40-те не са новите 20 и това е прекрасно!
40-те въобще не са новите 20 и това е прелестно!
Спомням си каква бях на 20 и въобще не желая да съм такава. Не че не бях красива, дива, спонтанна, безгрижна и щастлива. Но на 20 щастието е като един превъзходен сладкиш, който мама с обич ти е направила и на който ти просто лакомо се наслаждаваш, без да се питаш от какво е изтъкано това чувство.
А на 40 можеш сама да си направиш сладкиша. Да експериментираш със съставките, да си твориш рецептите и да знаеш, че в случай че суфлето ти горчи, то е тъй като не си послушала интуицията си да се отклониш от инструкциите и да си сложиш повечко захар.
На 40 познаваш усета и на болката, и на насладата, на разочарованието и на триумфа, на тъгата и на вярата, на робството и на свободата, на страха и на любовта. И знаеш, че всички тези страсти са неизменими влакна от тъканта на живота. Опознаваш ги, приемаш ги и продължаваш да плетеш пътеката на себеоткриването.
Защото на 40 ставаш смела и подготвена да погледнеш демоните си в очите, да ги изслушаш, погалиш и укротиш без упрек към това, което си или не си.
На 40 преставаш да обвиняваш другите, че не те схващат, тъй като тогава самата ти започваш да разбираш себе си по-добре. Спираш да чакаш вълната на смяната и самата ти ставаш вълна. И осъзнаваш, че до момента в който си тичала след щастието, от самото начало то е било вътре в теб, напиращо да разцъфне. И в този момент просто му разрешаваш.
На 40 изпитваш това прелестно „ еврика “ чувство, когато те сполети прозрението, че 20 години си бъркала, следвайки прекомерно тесни, одобрени с печата на общото утвърждение модели. Тогава разбираш, че стълбата на триумфа въобще не е стълба, а придвижване във всички направления – нагоре, настрана и най-много във вътрешността. И не се укоряваш за грешките си, а в противен случай – с наслада и признателност от откритието пренареждаш целите си и без никакви скрупули поставяш себе си най-отгоре.
На 40 ти си сладкишът. Ти си това идеално сладко и добре изпечено суфле с нежно какаово сърце, от което неизчерпаемо се излива обич.
Мдаа... 40-те са 2х20 и аз си ги желая!
Автор: Мария Бикова
Спомням си каква бях на 20 и въобще не желая да съм такава. Не че не бях красива, дива, спонтанна, безгрижна и щастлива. Но на 20 щастието е като един превъзходен сладкиш, който мама с обич ти е направила и на който ти просто лакомо се наслаждаваш, без да се питаш от какво е изтъкано това чувство.
А на 40 можеш сама да си направиш сладкиша. Да експериментираш със съставките, да си твориш рецептите и да знаеш, че в случай че суфлето ти горчи, то е тъй като не си послушала интуицията си да се отклониш от инструкциите и да си сложиш повечко захар.
На 40 познаваш усета и на болката, и на насладата, на разочарованието и на триумфа, на тъгата и на вярата, на робството и на свободата, на страха и на любовта. И знаеш, че всички тези страсти са неизменими влакна от тъканта на живота. Опознаваш ги, приемаш ги и продължаваш да плетеш пътеката на себеоткриването.
Защото на 40 ставаш смела и подготвена да погледнеш демоните си в очите, да ги изслушаш, погалиш и укротиш без упрек към това, което си или не си.
На 40 преставаш да обвиняваш другите, че не те схващат, тъй като тогава самата ти започваш да разбираш себе си по-добре. Спираш да чакаш вълната на смяната и самата ти ставаш вълна. И осъзнаваш, че до момента в който си тичала след щастието, от самото начало то е било вътре в теб, напиращо да разцъфне. И в този момент просто му разрешаваш.
На 40 изпитваш това прелестно „ еврика “ чувство, когато те сполети прозрението, че 20 години си бъркала, следвайки прекомерно тесни, одобрени с печата на общото утвърждение модели. Тогава разбираш, че стълбата на триумфа въобще не е стълба, а придвижване във всички направления – нагоре, настрана и най-много във вътрешността. И не се укоряваш за грешките си, а в противен случай – с наслада и признателност от откритието пренареждаш целите си и без никакви скрупули поставяш себе си най-отгоре.
На 40 ти си сладкишът. Ти си това идеално сладко и добре изпечено суфле с нежно какаово сърце, от което неизчерпаемо се излива обич.
Мдаа... 40-те са 2х20 и аз си ги желая!
Автор: Мария Бикова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ