60% от фирмите търсят кадри
60 % от бизнеса у нас изпитва компликации поради липса на работна ръка. За да посрещат умерено и качествено гостите си, по Черноморието трябваше да се влеят близо 53 хиляди сезонни служащи. Това постанова импорт на служащи от Бангладеш, Индия и даже Турция и то за специалности, за които на запад са наети българи.
Сезонът към този момент е в разгара си, а тук към момента не са съумели да окомплектоват личния състав си. Ключов за работата на един хотел. И неналичието му, вещае неуспех.
" Продължаваме да търсим хора. Анулираме резервации, понижаваме броя на стаите, които се продават. Намаляваме броя на хората, ограничаваме по някакъв метод броят на туристите, с цел да може да се оправяме с наличния личен състав. ", споделя пред Българска национална телевизия Станислав Димитров - хотелиер от Кранево.
Не е мъчно да се планува тази рецесия, минали са през нея и предишното лято. Затова в този момент хотелиерът е взел ограничения от рано.
" Тази година прибегнахме до малко по екзотични дестинации, като аз примерно дадох поръчка за работна ръка от Бангладеш и Непал. Заявките ги подадохме април, незабавно ни откриха хора, изпратиха ни сивита, направихме си отсявка, избрахме си хората, подготвихме документите и май месец, при започване на май, всичко беше готово и ги подадохме за издаване на визи, като към днешна дата от 8 индивида при нас е дошъл един, а на останалите не са почнали да им вършат визите. ", добавя той.
Хотелиерът се е обърнал съм напълно легални компании за набиране на личен състав, с доста опит и добре смазани процедури. Но става известно засечката е отвън тях. Мудността на нашата администрация слага под риск неговия бизнес. И надалеч не е единствен.
" Чакахме към 10 месеца. Първите да дойдат, по-късно като дойдоха първите 4 индивида, взехме решение, че ние би трябвало да вземем бързо решение, като видяхме, че 10 месеца лишава процедурата – незабавно се задействахме нали за още 5 индивида. Те пристигнаха след 11 месеца. Всичко това се оказа от неспазване на периодите за институциите, от които зависи идването на тези хора. ", изяснява Нейчо Тонев – абонаментно разчистване на бизнес здания.
Въпреки огромните компликации, той няма необикновен огромен избор. Текучеството на личния състав му е огромно, става известно съвсем невероятно да откри служащи. Но в случай че желае да разшири бизнеса си, би трябвало да се зареди с самообладание:
" Постоянно пускахме разгласи търсихме, и по този начин стигнахме до решението, че би трябвало да назначим хора от трети страни и по този начин го направихме преди година и половина. От предходната година работят към този момент 8 души. Очакваме още една служителка да се причисли де факто от 9 индивида ще имаме до края на месеца. ", добавя Тонев.
istock
Липсата на работна ръка от дълго време задъхва вашата стопанска система, не й разрешава да се разрасне или е мотив ползите за нови бизнес инициативи да увехнат без време.
Според доктор Васил Тодоров - зам. ръководител на БТПП тематиката с нуждата и дефицита на работна мощ измести проблемите, свързани с ковида, като главен проблем за бизнеса. Има сериозен дефицит на фрагменти. - Съизмерим ли е с безработицата? - Това, което е записано като безработица е някъде към 160 000 индивида, само че по данни на Агенцията по заетостта за идващ интервал от 3 до 5 години потребностите на работодателя на работодателите надвишават 260 000 индивида, счита той. И добавя, че в международен проект има едно придвижване на работна мощ от изток на запад. Говорим за Азия към Източна и западна Европа, От източна Европа към Запазна Европа, даже западна Европа също отива към американския континент.
По думите му всеки един шеф първо прави опит да наеме българи или в случай че не може да наеме да се опита част от личния състав си да го преквалифицира или в случай че не може да го преквалифицира, не може да наеме работна ръка да автоматизира. " Но автоматизирането не постоянно е допустимо, пък и е прекомерно огромна инвестиция. Така че вносът на служащи, си остава единствена алтернатива за доста. Да се попълни недостига, а не да измести българите.
Така, че вносът на служащи от трети страни стартира да се разраства. За предходната година от Агенция по заетостта най-вече са издавали позволение за работа на служащи от Турция, Узбекистан, Киргизстан, Непал и Индия.
" Стана по този начин, че нашите сезонни служащи в селското стопанство отиват да работят в Гърция или други прилежащи страни, а пък ние би трябвало да търсим от трети страни страни, нали отвън Европейския съюз. ", показва Валентина Александрова – компания за асортимент на фрагменти.
" В Германия един доста добър образец, множеството мръсни специалности като стругар, фитър, заварчик - те се извършват от поляци, украинци, българи, румънци, даже индийци. Затова е напълно обикновено и ние да използваме такива служащи от чужбина за тези позиции тука, когато нямаме българи. ", дава за образец Слави Славов – компания за асортимент на фрагменти от чужбина.
istock
Всъщност всеки шеф първо би трябвало да потвърди че е положил изпитание да наеме работна ръка от нашия пазар на труда. Което няма по какъв начин да се скрие прочее, защото разрешенията за работа се издават от самата организация по заетостта. По този път минава и един от пловдивските частни превозвачи, които чакат водачи от Индия.
Димитър Чолаков – шеф на транспортна компания, Пловдив: " Ние вършим всичко допустимо да търсим на едно място български служащи, само че когато имаме потребност от още служащи, нали прибягваме до тези разновидности. - Няма от къде да намерите - за какво? - Ами няма за какво, защото към този момент професионалните учебни заведения не приготвят водачи с категория С, а първо те би трябвало да имат категория С. Трябва да имат стаж и по-късно да преминат към образованието на категория Д, която е нужна за автобусните водачи. "
Решението да наеме водачи от Индия за превозвача е в действителност извънредно и цялостно с незнайни. При това те не са по-евтиният вид. Законодателството ги задължава да дават естествените за България заплати.
Между 4000 и 6000 лева заплата за сервитьор у нас
Според Валентина Александрова вносните служащи излизат малко по-скъпи, защото се заплаща за цялата процедура, разрешителни, визи, които нормално работодателят заплаща за самолетни билети за двете направления, а от време на време тези разноски се разделят сред служащия или организацията. Работодателят има и спомагателни разноски. Обикновено от него се чака да им обезпечи жилище.
По думите й това са хора, които не са емигранти, които бягат и търсят просто по-лесен и по-хубав живот. Това са хора, нормално фамилни, които идват тук, с цел да работят. Те са подготвени да работят по 10 часа дневно, по 6 дни в седмицата. Те са доста стимулирани и желаят да работят. Знаят, че те хранят своите фамилии там в техните страни. И това се отразява апропо, добре и на българските служащи... Тъй като се основава една естествена конкуренция, конкуренцията постоянно води към усъвършенстване и развиване, счита тя.
Нейчо Тонев: " Като условия имат минимални условия по отношение на нашите стандарти. Това което сме привикнали да чакаме от българските чиновници – все по-минимални условия като чиновници са, мога да кажа – мечтаните чиновници, тъй като отсъствията им са минимизирани. "
istock
От бизнеса упорстват за ограничения, които да облекчат вноса на работна ръка. Д-р Васил Тодоров - зам. ръководител на БТПП: " Това, което предложихме, с цел да не бъде обвързвано с някакви тежки административни процедури, което към този момент съществува държавната администрация и което към този момент и коронавирус рецесията наложи като като норма на всички места в нашия публичен живот - опцията тези изявленията да се организират онлайн, т.е. не е належащо да бъдат физически. Това към този момент и с техника и със програмен продукт е напълно постижимо. Ако в съответната консулска работа на място няма потенциал или огромен интерес няма потенциал това нещо да се осъществя, умерено може да се употребява потенциал тук, в България или в други консулски служби, където няма такава натовареност. "
Валентина Александрова – компания за асортимент на фрагменти: " Всъщност администрацията пречи и не оказва помощ на работодателите. А работодателите имат потребност. Те желаят от през днешния ден за на следващия ден да им се реагира. Те са тези, които движат стопанската система и ни носят нас всичките на гърба си, нали? "
Сезонът към този момент е в разгара си, а тук към момента не са съумели да окомплектоват личния състав си. Ключов за работата на един хотел. И неналичието му, вещае неуспех.
" Продължаваме да търсим хора. Анулираме резервации, понижаваме броя на стаите, които се продават. Намаляваме броя на хората, ограничаваме по някакъв метод броят на туристите, с цел да може да се оправяме с наличния личен състав. ", споделя пред Българска национална телевизия Станислав Димитров - хотелиер от Кранево.
Не е мъчно да се планува тази рецесия, минали са през нея и предишното лято. Затова в този момент хотелиерът е взел ограничения от рано.
" Тази година прибегнахме до малко по екзотични дестинации, като аз примерно дадох поръчка за работна ръка от Бангладеш и Непал. Заявките ги подадохме април, незабавно ни откриха хора, изпратиха ни сивита, направихме си отсявка, избрахме си хората, подготвихме документите и май месец, при започване на май, всичко беше готово и ги подадохме за издаване на визи, като към днешна дата от 8 индивида при нас е дошъл един, а на останалите не са почнали да им вършат визите. ", добавя той.
Хотелиерът се е обърнал съм напълно легални компании за набиране на личен състав, с доста опит и добре смазани процедури. Но става известно засечката е отвън тях. Мудността на нашата администрация слага под риск неговия бизнес. И надалеч не е единствен.
" Чакахме към 10 месеца. Първите да дойдат, по-късно като дойдоха първите 4 индивида, взехме решение, че ние би трябвало да вземем бързо решение, като видяхме, че 10 месеца лишава процедурата – незабавно се задействахме нали за още 5 индивида. Те пристигнаха след 11 месеца. Всичко това се оказа от неспазване на периодите за институциите, от които зависи идването на тези хора. ", изяснява Нейчо Тонев – абонаментно разчистване на бизнес здания.
Въпреки огромните компликации, той няма необикновен огромен избор. Текучеството на личния състав му е огромно, става известно съвсем невероятно да откри служащи. Но в случай че желае да разшири бизнеса си, би трябвало да се зареди с самообладание:
" Постоянно пускахме разгласи търсихме, и по този начин стигнахме до решението, че би трябвало да назначим хора от трети страни и по този начин го направихме преди година и половина. От предходната година работят към този момент 8 души. Очакваме още една служителка да се причисли де факто от 9 индивида ще имаме до края на месеца. ", добавя Тонев.
istock Липсата на работна ръка от дълго време задъхва вашата стопанска система, не й разрешава да се разрасне или е мотив ползите за нови бизнес инициативи да увехнат без време.
Според доктор Васил Тодоров - зам. ръководител на БТПП тематиката с нуждата и дефицита на работна мощ измести проблемите, свързани с ковида, като главен проблем за бизнеса. Има сериозен дефицит на фрагменти. - Съизмерим ли е с безработицата? - Това, което е записано като безработица е някъде към 160 000 индивида, само че по данни на Агенцията по заетостта за идващ интервал от 3 до 5 години потребностите на работодателя на работодателите надвишават 260 000 индивида, счита той. И добавя, че в международен проект има едно придвижване на работна мощ от изток на запад. Говорим за Азия към Източна и западна Европа, От източна Европа към Запазна Европа, даже западна Европа също отива към американския континент.
По думите му всеки един шеф първо прави опит да наеме българи или в случай че не може да наеме да се опита част от личния състав си да го преквалифицира или в случай че не може да го преквалифицира, не може да наеме работна ръка да автоматизира. " Но автоматизирането не постоянно е допустимо, пък и е прекомерно огромна инвестиция. Така че вносът на служащи, си остава единствена алтернатива за доста. Да се попълни недостига, а не да измести българите.
Така, че вносът на служащи от трети страни стартира да се разраства. За предходната година от Агенция по заетостта най-вече са издавали позволение за работа на служащи от Турция, Узбекистан, Киргизстан, Непал и Индия.
" Стана по този начин, че нашите сезонни служащи в селското стопанство отиват да работят в Гърция или други прилежащи страни, а пък ние би трябвало да търсим от трети страни страни, нали отвън Европейския съюз. ", показва Валентина Александрова – компания за асортимент на фрагменти.
" В Германия един доста добър образец, множеството мръсни специалности като стругар, фитър, заварчик - те се извършват от поляци, украинци, българи, румънци, даже индийци. Затова е напълно обикновено и ние да използваме такива служащи от чужбина за тези позиции тука, когато нямаме българи. ", дава за образец Слави Славов – компания за асортимент на фрагменти от чужбина.
istock Всъщност всеки шеф първо би трябвало да потвърди че е положил изпитание да наеме работна ръка от нашия пазар на труда. Което няма по какъв начин да се скрие прочее, защото разрешенията за работа се издават от самата организация по заетостта. По този път минава и един от пловдивските частни превозвачи, които чакат водачи от Индия.
Димитър Чолаков – шеф на транспортна компания, Пловдив: " Ние вършим всичко допустимо да търсим на едно място български служащи, само че когато имаме потребност от още служащи, нали прибягваме до тези разновидности. - Няма от къде да намерите - за какво? - Ами няма за какво, защото към този момент професионалните учебни заведения не приготвят водачи с категория С, а първо те би трябвало да имат категория С. Трябва да имат стаж и по-късно да преминат към образованието на категория Д, която е нужна за автобусните водачи. "
Решението да наеме водачи от Индия за превозвача е в действителност извънредно и цялостно с незнайни. При това те не са по-евтиният вид. Законодателството ги задължава да дават естествените за България заплати.
Между 4000 и 6000 лева заплата за сервитьор у нас
Според Валентина Александрова вносните служащи излизат малко по-скъпи, защото се заплаща за цялата процедура, разрешителни, визи, които нормално работодателят заплаща за самолетни билети за двете направления, а от време на време тези разноски се разделят сред служащия или организацията. Работодателят има и спомагателни разноски. Обикновено от него се чака да им обезпечи жилище.
По думите й това са хора, които не са емигранти, които бягат и търсят просто по-лесен и по-хубав живот. Това са хора, нормално фамилни, които идват тук, с цел да работят. Те са подготвени да работят по 10 часа дневно, по 6 дни в седмицата. Те са доста стимулирани и желаят да работят. Знаят, че те хранят своите фамилии там в техните страни. И това се отразява апропо, добре и на българските служащи... Тъй като се основава една естествена конкуренция, конкуренцията постоянно води към усъвършенстване и развиване, счита тя.
Нейчо Тонев: " Като условия имат минимални условия по отношение на нашите стандарти. Това което сме привикнали да чакаме от българските чиновници – все по-минимални условия като чиновници са, мога да кажа – мечтаните чиновници, тъй като отсъствията им са минимизирани. "
istock От бизнеса упорстват за ограничения, които да облекчат вноса на работна ръка. Д-р Васил Тодоров - зам. ръководител на БТПП: " Това, което предложихме, с цел да не бъде обвързвано с някакви тежки административни процедури, което към този момент съществува държавната администрация и което към този момент и коронавирус рецесията наложи като като норма на всички места в нашия публичен живот - опцията тези изявленията да се организират онлайн, т.е. не е належащо да бъдат физически. Това към този момент и с техника и със програмен продукт е напълно постижимо. Ако в съответната консулска работа на място няма потенциал или огромен интерес няма потенциал това нещо да се осъществя, умерено може да се употребява потенциал тук, в България или в други консулски служби, където няма такава натовареност. "
Валентина Александрова – компания за асортимент на фрагменти: " Всъщност администрацията пречи и не оказва помощ на работодателите. А работодателите имат потребност. Те желаят от през днешния ден за на следващия ден да им се реагира. Те са тези, които движат стопанската система и ни носят нас всичките на гърба си, нали? "
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ