Онколози настояват в най-скоро време да имаме Национален раков план
„ 6000 деца в Европа годишно умират от рак на кръвта, само че към 500 000 се вливат в обществото след сполучливо лекуване в резултат на нововъведенията в медицината, сочат, съобщи проф. Добрин Константинов , ръководител на Българско здравно сдружение по детска хематология и онкология по време на полемика за онкохематологичните болести. Лекари и пациентски организации упорстват за основаването на Национален раков проект в България .
„ Все още има разлики в лекуването на децата с рак на кръвта в другите страни от Европейския съюз. Затова, в случай че имаме български Национален раков проект тези разлики ще могат да се преодолеят “, сподели още проф. Константинов, който е и шеф на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ “.
По думите му българското сдружение е взело участие интензивно в подготовката на Европейския проект за битка с рака. Огромно подпомагане нашите специалисти са получили от българския еврокомисар по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша Мария Габриел.
„ Това е доста значимо, с цел да могат да се насочат европейски средства за нововъведения и просвета в региона на детската онкохематология. В работата на специфична комисия за битка с рака получихме и доста подпомагане от българския евродепутат Андрей Слабаков “, уточни още проф. Константинов.
Също по този начин у нас съгласно него би трябвало да се вършат по-голям брой клинични изследвания за нови медикаменти за рак на кръвта и академичната общественост би трябвало да бъде по-добре ангажирана.
Участваме в някои клинични изпитвания, само че броят на пациентите, които се включват в тях, е доста по-малък от тези за Европейски Съюз. Особено значимо е да има повече клинични изследвания за онкохематологични медикаменти при децата , тъй като за възрастните процесите са по-ускорени “, съобщи проф. Константинов. Той счита, че България би трябвало да взе участие в огромни интернационалните изследвания, за цели видове лекувания, да има присъединяване в интерконтинентални изследвания, само че това не се случва постоянно.
„ Защото, когато влезеш в такава група се изследват доста по-голям брой пациенти, събира се голяма база данни, само че това у нас не е финансирано и няма интерес. Още повече, че продължава да има изчезнали евтини и одобрени от 90- те години медикаменти за рак на кръвта при децата, които към този момент са изтеглени от нашия пазар.
„ Все отново страната и Здравната каса откриха механизъм да ги приемане и да започваме незабавно лекуване при дребните пациенти, до момента в който се чака разрешението им за използването им “, разясни проф. Константинов.
Константинов предлага въпросът с изчезналите лекарства да се реши, като се задължат компаниите, спечелили огромни поръчки за лекарства да внесат и част от изчезналите медикаменти.
„ Целта на основаването на Национален раков проект е да се имаме и скринингови стратегии в тази област, с цел да може да има профилактика на тези болести “, уточни проф. Бранимир Спасов , шеф на Специализираната хематологичната болница. По думите на проф. Спасов последните години в онкохематологията навлязоха доста нови лекувания и лечения, в това число автоложната трансплнатация . По думите му повишението на квалификацията на медицинския личен състав и цифровизация на работните процеси в хематологията също спомага за това да се икономисва време в целия развой при трансплантацията на стволови кафези на болните с рак на кръвта.
„ Дигитализацията докара и до 60 на 100 да се понижи ненужно разкарване на пациентите за разнообразни операции “, сподели още хематологът.
" Във връзка с донорството на хемопоетични стволови кафези за трансплантация сега най-вече се употребява методът за взимане на кафези посредством периферна кръв “, уточни Пиринка Петрова , ръководител на Българско сдружение „ Лимфон “ . По думите и доста е значимо да има повече донори на стволови кафези.
„ 400 души са записани в началото в регистъра за донори, в този момент са 4000. Българският указател за донори на стволови кафези е в Клиниката по имунология на УМБАЛ „ Александровска “. Вече има опция проба за донор да се вземе и в къщи, като всичко се задвижва от Българското сдружение „ Лимфон “.
Проблемите идват с неналичието на противоположна връзка с решилите да станат донори. И тази мудна и тромава процедура на обработка на пробите отблъсква и не притегля нови донори. Затова би трябвало да се направи организация, тъй че пациентът да разбере дали е кадърен за донор, дали е станал донор на стволови кафези. Друг забранен проблем е за родителите, които желаят да дарят стволови кафези от пъпна шнур на новородено. В доста случаи лечебните заведения нямат контракт с банката за стволови кафези “, разясни Пиринка Петрова.
Според лекарите най-болната тематика е за равния достъп до лекуване на рака за България. Както и с компликациите в доставката на някои от медикаментите. Медиците се надяват националният проект да реши този проблем и за нас.
Така биха се разрешили въпросите да имаме добър достъп за диагностика при децата и за мултидисциплинарното им лекуване, да се укрепи правото на трансгранично лекуване за раково заболели деца и юноши, когато в страните им не е налично най-хубавото лекуване. А също и ние да въведем електронен паспорт на претърпелите пациенти с редки ракови болести, който е очакван в Европейския проект за битка с рака.
„ Можем да кажем,че пациентите у нас имат достъп до модерно лекуване сходно с това в европейските страни . За пациентите с хронична миелоидна левкемия към този момент е ясно,че преживяемостта е като при пациентите със захарен диабет и артериална хипертония “, разяснява тематиката и доцент Веселина Горанова от Клиниката по клинична хематология в УМБАЛ „ Свети Георги “ – Пловдив. Иновациите са в региона на Лимфон на Ходжкин, където се ползват моноклоналните антитела, а ремисията е приблизително от 14 месеца.
При мултипления миелом спрямо 20 век, към този момент преживяемостта е от 8 до 10 години също поради опцията от навлизането на нови лекарства при започване на лекуването “, сподели още доцент Горанова.
„ Все още има разлики в лекуването на децата с рак на кръвта в другите страни от Европейския съюз. Затова, в случай че имаме български Национален раков проект тези разлики ще могат да се преодолеят “, сподели още проф. Константинов, който е и шеф на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ “.
По думите му българското сдружение е взело участие интензивно в подготовката на Европейския проект за битка с рака. Огромно подпомагане нашите специалисти са получили от българския еврокомисар по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша Мария Габриел.
„ Това е доста значимо, с цел да могат да се насочат европейски средства за нововъведения и просвета в региона на детската онкохематология. В работата на специфична комисия за битка с рака получихме и доста подпомагане от българския евродепутат Андрей Слабаков “, уточни още проф. Константинов.
Също по този начин у нас съгласно него би трябвало да се вършат по-голям брой клинични изследвания за нови медикаменти за рак на кръвта и академичната общественост би трябвало да бъде по-добре ангажирана.
Участваме в някои клинични изпитвания, само че броят на пациентите, които се включват в тях, е доста по-малък от тези за Европейски Съюз. Особено значимо е да има повече клинични изследвания за онкохематологични медикаменти при децата , тъй като за възрастните процесите са по-ускорени “, съобщи проф. Константинов. Той счита, че България би трябвало да взе участие в огромни интернационалните изследвания, за цели видове лекувания, да има присъединяване в интерконтинентални изследвания, само че това не се случва постоянно.
„ Защото, когато влезеш в такава група се изследват доста по-голям брой пациенти, събира се голяма база данни, само че това у нас не е финансирано и няма интерес. Още повече, че продължава да има изчезнали евтини и одобрени от 90- те години медикаменти за рак на кръвта при децата, които към този момент са изтеглени от нашия пазар.
„ Все отново страната и Здравната каса откриха механизъм да ги приемане и да започваме незабавно лекуване при дребните пациенти, до момента в който се чака разрешението им за използването им “, разясни проф. Константинов.
Константинов предлага въпросът с изчезналите лекарства да се реши, като се задължат компаниите, спечелили огромни поръчки за лекарства да внесат и част от изчезналите медикаменти.
„ Целта на основаването на Национален раков проект е да се имаме и скринингови стратегии в тази област, с цел да може да има профилактика на тези болести “, уточни проф. Бранимир Спасов , шеф на Специализираната хематологичната болница. По думите на проф. Спасов последните години в онкохематологията навлязоха доста нови лекувания и лечения, в това число автоложната трансплнатация . По думите му повишението на квалификацията на медицинския личен състав и цифровизация на работните процеси в хематологията също спомага за това да се икономисва време в целия развой при трансплантацията на стволови кафези на болните с рак на кръвта.
„ Дигитализацията докара и до 60 на 100 да се понижи ненужно разкарване на пациентите за разнообразни операции “, сподели още хематологът.
" Във връзка с донорството на хемопоетични стволови кафези за трансплантация сега най-вече се употребява методът за взимане на кафези посредством периферна кръв “, уточни Пиринка Петрова , ръководител на Българско сдружение „ Лимфон “ . По думите и доста е значимо да има повече донори на стволови кафези.
„ 400 души са записани в началото в регистъра за донори, в този момент са 4000. Българският указател за донори на стволови кафези е в Клиниката по имунология на УМБАЛ „ Александровска “. Вече има опция проба за донор да се вземе и в къщи, като всичко се задвижва от Българското сдружение „ Лимфон “.
Проблемите идват с неналичието на противоположна връзка с решилите да станат донори. И тази мудна и тромава процедура на обработка на пробите отблъсква и не притегля нови донори. Затова би трябвало да се направи организация, тъй че пациентът да разбере дали е кадърен за донор, дали е станал донор на стволови кафези. Друг забранен проблем е за родителите, които желаят да дарят стволови кафези от пъпна шнур на новородено. В доста случаи лечебните заведения нямат контракт с банката за стволови кафези “, разясни Пиринка Петрова.
Според лекарите най-болната тематика е за равния достъп до лекуване на рака за България. Както и с компликациите в доставката на някои от медикаментите. Медиците се надяват националният проект да реши този проблем и за нас.
Така биха се разрешили въпросите да имаме добър достъп за диагностика при децата и за мултидисциплинарното им лекуване, да се укрепи правото на трансгранично лекуване за раково заболели деца и юноши, когато в страните им не е налично най-хубавото лекуване. А също и ние да въведем електронен паспорт на претърпелите пациенти с редки ракови болести, който е очакван в Европейския проект за битка с рака.
„ Можем да кажем,че пациентите у нас имат достъп до модерно лекуване сходно с това в европейските страни . За пациентите с хронична миелоидна левкемия към този момент е ясно,че преживяемостта е като при пациентите със захарен диабет и артериална хипертония “, разяснява тематиката и доцент Веселина Горанова от Клиниката по клинична хематология в УМБАЛ „ Свети Георги “ – Пловдив. Иновациите са в региона на Лимфон на Ходжкин, където се ползват моноклоналните антитела, а ремисията е приблизително от 14 месеца.
При мултипления миелом спрямо 20 век, към този момент преживяемостта е от 8 до 10 години също поради опцията от навлизането на нови лекарства при започване на лекуването “, сподели още доцент Горанова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ