Догонваме Европа след 44 години
44 години ще бъдат нужни на България, с цел да доближи междинните за Европа темпове на икономическо развиване, съобщи доцент Виктор Йоцов, началник на екипа, подготвил обичайния годишен отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. Независимо от общо взето позитивните стопански трендове, запазването на сегашните темпове на напредък значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията на Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето. Тези темпове, които реализираме, са извънредно незадоволителни, акцентира доцент Йоцов. Той предвижда, че ще има леко закъснение на икономическия напредък през 2019 година, само че той може да се възвърне през идната година. В никакъв случай обаче не може да се приказва за криза у нас, разяснява Йоцов. Според него икономическият напредък у нас от 3,1% през 2018 година е висок спрямо целия Европейски Съюз, само че измежду новите страни членки по този индикатор след нас са единствено 2 страни - Хърватска и Словакия. Брутният артикул на човек е повишен с 5,8% против 1,6 % в Европейски Съюз, само че това се дължи на демографската рецесия, разяснява още Йоцов.
България не е научила уроците си от рецесията преди 10 години, тъй като несъответствията в стопанската система ни останаха, сподели доцент Даниела Бобева. Наблюдаваме цялостен срив на вложенията. Произвеждаме малко крайни артикули, а това оголва стопанската система. През 2008 година в дълготрайни материални активи са вложени 29 милиарда лева, до момента в който 10 години по-късно те са едвам 18 милиарда лева Дълговете на общините към този момент са 10% от Брутният вътрешен продукт. Толкова са отговорностите и на държавния бранш, по тази причина са нужни ограничения за преструктуриране, добави тя. В продължение на 30 години всички български държавни управления водиха политика на напредък, основан на експорта и потреблението, а на страната ни е нужна политика на догонващ напредък, разяснява проф. Александър Тасев, шеф на института.
Най-голям принос в стопанската система и през миналата година имат недвижимите парцели и секторът на държавно ръководство. Инфлация от порядъка на 2-3% не е плашеща, даже е здравословна съгласно Йоцов, тъй като трите следващи години на дефлация съществено са повлияли на производителите в страната. Според учените от Българска академия на науките не е добра практиката на държавното управление да подценява приходната част на бюджета, като по този метод си обезпечава бюджетен остатък, който се харчи в края на годината. 12 милиарда лева финансови разноски са спестени. Те са останали единствено на книга, твърди доцент Йоцов.
През 2018 година износът остава близо до равнищата си през 2017 година Продължава откритата наклонност за централизация на износа към страни от Европейски Съюз. През 2018 година вносът нараства с 3,7 % по отношение на 2017 година, уточни гл. ас. доктор Недялко Несторов, член на авторския колектив. По думите му България купува артикули главно от Германия, Русия, Китай, Италия и Турция. Тези пет страни образуват 42 на 100 от вноса в България. Страната остава експортьор най-вече на артикули с ниска добавена стойност, главно първични материали, добави Несторов.
Брюксел свива прогнозата за България
Европейската комисия понижава леко прогнозата си за развиването на стопанската система на България за тази година. Сега Европейска комисия чака Брутният вътрешен продукт да регистрира растеж от 3,3 на 100, до момента в който съгласно зимната икономическа прогноза нарастването през 2019 година щеше да е от 3,6% и да остане такова и през идната 2020 година Сега за идната година комисията чака уголемение на българската стопанска система с 3,4 на 100.
Вътрешното търсене ще продължи да се уголемява, само че с по-бавни темпове заради по-умереното частно ползване. Потребителското доверие остана едва в първите няколко месеца на 2019 година, което допуска по-предпазливо държание във връзка с разноските през годината. Въпреки това удобните трендове на пазара на труда се чака да поддържат разноските на семействата посредством по-високи действителни заплати. Износът се възвръща, като еднократните резултати на 2018 година понижават. Този тренд се чака да се резервира, даже в случай че потиснатото търсене от главните търговски сътрудници продължи да тежи върху износа, настояват от Еврокомисията.
България не е научила уроците си от рецесията преди 10 години, тъй като несъответствията в стопанската система ни останаха, сподели доцент Даниела Бобева. Наблюдаваме цялостен срив на вложенията. Произвеждаме малко крайни артикули, а това оголва стопанската система. През 2008 година в дълготрайни материални активи са вложени 29 милиарда лева, до момента в който 10 години по-късно те са едвам 18 милиарда лева Дълговете на общините към този момент са 10% от Брутният вътрешен продукт. Толкова са отговорностите и на държавния бранш, по тази причина са нужни ограничения за преструктуриране, добави тя. В продължение на 30 години всички български държавни управления водиха политика на напредък, основан на експорта и потреблението, а на страната ни е нужна политика на догонващ напредък, разяснява проф. Александър Тасев, шеф на института.
Най-голям принос в стопанската система и през миналата година имат недвижимите парцели и секторът на държавно ръководство. Инфлация от порядъка на 2-3% не е плашеща, даже е здравословна съгласно Йоцов, тъй като трите следващи години на дефлация съществено са повлияли на производителите в страната. Според учените от Българска академия на науките не е добра практиката на държавното управление да подценява приходната част на бюджета, като по този метод си обезпечава бюджетен остатък, който се харчи в края на годината. 12 милиарда лева финансови разноски са спестени. Те са останали единствено на книга, твърди доцент Йоцов.
През 2018 година износът остава близо до равнищата си през 2017 година Продължава откритата наклонност за централизация на износа към страни от Европейски Съюз. През 2018 година вносът нараства с 3,7 % по отношение на 2017 година, уточни гл. ас. доктор Недялко Несторов, член на авторския колектив. По думите му България купува артикули главно от Германия, Русия, Китай, Италия и Турция. Тези пет страни образуват 42 на 100 от вноса в България. Страната остава експортьор най-вече на артикули с ниска добавена стойност, главно първични материали, добави Несторов.
Брюксел свива прогнозата за България
Европейската комисия понижава леко прогнозата си за развиването на стопанската система на България за тази година. Сега Европейска комисия чака Брутният вътрешен продукт да регистрира растеж от 3,3 на 100, до момента в който съгласно зимната икономическа прогноза нарастването през 2019 година щеше да е от 3,6% и да остане такова и през идната 2020 година Сега за идната година комисията чака уголемение на българската стопанска система с 3,4 на 100.
Вътрешното търсене ще продължи да се уголемява, само че с по-бавни темпове заради по-умереното частно ползване. Потребителското доверие остана едва в първите няколко месеца на 2019 година, което допуска по-предпазливо държание във връзка с разноските през годината. Въпреки това удобните трендове на пазара на труда се чака да поддържат разноските на семействата посредством по-високи действителни заплати. Износът се възвръща, като еднократните резултати на 2018 година понижават. Този тренд се чака да се резервира, даже в случай че потиснатото търсене от главните търговски сътрудници продължи да тежи върху износа, настояват от Еврокомисията.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ