4 юни 2013 г. в град Хънствил, Алабама е един

4 юни 2013 година в град Хънствил, Алабама е един от нормалните летни дни. Синьо небе междинни летни температури и задоволително слънчева светлина за всеки един същински обожател. Всичко е по проект, както са споделили самите метеоролози. По обяд същите ще стартират да улавят странни сигнали на радара. Наричат появяването на обекта „ леке “, което наподобява на дребна гъба на екрана.

Около 4 часа следобяд, целия град ще бъде затрупан от въпросния феномен, само че слънцето ще продължава да се отразява в прозорците на постройките. Метеоролозите по този начин и не схващат какво тъкмо са следили, само че едвам по-късно излиза наяве, че това не е облак, а радарна смешка. Същата обаче се употребява от военните съвсем в целия свят. Източник на активирането е Редстоун боеприпас, които, по това време, се пробват да употребяват летните дни, с цел да проведат някои особени военни проби.

По-изненадващото е, че радарното леке е следено на съвременна метеорологична система. Някои от по-подготвените и рационални учени ще се досетят, че това е резултат, следен от изследователката Джоан Кюран. Джоан е родена в Суанси на брега на Уелс и съумява да запише висше обучение през 1934 година в Кеймбръдж.

Изучава физика и по-късно ще завоюва цялостна стипендия, до момента в който през свободното си време се състезава с тима по гребане. Докато приключи своята дипломна работа през 1938 година към този момент ще е призована в лабораторията Кавендиш, откъдето по-късно ще вземе и докторска степен по физика. Именно там ще се срещне със своя предстоящ брачен партньор Самюел Кюран. През идващите две години двамата ще прекарват времето си в плуване и проучване на най-различни явления. С експлоадирането на Втората Световна война в Европа, двамата ще бъдат преместени в лабораторията в Ексетър още през 1940 година

Първата им бойна разработка е бушони за измерването на непосредственост, кооито по-късно ще се интегрират в разнообразни оръжия и ще се считат за съвършени при унищожаването на противников ракети и самолети. Малко след сватбата на учените, Джоан ще бъде трансферирана да работи в отдела по Телекомуникация. Ръководен от английски учени и военни специалисти в разузнаването, там се създава способ за скриването на аероплан от вражеските радари – технология, която по-късно ще можем да видим за първи път при самолетите Stealth.

Ръководител на проучването е Р.В. Джоунс, който доста по-късно ще показа цялата история за създаването в книгата си „ Най-секретната война “. Радарните детектори мерят отражението на радио вълните и по-точно тяхната дължина. Когато една вълна е с една дължина, а се върне доста по-малка при отражение, радарът публично регистрира обект. Оказва се, че множеството метали могат да отразяват идващите талази, само че също по този начин могат да ги отклоняват.

Под верните условия, второто може да сътвори звукова преграда, която да приказва за голям обект, а в действителност да няма никакъв подобен – детайл, който е демонстриран над Алабама. Изследователите открили, че благодарение на няколкостотин рефлектора в небето, могат умерено да отразят толкоз радарни талази, колкото е площта на тежък английски бомбардировач. Било задоволително да се пуснат няколко самолета с отразителни ленти, които да симулират една огромна военновъздушна офанзива, само че в действителност такава в никакъв случай да не съществува.

Когато Пърл Харбър е нападна през 1941 година Кюран е прекарала цяла година в опити с метали и тяхната рефлективност на радарния сигнал. Опитвала се е неведнъж да усили размера на отразената вълна, както и неговата форма. В един миг даже стартира да изследва и хартия с железни влакна, която може да играе двойна роля – материалите да се хвърлят за агитация, само че и да основават голяма суматоха измежду диспечерите.

През идната година, дамата най-сетне се стопира на рефлектори с дължина от 25 сантиметра и широчина от 1.5 сантиметра. Това са алуминиеви хартиени ленти, които тежат по-малко от кг, когато са навити и могат да се слагат на водещия  аероплан във групировката. При разгръщане, същите могат да симулират една цяла редица от бомбардировачи. Диспечерите познават този резултат като „ димка “.

През идната година рефлекторните ленти са въведени за тестване и то във времето, когато съдружниците пускат интервенция Гомор над Хамбург. Това е една от най-тежките въздушни офанзиви, които не престават над седмица. Целият град е погубен и жертвите са повече от 40 000 души. По това време съдружниците губят едвам 12 самолета от изпратени 791. Успехът се дължи точно на рефлекторите на Кюран.

Landscape

Една от най-големите диверсии е употребена на 5 юни 1944 година против немските сили, които не трябвало да схващат къде тъкмо ще бъде акцията над Европа. При активирането им в деня на десанта, два радара публично излизат от строя. Операция Глимър изисква хвърлянето на милиони чучела над немските територии в северната част на Франция – колкото се може по-далече от Нормандия.

Кюран продължава своята работа и създава други военни технологии, както във Англия, по този начин и в Съединени американски щати – за известно време е даже част от Манхатанския план. Нейните сътрудници споделят, че тя е в действителност неповторим гений, умел откривател и академик, който с лекост може да намира решения на доста по-сложни проблеми.

Най-любопитното е, че в един миг излиза наяве, че някои от нейните разработки не могат да се препишат на Кеймбридж, тъй като не е имала тапия за всички посочени сфери. По-късно излиза наяве, че по това време дамите не са имали право да доразвиват проучванията си в университета, а и действително тя самата не е имала време да довърши някои курсове, остава и единствено дипломата по физика.

През 1987 година тя получава Докторска степен за всички свои планове и през 1999 година напуща този свят. Според Р. В. Джоунс, неговата колежка Кюран е направила доста повече, в сравнение с нейният брачен партньор Сам. Като доста други дами в науката, тя не е приета дълго време. След Втората Световна война се приказва най-вече за мъжете, които са дали своя принос. Нейните думи в никакъв случай не са записвани или оповестени, в никакъв случай не е давала изявленията, нито е била споменавана в другите проучвания.

Едва в последното десетилетие, когато се заприказва за дамите, Имперския лицей в Лондон основава нейна уикипедия страница и споделя историята на Кюран и нейните колежки. За мнозина е ясно, че през днешния ден е редно да се споделя повече за изследователките, изключително откакто положителният образец постоянно дава резултати и стимулира повече дами да преследват кариера в науката, в сравнение с в инфлуенсърството.

Точно затова ще открием и организации, които припомнят, че в науката полът не е от изключително значение, изключително откакто множеството открития оказват помощ на целия свят. За страдание Кюран не остава доста за своето развиване и няма по какъв начин да даде задоволително информация за  филм или биография, остава известна единствено и само с това изобретение, въпреки и през годините да се занимава с редица други опити. Липсват документите, които да потвърдят какво тъкмо е правила и какво е постигнала.