54 процента от българските ученици са под критичния минимум на

54 % от българските възпитаници са под сериозния най-малко на познания и умения по математика, 53 на 100 нямат обикновени четивни умения, а 48 % са със съществени дефицити по естествени науки. Това сочат най-новите резултати от Програмата на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за интернационално оценяване на учениците - PISA 2022. Първенец в класацията е Сингапур, а на последно място е Камбоджа. България е на последно място в Европейския съюз. Изследването PISA 2022 е направено измежду възпитаници на 15-годишна възраст от 81 страни. Те са решавали проби по математика, четене и естествени науки, като главната оценена област е математическа просветеност. В България проби се състояха в интервала 21 март - 22 април 2022 година измежду 6107 възпитаници, родени през 2006 година от 202 учебни заведения в цялата страна. Учениците са от осми, девети и десети клас, като най-вече са деветокласниците - 92 %, съобщи Българска телеграфна агенция. Средният резултат на българските възпитаници по математическа просветеност, която е във фокуса на проучването, е 417 точки. Той е по-нисък от междинния за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който е 472. Резултатите на българските възпитаници са сходни с тези от предходните проучвания на PISA, които се организират на всеки три години. Средните резултати за 2022 година са по-ниски спрямо 2018 година по математика и четене и съвсем същите като през 2018 година по естествени науки, се споделя в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България. В международен мащаб също се следи забележителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни, като Нидерландия, Норвегия, Полша. Учениците от Сингапур обичайно най-силно се показват като имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай. Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България е Съединени американски щати. 54% от българските възпитаници са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика 46% от българчетата реализират второ равнище на притежаване на математика, при приблизително 69% за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Това значи, че тези възпитаници могат да показват математически обстановка, като сравняване на общото разстояние сред два различни маршрута или превръщане на цени в друга валута. Едва към 3% от учениците ни са постигнали най-високите равнища - 5-о и 6-о, при междинни 9% за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Тези 3% от учениците могат да моделират математически комплицирани обстановки и да избират, съпоставят и правят оценка подобаващи тактики за тяхното решение. 53% нямат обикновени четивни умения Резултатите по четене са по-ниски - приблизително 404 точки са постигнали българските деветокласници. По-ниски резултати имат Индонезия и Филипините. Пред България се подреждат Бразилия и Мексико. Близо 47% от учениците в България са постигнали равнище 2 или по-високо по четене при приблизително 74% за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Тези възпитаници могат да разпознават главната концепция в текст с умерена дължина, да намерят информация въз основа на ясни, въпреки и от време на време комплицирани критерии, както и да посочат задачата и формата на текстове, когато има категорично напътствие за това. Делът на 15-годишните възпитаници, достигнали най-малко равнищата на притежаване на четене (ниво 2 или по-високо) варират от 89% в Сингапур до 8% в Камбоджа. Само 2% от българските възпитаници са постигнали равнище 5 или по-високо по четене при междинни 7%. Това значи, че тези възпитаници могат да схващат дълги текстове, да се оправят с нереални концепции, да откриват и разграничават мненията и обстоятелствата въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до наличието.  48% са със съществени дефицити по естествени науки Познанията на българските възпитаници по естествени науки се мерят приблизително в 421 точки. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България още веднъж е Съединени американски щати. Всеки втори български възпитаник (52%) е достигнал равнище 2 или по-високо по естествени науки при междинни 76%. Тези възпитаници могат да разпознаят вярното пояснение на познати научни феномени и да открият дали едно умозаключение е годно въз основа на предоставените данни. Социалната среда оказва мощно въздействие на представянето на учениците Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, демонстрират по-високи резултати и по четене с схващане, и по математика, и по естествени науки. Заедно с това се открива, че към 46 на 100 от българските възпитаници се разсейват с цифрови устройства в клас, до момента в който междинният % за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 30 на 100. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на българските възпитаници, като се оказва, че към 48 % от учениците не слушат какво споделя учителя им в часа по математика. Това е със 18 на 100 повече от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Промени в образованието Министърът на образованието Галин Цоков разяснява, че най-важно е знанията да бъдат употребявани в живота, че за достиженията на учениците е основна ролята на ангажираността на родителите в образованието, както и на четенето " Едно такова семейство - над 16 книги подсигурява, че детето ще изкара второ и над второ равнище на резултати и по трите проби - и по четивна просветеност, и по математика, и по естествени науки ", уточни проф. Цоков. В идващите години МОН ще работи целеустремено за това българските възпитаници да могат да осъществят уменията, свързани с овладените от тях познания. Тогава ще се покачат и резултатите при идващото проучване на PISА през 2025 година, и тези от нашите външни оценения, счита министърът на образованието " Ще подкрепим и учителите, и учебните заведения. Няма по какъв начин да ги подготвим особено за PISA проби. Това, което можем да създадем, е да ги подкрепим в това да се осъществят стандарти за качество в образованието. Децата да приключват съответния клас или стадий на образование с овладени компетентности, които да могат да ползват на процедура ", изясни министър Цоков. По думите му другите страни се пробват да престроят своите просветителни системи по друг метод. " Те не ги пренастройват напълно, с цел да дават отговор на PISA тестванията, a тънко ги трансформират. Такъв ще бъде и нашият метод ", сподели още той. Министър Цоков заяви, че е получил увещание от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени спомагателни разбори особено за България, които да подкрепят и екипа на МОН при обмисляне на бъдещите ограничения.