47 ронини“ е от филмите, чиито трейлъри са по-добри от

„ 47 ронини “ е от филмите, чиито филмови откъси са по-добри от самите тях. Очаквахме магическа и вълнуваща японска историческа сага с Кеану Рийвс и получихме всичко това, само че без магическа и вълнуваща. „ 47 ронини “ споделя същинската история на група самураи, които след несправедливото наказание на господаря им и завладяването на провинцията му от противника Кира, се пробват да възстановят равновесието като отмъстят за достойнството на своя заповедник и спасят отвлечената му щерка. Кеану Рийвс играе ролята на отлъчен чужденец с невероятни бойни умения, от който значително зависи триумфа на задачата. След редица катастрофи, ронините съумяват да се изправят против злия стопанин, подкрепян от магьосница, която в полза на истината концентрираше в себе си цялата конспирация на кино лентата.

Свикнали сме да гледаме Кеану Рийвс в героични функции, само че с надалеч повече трудност на облика.  Свикнали сме да гледаме и въодушевени от японската бойна традиция филми, само че с надалеч повече драматизъм. Това, което „ 47 ронини “ ни предлага, е механична примес от нужните съставки, само че без по този начин нужния за същинско хвърчене магически прашец.

И най-после, не мога да не споделя твърдото си решение в никакъв случай повече да не отивам на кино в първата седмица след излизането на някой филм на екран. Само по себе си ходенето на кино в мола е ужасяващо, само че като се прибави и салон, цялостен с хрупащи пуканки хора, преживянето е отвратително. Най-тежки са първите 20-30 минути, когато кашоните с пуканки са още цялостни, а главите на феновете още не могат да превключат на режим концентриране и следене на сюжета. Накрая въпреки всичко всички схващат, че там на екрана тече нещо, пък било то и „ 47 ронини “ и стартират да гледат.  Беше обаче прекомерно късно за мен. Жалко, че си предизвиках това тъкмо за този филм…