Учители от неделните български училища в чужбина споделят опита си на среща във ВТУ
45 учители от неделните български учебни заведения в чужбина се събраха във Великотърновския университет, с цел да споделят опита си и да покачат своята подготовка. Като главен проблем се обрисуват учебниците и помагалата за учениците от по-горните класове и за децата, за които българският език се явява непознат.
България е там, където има и един българин. Учителите от неделните български учебни заведения в чужбина са основали своята дребна България. Василка Диманкова от десетина години преподава българска история и география в неделното учебно заведение „ Бачо Киро “ в испанската столица Мадрид:
„ Трудно се преподава, само че не и невероятно. Когато вложиш повече сърце и душа и насреща децата дават отговор със сърце и душа. България особено по история в испанските учебни заведения съвсем не се загатва, без значение от всичко, и когато споменем нещо, което ни отличава, те споделят: „ Ние това не сме го учили “. Да само че е реалност. И стартират да го описват на съучениците си в испанското учебно заведение, по този начин и испанчетата научават освен това за България “.
Докато огромните български учебни заведения зад граница имат финансовата непоклатимост и поддръжка, то дребните учебни заведения имат редица компликации, споделя Диляна Бодурова от българското учебно заведение „ Райна Княгиня “ с 62-ама възпитаници в испанския град Бургос, където също палят и поддържат искрата на българското:
„ О, компликациите са от друго естество, най-често от административна позиция – с позволения, с благоприятни условия за пространства, само че в действителност финансирането, което се разшири от страна на Министерството, разреши се средствата да бъдат употребявани и за пространства, и за консумативи, ни даде огромна опция да имаме по-пълноценна организация “.
За дребните възпитаници има положителни учебници като наличие, казусът е с учебниците за по-големите и за децата, на които българският език не е роден, споделя Тоня Христова, шеф на българското учебно заведение „ Паисий Хилендарски “ в кипърския град Лимасол, където учат 45 деца от предучилищна възраст до 12-и клас:
„ Най-голямата компликация в работата ни е, че децата са от разнородни групи – идват с разнообразни езици. Имаме фамилии, които приказват на гръцки, имаме смесени, които приказват на британски, други са записани в съветски учебни заведения. Представете си от деца от три разнообразни групи да направиш една обща, еднородна група, която би трябвало да научи родния език “.
Проблемът с неналичието на учебници за проучване на български език като непознат е огромен и Министерството на образованието в България би трябвало да вземе ограничения, като за това предизвестяваме от години, уточни Камелия Конакчиева, началник на българското учебно заведение „ Кирил и Методий “ във френската столица Париж:
„ В България към момента няма система за български език като непознат за деца. Ето това към момента липсва. Нашето Министерство познава казуса доста от дълго време, само че е доста мъчно да се приспособяват, тъй като се счита, че може да се приспособява нещо от нашите стратегии, след това се разбра, че не може, че става въпрос за друго нещо. Започнаха някакви хибридни, закърпващи решения, които към момента не са положителни. Налага се ние да си търсим експерти по чуждоезиково образование, с цел да влязат в час, да схванат защо става дума и да стартират да пишат системи, единствено че не всеки преподавател може да го прави “.
Няма учебници за децата от 6 и 7 клас. Децата се оправят, тъй като учителите са оправни и си приготвят уроците по стратегиите на българското просветно министерство, казусът е другаде, разяснява Митка Карагьозова, учител по българска история и география в учебното заведение в Лимасол:
„ Искам да кажа нещо за онлайн образованието. Дърпа доста обратно децата. В никакъв случай не може да се съпостави онлайн образованието с образованието онлайн – нито като пояснение, нито като разбиране, нито като централизация на децата в час “.
Онлайн образованието си има и позитивните страни, споделя Валентин Вълчев, преподавател по български и британски език в българското учебно заведение “Д-р Петър Берон " в столицата на Чехия Прага, където учат над 160 българчета:
„ Имаме примерно едно детенце в Бърно, което приключи годината от Бърно, пристигна единствено за външното оценяване. Фактически, в случай че не беше това онлайн обучение, то щеше да пропусне годината. Така че всяко нещо си има и плюсовете и минусите. За някои от децата е доста добре, че са онлайн, за други деца не е толкоз добре “.
Учители от българските учебни заведения зад граница в 10 европейски страни се събраха на годишна среща във Великотърновския университет, с цел да споделят достиженията и проблемите си, а университетът да им даде поддръжката си. Заместник-ректорът по интернационалната активност проф. Димитър Димитров:
„ Акцентът е върху българския език, да не не помнят българския език и да са грамотни, и който желае в последна сметка да си изкара една матура, когато приключи своето приблизително обучение, и несъмнено българска история и българска география, това което те няма по какъв начин да учат в учебните заведения в чужбина “.
Великотърновският университет спомага и на студентите по програмата Еразъм да изкарат стажовете си в българските неделни учебни заведения зад граница.
Учителите в българските учебни заведения в чужбина не стопират да преподават уроци по родолюбие на българчетата, родени зад граница, с цел да не не помнят своя жанр и корени. „ Ние сме актуалните будители и работата ни е възрожденска “, споделя учителката от Мадрид Василка Диманкова:
„ Стараем се да задържим българското в децата, да им вдъхнем национализъм, да ги научим на родолюбие и те да знаят къде са им корените и къде са родени, без значение какви паспорти имат “.
Репортажа на Здравка Маслянкова в предаването " 12+4 " можете да чуете от звуковия файл.
България е там, където има и един българин. Учителите от неделните български учебни заведения в чужбина са основали своята дребна България. Василка Диманкова от десетина години преподава българска история и география в неделното учебно заведение „ Бачо Киро “ в испанската столица Мадрид:
„ Трудно се преподава, само че не и невероятно. Когато вложиш повече сърце и душа и насреща децата дават отговор със сърце и душа. България особено по история в испанските учебни заведения съвсем не се загатва, без значение от всичко, и когато споменем нещо, което ни отличава, те споделят: „ Ние това не сме го учили “. Да само че е реалност. И стартират да го описват на съучениците си в испанското учебно заведение, по този начин и испанчетата научават освен това за България “.
Докато огромните български учебни заведения зад граница имат финансовата непоклатимост и поддръжка, то дребните учебни заведения имат редица компликации, споделя Диляна Бодурова от българското учебно заведение „ Райна Княгиня “ с 62-ама възпитаници в испанския град Бургос, където също палят и поддържат искрата на българското:
„ О, компликациите са от друго естество, най-често от административна позиция – с позволения, с благоприятни условия за пространства, само че в действителност финансирането, което се разшири от страна на Министерството, разреши се средствата да бъдат употребявани и за пространства, и за консумативи, ни даде огромна опция да имаме по-пълноценна организация “.
За дребните възпитаници има положителни учебници като наличие, казусът е с учебниците за по-големите и за децата, на които българският език не е роден, споделя Тоня Христова, шеф на българското учебно заведение „ Паисий Хилендарски “ в кипърския град Лимасол, където учат 45 деца от предучилищна възраст до 12-и клас:
„ Най-голямата компликация в работата ни е, че децата са от разнородни групи – идват с разнообразни езици. Имаме фамилии, които приказват на гръцки, имаме смесени, които приказват на британски, други са записани в съветски учебни заведения. Представете си от деца от три разнообразни групи да направиш една обща, еднородна група, която би трябвало да научи родния език “.
Проблемът с неналичието на учебници за проучване на български език като непознат е огромен и Министерството на образованието в България би трябвало да вземе ограничения, като за това предизвестяваме от години, уточни Камелия Конакчиева, началник на българското учебно заведение „ Кирил и Методий “ във френската столица Париж:
„ В България към момента няма система за български език като непознат за деца. Ето това към момента липсва. Нашето Министерство познава казуса доста от дълго време, само че е доста мъчно да се приспособяват, тъй като се счита, че може да се приспособява нещо от нашите стратегии, след това се разбра, че не може, че става въпрос за друго нещо. Започнаха някакви хибридни, закърпващи решения, които към момента не са положителни. Налага се ние да си търсим експерти по чуждоезиково образование, с цел да влязат в час, да схванат защо става дума и да стартират да пишат системи, единствено че не всеки преподавател може да го прави “.
Няма учебници за децата от 6 и 7 клас. Децата се оправят, тъй като учителите са оправни и си приготвят уроците по стратегиите на българското просветно министерство, казусът е другаде, разяснява Митка Карагьозова, учител по българска история и география в учебното заведение в Лимасол:
„ Искам да кажа нещо за онлайн образованието. Дърпа доста обратно децата. В никакъв случай не може да се съпостави онлайн образованието с образованието онлайн – нито като пояснение, нито като разбиране, нито като централизация на децата в час “.
Онлайн образованието си има и позитивните страни, споделя Валентин Вълчев, преподавател по български и британски език в българското учебно заведение “Д-р Петър Берон " в столицата на Чехия Прага, където учат над 160 българчета:
„ Имаме примерно едно детенце в Бърно, което приключи годината от Бърно, пристигна единствено за външното оценяване. Фактически, в случай че не беше това онлайн обучение, то щеше да пропусне годината. Така че всяко нещо си има и плюсовете и минусите. За някои от децата е доста добре, че са онлайн, за други деца не е толкоз добре “.
Учители от българските учебни заведения зад граница в 10 европейски страни се събраха на годишна среща във Великотърновския университет, с цел да споделят достиженията и проблемите си, а университетът да им даде поддръжката си. Заместник-ректорът по интернационалната активност проф. Димитър Димитров:
„ Акцентът е върху българския език, да не не помнят българския език и да са грамотни, и който желае в последна сметка да си изкара една матура, когато приключи своето приблизително обучение, и несъмнено българска история и българска география, това което те няма по какъв начин да учат в учебните заведения в чужбина “.
Великотърновският университет спомага и на студентите по програмата Еразъм да изкарат стажовете си в българските неделни учебни заведения зад граница.
Учителите в българските учебни заведения в чужбина не стопират да преподават уроци по родолюбие на българчетата, родени зад граница, с цел да не не помнят своя жанр и корени. „ Ние сме актуалните будители и работата ни е възрожденска “, споделя учителката от Мадрид Василка Диманкова:
„ Стараем се да задържим българското в децата, да им вдъхнем национализъм, да ги научим на родолюбие и те да знаят къде са им корените и къде са родени, без значение какви паспорти имат “.
Репортажа на Здравка Маслянкова в предаването " 12+4 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ