Излиза Кодът на спомените - slava.bg
6 стъпки за 10-минутно излекуване посредством планиране на мемоари - от създателя на международния бестселър „ Лечебният код “. Очаквайте от 13 октомври, с логото на издателство „ Хермес “.
В тази книга създателят на международния бестселър „ Лечебният код “ предлага нов метод за излекуване и личностно израстване, наименуван планиране на мемоари. Той въздейства непосредствено върху източника на проблеми от всякакво естество и дава опция да бъдат решени. В дългогодишната си работа с пациенти от целия свят доктор Александър Лойд открива, че заболяванията и житейските неволи постоянно се дължат на неприятни мемоари за отминали събития – и по-скоро на метода, по който сме ги интерпретирали и запечатали в паметта си.
Именно отрицателните усеща, които пораждат те, ни пречат да развием цялостния си капацитет. Техниката за планиране на мемоари е форма на енергийна медицина, която лекува случката и обвързваните с нея страсти, като ги заменя с положителни облици. Това води до дълготрайни позитивни промени, които могат да бъдат ускорени от Лечебните кодове II. Те са ориентирани към пет аспекта на живота и лекуват физически и прочувствени болести, отстраняват нездравословни поведенчески и мисловни модели, позволяват проблеми в връзките и кариерата.
Така единствено за 10 минути дневно всеки получава неповторимия късмет да преобрази живота си и да реализира здраве, обич и триумф, каквито не си е представял и в най-смелите си фантазии. Александър Лойд има докторски степени по натуропатия и логика на психиката. Той е оказал помощ на милиони хора да реализират здраве, благополучие и триумф, следвайки неповторимите му практики и способи, които потвърдено намаляват напрежението и лекуват мозъка и тялото.
Кодовете са учредени на комбинации от логика на психиката, научна и енергийна медицина и духовни практики. Изпълнението им лишава минути, само че резултатите върху физическото, прочувственото и психическо положение са невероятни, за което свидетелстват хора от целия свят. Ето и фрагмент от „ Кодът на спомените “: „ Мери – привлекателна 43-годишна жена, седеше в кабинета ми. Всичко във външността й - облеклата, прическата и гримът, говореше за триумф в живота, тъй че когато я погледнеше, човек си споделяше: „ Да, тя има всичко”. Мери обаче беше надълбоко объркана.
Без съответна причина. По личните й думи, беше омъжена за добър човек и въпреки да не бяха богати, имаха всичко належащо – хубава къща с три спални и две бани; положителни учебни заведения и извънучилищни занимания за децата и другари, с които обичаха да се срещат. Животът, който Мери си беше представяла като момиченце, се беше трансформирал обаче в поредност от отговорности и тя се усещаше като хамстер във въртележка.
Беше пробвала разнообразни препарати за покачване на духа, както натурални, по този начин и с рецепта. Едни помагаха, други не, само че нищо не беше трансформирало главното й чувство за живота. Разпитах я за детството и тя ми сподели, че не е била малтретирана; е, въпреки всичко смяташе, че майка й се беше отнасяла към нея прекомерно строго, а татко й в известна степен беше отсъствал от живота й. Горе-долу като при множеството хора, които познаваше.
Когато я попитах дали има нещо, което чака с неспокойствие, отговорът й беше да си легне или да гледа нещо безсмислено по малкия екран, сама. Накрая я попитах какво най-вече би желала да направи в този миг, в случай че това нямаше да има последици. С насълзени очи Мери отговори: „ Да отида в Калифорния и да стартира начисто”. Тя обаче знаеше, че няма да отиде в Калифорния и да стартира начисто.
Всъщност тъкмо по тази причина беше пристигнала при мен – Мери обичаше фамилията си, по тази причина се беше примирила с този несъвършен живот, влагайки по-голямата част от силата си в ежедневните задания. Искаше просто да види дали мога да й оказа помощ да се оправя по-добре. Не след дълго в кабинета ми влезе една друга жена. 43-годишна, с две деца и брачен партньор, който имаше добра кариера, и жанр на живот, характерен за американската междинна класа.
В детството си беше имала ненапълно властна майка и едва присъстващ татко. Тази жена обаче не беше пристигнала, тъй като искаше да отиде в Калифорния и да стартира начисто. Напротив, тя обичаше живота си! Той беше надминал упованията от детството й, само че не обезателно по този начин, както беше предполагала. Нямаше повече пари, свободно време или в действителност каквото и да е друго – с изключение на може би повече обич, признателност и задоволство.
Стремежът й не беше просто да изкарва някак деня – тя живееше и се радваше на всеки момент. Обичаше не да си ляга вечер или да гледа телевизия, а да се буди заран, с цел да е със фамилията си. Всъщност би трябвало да кажа, че тя беше един от най-щастливите и удовлетворени клиенти, които в миналото са идвали в кабинета ми! Тази жена не беше пристигнала за съвещания. Беше пристигнала да ми благодари. Защото това беше Мери, шест месеца по-късно.
Нищо в събитията на живота й не се беше трансформирало. Имаше същата фамилна история, брачен партньор, деца, къща – в съществени линии животът й беше същият. Беше се трансформирало единствено едно – методът, по който тя възприемаше тези условия. Сега Мери беше щастлива, а шест месеца по-рано не беше. Когато си представяте живота си, коя версия на живота на Мери ви е по-близка?
Може би се питате: Щом събитията не са се трансформирали, кое може да е провокирало такава промяна на усещанията й? Това не е физиологията й, химията в мозъка й, мислите, страстите, нито даже убежденията й, а нещо по-дълбоко.
В тази книга създателят на международния бестселър „ Лечебният код “ предлага нов метод за излекуване и личностно израстване, наименуван планиране на мемоари. Той въздейства непосредствено върху източника на проблеми от всякакво естество и дава опция да бъдат решени. В дългогодишната си работа с пациенти от целия свят доктор Александър Лойд открива, че заболяванията и житейските неволи постоянно се дължат на неприятни мемоари за отминали събития – и по-скоро на метода, по който сме ги интерпретирали и запечатали в паметта си.
Именно отрицателните усеща, които пораждат те, ни пречат да развием цялостния си капацитет. Техниката за планиране на мемоари е форма на енергийна медицина, която лекува случката и обвързваните с нея страсти, като ги заменя с положителни облици. Това води до дълготрайни позитивни промени, които могат да бъдат ускорени от Лечебните кодове II. Те са ориентирани към пет аспекта на живота и лекуват физически и прочувствени болести, отстраняват нездравословни поведенчески и мисловни модели, позволяват проблеми в връзките и кариерата.
Така единствено за 10 минути дневно всеки получава неповторимия късмет да преобрази живота си и да реализира здраве, обич и триумф, каквито не си е представял и в най-смелите си фантазии. Александър Лойд има докторски степени по натуропатия и логика на психиката. Той е оказал помощ на милиони хора да реализират здраве, благополучие и триумф, следвайки неповторимите му практики и способи, които потвърдено намаляват напрежението и лекуват мозъка и тялото.
Кодовете са учредени на комбинации от логика на психиката, научна и енергийна медицина и духовни практики. Изпълнението им лишава минути, само че резултатите върху физическото, прочувственото и психическо положение са невероятни, за което свидетелстват хора от целия свят. Ето и фрагмент от „ Кодът на спомените “: „ Мери – привлекателна 43-годишна жена, седеше в кабинета ми. Всичко във външността й - облеклата, прическата и гримът, говореше за триумф в живота, тъй че когато я погледнеше, човек си споделяше: „ Да, тя има всичко”. Мери обаче беше надълбоко объркана.
Без съответна причина. По личните й думи, беше омъжена за добър човек и въпреки да не бяха богати, имаха всичко належащо – хубава къща с три спални и две бани; положителни учебни заведения и извънучилищни занимания за децата и другари, с които обичаха да се срещат. Животът, който Мери си беше представяла като момиченце, се беше трансформирал обаче в поредност от отговорности и тя се усещаше като хамстер във въртележка.
Беше пробвала разнообразни препарати за покачване на духа, както натурални, по този начин и с рецепта. Едни помагаха, други не, само че нищо не беше трансформирало главното й чувство за живота. Разпитах я за детството и тя ми сподели, че не е била малтретирана; е, въпреки всичко смяташе, че майка й се беше отнасяла към нея прекомерно строго, а татко й в известна степен беше отсъствал от живота й. Горе-долу като при множеството хора, които познаваше.
Когато я попитах дали има нещо, което чака с неспокойствие, отговорът й беше да си легне или да гледа нещо безсмислено по малкия екран, сама. Накрая я попитах какво най-вече би желала да направи в този миг, в случай че това нямаше да има последици. С насълзени очи Мери отговори: „ Да отида в Калифорния и да стартира начисто”. Тя обаче знаеше, че няма да отиде в Калифорния и да стартира начисто.
Всъщност тъкмо по тази причина беше пристигнала при мен – Мери обичаше фамилията си, по тази причина се беше примирила с този несъвършен живот, влагайки по-голямата част от силата си в ежедневните задания. Искаше просто да види дали мога да й оказа помощ да се оправя по-добре. Не след дълго в кабинета ми влезе една друга жена. 43-годишна, с две деца и брачен партньор, който имаше добра кариера, и жанр на живот, характерен за американската междинна класа.
В детството си беше имала ненапълно властна майка и едва присъстващ татко. Тази жена обаче не беше пристигнала, тъй като искаше да отиде в Калифорния и да стартира начисто. Напротив, тя обичаше живота си! Той беше надминал упованията от детството й, само че не обезателно по този начин, както беше предполагала. Нямаше повече пари, свободно време или в действителност каквото и да е друго – с изключение на може би повече обич, признателност и задоволство.
Стремежът й не беше просто да изкарва някак деня – тя живееше и се радваше на всеки момент. Обичаше не да си ляга вечер или да гледа телевизия, а да се буди заран, с цел да е със фамилията си. Всъщност би трябвало да кажа, че тя беше един от най-щастливите и удовлетворени клиенти, които в миналото са идвали в кабинета ми! Тази жена не беше пристигнала за съвещания. Беше пристигнала да ми благодари. Защото това беше Мери, шест месеца по-късно.
Нищо в събитията на живота й не се беше трансформирало. Имаше същата фамилна история, брачен партньор, деца, къща – в съществени линии животът й беше същият. Беше се трансформирало единствено едно – методът, по който тя възприемаше тези условия. Сега Мери беше щастлива, а шест месеца по-рано не беше. Когато си представяте живота си, коя версия на живота на Мери ви е по-близка?
Може би се питате: Щом събитията не са се трансформирали, кое може да е провокирало такава промяна на усещанията й? Това не е физиологията й, химията в мозъка й, мислите, страстите, нито даже убежденията й, а нещо по-дълбоко.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ