Ново проучване показва какво има във вафлите, продавани в българските магазин
5-7 вафли могат да набират на човек всички нужни калории за деня. В тях има доста сила, само че малко протеини, витамини и минерали. Масовото вложение на хидрогенирани палмови мазнини и млечни съставни елементи обаче не е добра процедура, разясняват от асоциация " Активни консуматори “.
Вафлите са наложени на пазара като нормалното бързо, на ниска цена и сладко ядене. Всички знаем, че те не са здравословна храна, само че пък налична и може да стои с месеци в чантата или някъде по джобовете и да не се скапва. Проучване на " Активни консуматори “ демонстрира какво има във вафлите, продавани в българските магазин. То обгръща 31 марки вафли на разнообразни български и интернационалните производители.
Калорично
Вафлите съдържат приблизително към 15 съставки, от които сладки са 2-4. Преобладаващата съставния елемент напълно не изненадващо е захарта. Усреднено към 50-60% от тежестта на вафлите са въглехидрати, а максимумите надвишават 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и други Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта - на 100 грама се падат към 500 калории. Енергия има, само че е значимо да се означи, че във вафлите няма нужните за хората протеини, витамини и минерали.
Състав
В 28 от общо 31 марки има палмова лой, като в пет от тях тя е главната съставния елемент. Причината да се употребява е ясна - евтина, с допустим усет и софтуерни свойства.
Нормалната палмова лой има относително добра търпимост от организма. Проблемът е предварителната обработка на палмовата лой, водеща до сгъстяване. Процесът се назовава хидрогениране и при него се получават канцерогенни субстанции, заради което в доста страни по света потреблението на хидрогенирана лой е неразрешено или лимитирано.
Всеки, който е отварял вафла, е забелязал, че в нея течни мазнини няма. Масово в тях се влага твърда, т.е. хидрогенирана лой. Следователно 90% от вафлите най-вероятно съдържат нараснало количество канцерогенни съединения с генезис от палмовото масло.
Мляко
В 29 (от 31) се съдържат млечни съставни елементи. При това не става въпрос за обикновено мляко, а за модифицирани млечни първични материали като изсъхнало мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и други Защо е това интензивно прибавяне на индустриално модифицирани млечни съставни елементи единствено производителите могат отговорят.
Всички, без лактозата, съдържат белтъци. Както знаем, във вафлите има и доста захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до формиране на токсични химикали. Съчетанието на доста захари с протеини и висока температура не е потребно и вафлите са типичен образец за това, акцентират специалистите.
Хитрост
Ако прочетете етикетите, по-точно в случай че съумеете да разчетете дребния шрифт, ще видите, че при нито една марка няма изписан какъвто и да е Е-номер. Да напомним, Е-номерата са идентификация за вложените в храните софтуерни добавки. Те се употребяват с неприятна популярност измежду потребителите, които желаят всичко в храните да е натурално. Поради тези публични настройки производителите на вафли употребяват дребна хитринка, те изписват цялостните имена на софтуерните добавки, а икономисват по-кратките Е-номера. Иначе те отново са там. Например добре познатият емулгатор лецитин е Е322, сходният по свойства полиглицерол полирицинолеат е Е476, цветната и нездравословна карамелизирана захар е Е150, Е965 (малтитол) и Е953 (изомалт) са индустриални подсладители, Е160 (бета-каротин) е добре прочут от други храни оцветител, а Е202 е общоприетият консервант, изписван във вафлите като калиев сорбат.
Излишно
Много постоянно производителите влагат индустриални съставки, които не способстват с нищо за питателните или вкусовите характерности на вафлите. Обикновено функционалността на тези съставни елементи е софтуерен подобрител или просто на ниска цена заряд, заместващ естествените, по-скъпи първични материали. Във вафлите желаните заместители са нишестетата (царевично, пшеничено, картофено), млечните съставки, за които писахме нагоре, и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и други Например разнообразни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни съставни елементи, от които потребителят не печели нищо, само че за сметка на това бива претрупан с спомагателни " евтини калории “.
Четливост
Отделен, само че обвързван въпрос е четливостта на етикетите. При вафлите доминират минимално позволените размери на шрифт, постоянно поднесени върху несъответствуващ пъстър декор, и в допълнение ситуирани върху гънки и ръбове. За да се разчете тази комплицирана композиция, потребителят би трябвало да има доста положително зрение, подобаваща осветеност, самообладание и здрави нерви!
Експертите предизвестяват: Това е непълноценна храна
Вафлите са извънредно калорична/енергийна храна, не забравяйте това! Няма публична целесъобразна доза, само че може би оптималното е 2-4 вафли седмично
Поради влагането на голям брой евтини заместители и потреблението на несъответствуващи съотношения на главните съставки във вафлите се образуват нараснали количества от нежелателни химикали, които при дълготрайна и честа приложимост могат да съставляват риск за здравето на потребителите
Вафлите са високоенергийна, само че непълноценна храна заради отсъствието на нужните на хората протеини, витамини и минерали
Съществува мощно съмнение, че информацията, поднесена на етикетите, е непълна, а в някои случаи и погрешна
Производители пестят, не тестват продуктите
При обработката на етикетите от асоциацията откриват нещо любопитно - другите артикули на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са дребните таблички, на които е изписано наличието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. В същото време тези артикули образно се разграничават. За нас е явно, че информацията на етикетите на всички вафли не може да е вярна и производителят вероятно е икономисал разноските за тестване.
Случайно откритите пропуски в етикетите съгласно специалистите от " Активни консуматори “ са индикация за сериозен проблем в държавния надзор. Надзор върху осъществяването на условията за етикетиране упражнява Българската организация по сигурност на храните. От години има сигнали, в това число от асоциацията, за нарушавания и грешки в информацията върху етикетите, само че до момента контролният орган наподобява не желае да се занимава с сходни проблеми. Липсата на формален контрол и добре известния блян на производителите да пестят пари от разбори повдигат въпроса до каква степен може въобще да се има вяра на етикетите на храните в България, разясняват от потребителската асоциация.
Вафлите са наложени на пазара като нормалното бързо, на ниска цена и сладко ядене. Всички знаем, че те не са здравословна храна, само че пък налична и може да стои с месеци в чантата или някъде по джобовете и да не се скапва. Проучване на " Активни консуматори “ демонстрира какво има във вафлите, продавани в българските магазин. То обгръща 31 марки вафли на разнообразни български и интернационалните производители.
Калорично
Вафлите съдържат приблизително към 15 съставки, от които сладки са 2-4. Преобладаващата съставния елемент напълно не изненадващо е захарта. Усреднено към 50-60% от тежестта на вафлите са въглехидрати, а максимумите надвишават 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и други Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта - на 100 грама се падат към 500 калории. Енергия има, само че е значимо да се означи, че във вафлите няма нужните за хората протеини, витамини и минерали.
Състав
В 28 от общо 31 марки има палмова лой, като в пет от тях тя е главната съставния елемент. Причината да се употребява е ясна - евтина, с допустим усет и софтуерни свойства.
Нормалната палмова лой има относително добра търпимост от организма. Проблемът е предварителната обработка на палмовата лой, водеща до сгъстяване. Процесът се назовава хидрогениране и при него се получават канцерогенни субстанции, заради което в доста страни по света потреблението на хидрогенирана лой е неразрешено или лимитирано.
Всеки, който е отварял вафла, е забелязал, че в нея течни мазнини няма. Масово в тях се влага твърда, т.е. хидрогенирана лой. Следователно 90% от вафлите най-вероятно съдържат нараснало количество канцерогенни съединения с генезис от палмовото масло.
Мляко
В 29 (от 31) се съдържат млечни съставни елементи. При това не става въпрос за обикновено мляко, а за модифицирани млечни първични материали като изсъхнало мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и други Защо е това интензивно прибавяне на индустриално модифицирани млечни съставни елементи единствено производителите могат отговорят.
Всички, без лактозата, съдържат белтъци. Както знаем, във вафлите има и доста захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до формиране на токсични химикали. Съчетанието на доста захари с протеини и висока температура не е потребно и вафлите са типичен образец за това, акцентират специалистите.
Хитрост
Ако прочетете етикетите, по-точно в случай че съумеете да разчетете дребния шрифт, ще видите, че при нито една марка няма изписан какъвто и да е Е-номер. Да напомним, Е-номерата са идентификация за вложените в храните софтуерни добавки. Те се употребяват с неприятна популярност измежду потребителите, които желаят всичко в храните да е натурално. Поради тези публични настройки производителите на вафли употребяват дребна хитринка, те изписват цялостните имена на софтуерните добавки, а икономисват по-кратките Е-номера. Иначе те отново са там. Например добре познатият емулгатор лецитин е Е322, сходният по свойства полиглицерол полирицинолеат е Е476, цветната и нездравословна карамелизирана захар е Е150, Е965 (малтитол) и Е953 (изомалт) са индустриални подсладители, Е160 (бета-каротин) е добре прочут от други храни оцветител, а Е202 е общоприетият консервант, изписван във вафлите като калиев сорбат.
Излишно
Много постоянно производителите влагат индустриални съставки, които не способстват с нищо за питателните или вкусовите характерности на вафлите. Обикновено функционалността на тези съставни елементи е софтуерен подобрител или просто на ниска цена заряд, заместващ естествените, по-скъпи първични материали. Във вафлите желаните заместители са нишестетата (царевично, пшеничено, картофено), млечните съставки, за които писахме нагоре, и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и други Например разнообразни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни съставни елементи, от които потребителят не печели нищо, само че за сметка на това бива претрупан с спомагателни " евтини калории “.
Четливост
Отделен, само че обвързван въпрос е четливостта на етикетите. При вафлите доминират минимално позволените размери на шрифт, постоянно поднесени върху несъответствуващ пъстър декор, и в допълнение ситуирани върху гънки и ръбове. За да се разчете тази комплицирана композиция, потребителят би трябвало да има доста положително зрение, подобаваща осветеност, самообладание и здрави нерви!
Експертите предизвестяват: Това е непълноценна храна
Вафлите са извънредно калорична/енергийна храна, не забравяйте това! Няма публична целесъобразна доза, само че може би оптималното е 2-4 вафли седмично
Поради влагането на голям брой евтини заместители и потреблението на несъответствуващи съотношения на главните съставки във вафлите се образуват нараснали количества от нежелателни химикали, които при дълготрайна и честа приложимост могат да съставляват риск за здравето на потребителите
Вафлите са високоенергийна, само че непълноценна храна заради отсъствието на нужните на хората протеини, витамини и минерали
Съществува мощно съмнение, че информацията, поднесена на етикетите, е непълна, а в някои случаи и погрешна
Производители пестят, не тестват продуктите
При обработката на етикетите от асоциацията откриват нещо любопитно - другите артикули на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са дребните таблички, на които е изписано наличието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. В същото време тези артикули образно се разграничават. За нас е явно, че информацията на етикетите на всички вафли не може да е вярна и производителят вероятно е икономисал разноските за тестване.
Случайно откритите пропуски в етикетите съгласно специалистите от " Активни консуматори “ са индикация за сериозен проблем в държавния надзор. Надзор върху осъществяването на условията за етикетиране упражнява Българската организация по сигурност на храните. От години има сигнали, в това число от асоциацията, за нарушавания и грешки в информацията върху етикетите, само че до момента контролният орган наподобява не желае да се занимава с сходни проблеми. Липсата на формален контрол и добре известния блян на производителите да пестят пари от разбори повдигат въпроса до каква степен може въобще да се има вяра на етикетите на храните в България, разясняват от потребителската асоциация.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ