Излишните болнични легла са главно в София и Пловдив
5892 са непотребните кревати за интензивно лекуване в лечебните заведения у нас, като главно остатъкът е концентриран в София и Пловдив. Използваемостта на тази база рядко надвишава 70%, а над половината области имат потребност от още общопрактикуващи лекари. Това демонстрира планът на Националната здравна карта, оповестен от Министерство на здравеопазването (МЗ) за публично разискване.
Когато съществуващият брой болнични кревати и медицински действия на територията на една област надвишава съответните потребности, избрани с картата, ново лечебно заведение няма да може да подписва контракт с НЗОК до актуализация на картата, написа в отчета на здравния министър Кирил Ананиев.
В оценката за въздействието на картата пък е записано, че се чака още тази година по нейните критерии да се подписват новите контракти с лечебните заведения, с помощта на което ще се реализира финансова дисциплинираност.
Приемането на нова Национална здравна карта се постанова, откакто предходната година Върховен административен съд анулира по официални аргументи предходния вид на картата - тъй като не беше оповестена в Държавен вестник. За сегашния план са употребени данни от РЗОК и РЗИ за 2017 година и статистика на Национален статистически институт от 2016 година Според презентацията на Министерство на здравеопазването у нас има налични 38 803 болнични кревати, а при 100% приложимост ще са задоволителни 24 723 кревати. Предложени са обаче 32 913 кревати със 75% приложимост, което значи, че ще има свободен запас от 8190 кревати.
Най-голямо разминаване сред наличия и потребности има в София - в столицата има 9808 регистрирани кревати, а като нужни са преценени 8151. Това значи, че за 1657 кревати лечебните заведения следва да не получат финансиране от касата. Голям остатък има и в Пловдив - при 5534 налични кревати в региона, специалистите преценят съответните потребности на 4397 кревати, т.е. допълнително са 1137 кревати. 456 кревати допълнително има във Варна, където лечебните заведения все още разполагат с 2498 кревати, а им стигат 2042. 405 са непотребните кревати в Пазарджик, където наличната база е от 1677 кревати, а потребностите са от 1272 кревати. В Плевен има 1869 кревати, от които 361 не са нужни.
Само в две области има дефицит на кревати за интензивно лекуване - Шумен и Бургас. В Шумен сега има 569 кревати, а би трябвало да са 621, а в Бургас лечебните заведения имат 1543 кревати при нужни 1555.
При персоналните лекари обстановката е едва усъвършенствана по отношение на предходни години. Общо джипитата с контракт с НЗОК са 4293 при нужни 4787. Най-голям дефицит има в Кърджали - там има единствено 61 джипита при нужни 100. В Разград общопрактикуващите с контракт с касата са 48, а са нужни 77. В Русе има 107, а трябват 149. В Търговище записаните джипита са 49, а трябват 76. Няма персонални лекари освен по селата - в София не стигат 71 (811 регистрирани при 882 необходими). Може да се каже, че проблем няма във Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, Стара Загора, Софийска област, Шумен, където или нужният брой лекари е разполагаем, или пък дефицитът е единствено в границите на 1-3 позиции.
Използваемостта на легловата база в лечебните заведения е сред 60 и 70% в множеството области. В Шумен натовареността е най-висока - 82%, в Габрово е 78%, в Хасково - 70% и така нататък В София използваемостта е 61%. Извън общата картина се виждат някои съществени несъответствия. В Софийска област да вземем за пример е посочена 384% приложимост на леглата за ревматология, в Плевен, Шумен и София има над 100% приложимост на местата за лъчелечение, в Пазарджик пък леглата за кожни и венерически заболявания се употребяват на 129%. В Разград има 0% приложимост на леглата за вътрешни заболявания, само че 210% - на тези за нефрология.
Когато съществуващият брой болнични кревати и медицински действия на територията на една област надвишава съответните потребности, избрани с картата, ново лечебно заведение няма да може да подписва контракт с НЗОК до актуализация на картата, написа в отчета на здравния министър Кирил Ананиев.
В оценката за въздействието на картата пък е записано, че се чака още тази година по нейните критерии да се подписват новите контракти с лечебните заведения, с помощта на което ще се реализира финансова дисциплинираност.
Приемането на нова Национална здравна карта се постанова, откакто предходната година Върховен административен съд анулира по официални аргументи предходния вид на картата - тъй като не беше оповестена в Държавен вестник. За сегашния план са употребени данни от РЗОК и РЗИ за 2017 година и статистика на Национален статистически институт от 2016 година Според презентацията на Министерство на здравеопазването у нас има налични 38 803 болнични кревати, а при 100% приложимост ще са задоволителни 24 723 кревати. Предложени са обаче 32 913 кревати със 75% приложимост, което значи, че ще има свободен запас от 8190 кревати.
Най-голямо разминаване сред наличия и потребности има в София - в столицата има 9808 регистрирани кревати, а като нужни са преценени 8151. Това значи, че за 1657 кревати лечебните заведения следва да не получат финансиране от касата. Голям остатък има и в Пловдив - при 5534 налични кревати в региона, специалистите преценят съответните потребности на 4397 кревати, т.е. допълнително са 1137 кревати. 456 кревати допълнително има във Варна, където лечебните заведения все още разполагат с 2498 кревати, а им стигат 2042. 405 са непотребните кревати в Пазарджик, където наличната база е от 1677 кревати, а потребностите са от 1272 кревати. В Плевен има 1869 кревати, от които 361 не са нужни.
Само в две области има дефицит на кревати за интензивно лекуване - Шумен и Бургас. В Шумен сега има 569 кревати, а би трябвало да са 621, а в Бургас лечебните заведения имат 1543 кревати при нужни 1555.
При персоналните лекари обстановката е едва усъвършенствана по отношение на предходни години. Общо джипитата с контракт с НЗОК са 4293 при нужни 4787. Най-голям дефицит има в Кърджали - там има единствено 61 джипита при нужни 100. В Разград общопрактикуващите с контракт с касата са 48, а са нужни 77. В Русе има 107, а трябват 149. В Търговище записаните джипита са 49, а трябват 76. Няма персонални лекари освен по селата - в София не стигат 71 (811 регистрирани при 882 необходими). Може да се каже, че проблем няма във Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, Стара Загора, Софийска област, Шумен, където или нужният брой лекари е разполагаем, или пък дефицитът е единствено в границите на 1-3 позиции.
Използваемостта на легловата база в лечебните заведения е сред 60 и 70% в множеството области. В Шумен натовареността е най-висока - 82%, в Габрово е 78%, в Хасково - 70% и така нататък В София използваемостта е 61%. Извън общата картина се виждат някои съществени несъответствия. В Софийска област да вземем за пример е посочена 384% приложимост на леглата за ревматология, в Плевен, Шумен и София има над 100% приложимост на местата за лъчелечение, в Пазарджик пък леглата за кожни и венерически заболявания се употребяват на 129%. В Разград има 0% приложимост на леглата за вътрешни заболявания, само че 210% - на тези за нефрология.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ