани количества към този момент, казусът не е финансов, просто в международен мащаб са дребни наличностите. Имаме експерти, само че не може да претендираме за огромен стандарт. Надявам се да се оправим! Имаме и колебаещи се хора от личния състав. Всеки си има друга причина – един гледа възрастен човек у дома, друг - друго. Но пък трети си споделят:
„ Лекари сме, оставаме! " ".
Болницата в Исперих се прочу с предоставената пенсия от 80-годишната баба Надие. Но не подарява единствено тя. „ Нов швейцарски аспиратор чакаме, със средства от народа тук ”, споделя доктор Заргар, който е иранец по генезис.
В Девин преди седмица се разчу за напуснала лекарка, самата тя отхвърли мотив да е ковид. Местната МБАЛ би трябвало да лекува до 40 неусложнени пациенти. Бяха тествани заболели, резултатите им са негативни. Управителката Радка Грозданова споделя: „ Трудно е и при нас, само че разпорежданията сме ги спазили. Възрастта на медицинския личен състав ясно каква е, хората обаче са подготвени поемат отговорност. Дай Боже да минем по-леко! ”.
23-ма неусложнени пациенти пък е потенциалът на чирпанската болница. Управителят Неделчо Тотев е непосредствен:
„ Кревати имаме какъв брой желаете,
само че с цел да станат медицински кревати, би трябвало да има подготвен личен състав. Имаме личен състав, който може да обслужва една група пациенти. Нямаме подобен, който да обслужва и ковид, и останалите пациенти. Нямаме способени лекари реаниматори. Имаме анестезиолози, само че те не са реаниматори. При такава рискова зараза би трябвало върховен пилотаж. Редови бойци може да причинят вреди. Не бива някой да мисли, че бягаме от отговорност. Работим с неразучени хора от край време, и в този момент продължаваме с тях, някои от тях евентуално са носители. Но би трябвало да бъдат ясни нещата - когато се работи с подобен пациент, би трябвало да ги имаш компетенциите, да разполагаш със средства за обезпечаване на обслужването, медикаменти.
Нямаме грам медикаменти ”.
Тотев е прям и за оборудването: „ 30-40 гащеризона имаме от донори. Голяма част от тях са еднократни, най-вероятно ще ги употребяваме неведнъж, което не е редно. Другите, общо взето, могат да се перат ”. Маските в болничното заведение били най-обикновени, ръкавиците - на привършване, разчитало се на донори за доставка, шлемовете - почти в наличност... А сертифицирани ли са въпреки всичко защитните костюми? „ Сертификат в България е най-лесно да извадиш. Едните дарени костюми са всичко друго, но не и защитни. Не че аз разбирам, само че и хората, които ги купуват, не схващат, обикновено е. Кой откъдето откри - купува ”, споделя Тотев. Примерът с кафето за един от дарените костюми е негов:
„ Пропуска водата, спри та гледай...
Пропуска и прахуляк. Хвърлихме една шепа кафе за куриоз, изпод мина прахта. Щом пропуща част от кафе едро смляно, какво остава за водни пръски?! ”. Все отново в последните дни пристигнали нови костюми, които изглеждали надеждни.
Тотев е и ръководител на сдружението на общинските лечебни заведения. В качеството на подобен предлага пациентите да се концентрират в огромните заведения, разполагащи с нужния сграден потенциал. Така и болните няма да се смесват. Същото решение вижда и доктор Неделчев от Провадия. Но както стана ясно, в думите на всички проличава най-много едно: просто се надяват да няма доста заболели, с цел да се избегнат нерешими алтернативи.
Има, и то какви!
Например: дарен защитен костюм... пропуща прахуляк от кафе.
Има няколко общи черти сред тези лечебни заведения. Всички те най-малко веднъж през последните 30 години са били пред закриване, а в този момент се разчита на тях при международна рецесия. Засипани са от многочислени дарения през последните дни - развой и безреден, и доказващ голяма човешка доброта. Изпитват големи проблеми, като най-острият измежду тях е
застаряващият личен състав.
Отдавна в такива лечебни заведения 50-годишни доктор или сестра са смятат за млади – просто те са измежду хората, останали да живеят в българските градчета и села. Точно такива медици - от най-рисковата група, би трябвало да се изправят против болестта. Не е несъмнено биха ли останали при пациенти с COVID-19, а заминат ли, в вероятност се отваря пропаст – самото заведение е в риск, тъй като други фрагменти няма.
Една такава е МБАЛ „ Царица Йоанна ” в Провадия. Според плановете тя би трябвало да одобри до 16 пациенти с ковид в среднотежко състояние. Разположена е на по 50 км от Варна и Шумен, териториалното й значение е стратегическо. През 2013 година болничното заведение е с над 600 000 лева задължения, а в този момент сметките с снабдители са уредени, заплатите се заплащат в точния момент. В очите на Министерството на здравеопазването заведението е първенец, само че това е заблуда. Особено при догадка да се лекува ковид.
„ Не сме отличници.
Правим каквото можем със лични средства или дарения, само че не сме подготвени. Персоналът е на минимума. Лекарите не, само че част от сестрите обмислят вероятно да изоставен. Възрастни са, тормозят се околните за тях, разбирам ги... Навсякъде е такава обстановката, освен при нас. Подготвяме екипи, гледаме по-млади хора да са, въпреки че ги няма... Но те са от други отделения, тези отделения няма да работят. Чуваме, че доброволци ще се наемат, само че в нашата община и такива са ъгъл ”, споделя шефът Светослав Неделчев.
Другият огромен проблем е неналичието на техника –
към 70 000 лева са нужни за преносим рентген и още инсталация, която общината няма опция да обезпечи. „ За да се подписа контракт със Здравната каса по пътеката, би трябвало да подпиша декларация, че сме постигнали условията. Но не сме ги постигнали " - продължава Неделчев - " Дано въпреки всичко с бавното развиване на епидемията и бързата реакция на щаба и държавното управление да се подготвим. Не мога да си мисля
какво щеше да стане, в случай че имаше взрив на заболели ”.
Много ни е мъчно. Добре разбирам, че в случай че има внезапно повишение на пациентите и нашата болница би трябвало да влезе в деяние. Но няма смисъл да вършим картината розова, когато не е ”. Най-фрапиращото е, че пулмологът на „ Царица Йоанна ” е 84-годишен.
МБАЛ – Исперих е с ремонтиран сграден фонд, част от апаратурата е съвременна. Капацитетът й за ковид е 34 неусложнени пациенти и 6 за интензивно лекуване. През очите на шефа й Абдулах Заргар нещата наподобяват „ междинна красота ”:
„ Надяваме се да нямаме такива пациенти.
Имаме техника, само че никоя болница от нашия диаметър не би имала нужната инсталация, в случай че не дай Боже се появи вид като в Италия или Испания. Като за начало, за няколко пациенти – подготвени сме. Предпазната ни екипировка е в лимитирани количества към този момент, казусът не е финансов, просто в международен мащаб са дребни наличностите. Имаме експерти, само че не може да претендираме за огромен стандарт. Надявам се да се оправим! Имаме и колебаещи се хора от личния състав. Всеки си има друга причина – един гледа възрастен човек у дома, друг - друго. Но пък трети си споделят:
„ Лекари сме, оставаме! " ".
Болницата в Исперих се прочу с предоставената пенсия от 80-годишната баба Надие. Но не подарява единствено тя. „ Нов швейцарски аспиратор чакаме, със средства от народа тук ”, споделя доктор Заргар, който е иранец по генезис.
В Девин преди седмица се разчу за напуснала лекарка, самата тя отхвърли мотив да е ковид. Местната МБАЛ би трябвало да лекува до 40 неусложнени пациенти. Бяха тествани заболели, резултатите им са негативни. Управителката Радка Грозданова споделя: „ Трудно е и при нас, само че разпорежданията сме ги спазили. Възрастта на медицинския личен състав ясно каква е, хората обаче са подготвени поемат отговорност. Дай Боже да минем по-леко! ”.
23-ма неусложнени пациенти пък е потенциалът на чирпанската болница. Управителят Неделчо Тотев е непосредствен:
„ Кревати имаме какъв брой желаете,
само че с цел да станат медицински кревати, би трябвало да има подготвен личен състав. Имаме личен състав, който може да обслужва една група пациенти. Нямаме подобен, който да обслужва и ковид, и останалите пациенти. Нямаме способени лекари реаниматори. Имаме анестезиолози, само че те не са реаниматори. При такава рискова зараза би трябвало върховен пилотаж. Редови бойци може да причинят вреди. Не бива някой да мисли, че бягаме от отговорност. Работим с неразучени хора от край време, и в този момент продължаваме с тях, някои от тях евентуално са носители. Но би трябвало да бъдат ясни нещата - когато се работи с подобен пациент, би трябвало да ги имаш компетенциите, да разполагаш със средства за обезпечаване на обслужването, медикаменти.
Нямаме грам медикаменти ”.
Тотев е прям и за оборудването: „ 30-40 гащеризона имаме от донори. Голяма част от тях са еднократни, най-вероятно ще ги употребяваме неведнъж, което не е редно. Другите, общо взето, могат да се перат ”. Маските в болничното заведение били най-обикновени, ръкавиците - на привършване, разчитало се на донори за доставка, шлемовете - почти в наличност... А сертифицирани ли са въпреки всичко защитните костюми? „ Сертификат в България е най-лесно да извадиш. Едните дарени костюми са всичко друго, но не и защитни. Не че аз разбирам, само че и хората, които ги купуват, не схващат, обикновено е. Кой откъдето откри - купува ”, споделя Тотев. Примерът с кафето за един от дарените костюми е негов:
„ Пропуска водата, спри та гледай...
Пропуска и прахуляк. Хвърлихме една шепа кафе за куриоз, изпод мина прахта. Щом пропуща част от кафе едро смляно, какво остава за водни пръски?! ”. Все отново в последните дни пристигнали нови костюми, които изглеждали надеждни.
Тотев е и ръководител на сдружението на общинските лечебни заведения. В качеството на подобен предлага пациентите да се концентрират в огромните заведения, разполагащи с нужния сграден потенциал. Така и болните няма да се смесват. Същото решение вижда и доктор Неделчев от Провадия. Но както стана ясно, в думите на всички проличава най-много едно: просто се надяват да няма доста заболели, с цел да се избегнат нерешими алтернативи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ