Habeas corpus
“39. Никой свободен човек не може да бъде залавян и затварян, или да му бъдат отнемани правата или собствеността, или да бъде поставян отвън закона или заточаван, или да му бъде отнемано публичното състояние. Нито пък Ние или някой, изпратен от Нас, ще използва мощ против него, в случай че не е отсъдено законно от неговите равностоящи или съгласно закона на страната. ”
Magna Carta Libertatum, 15.06.1215 [1]
Учудващо измежду всеобщата еуфория от глобите, наложени в Съединени американски щати на български жители и компании, не чуваме тревожни гласове (освен виковете на засегнатите). А основанията за паника са много – не е единствено дамгата, с която наказателните ограничения жигосват облика на страната. Не разбирам насладата на тези, които се хвалят, че са основатели, заявители или съпричинители на репресията, нито злорадството за ударени съперници и съперници, нито пък трепетното очакване и злокобене кои са идващите. Не е мъчно да забележим, че под глобите ще попадат с изключение на лицата, към които са ориентирани, още неразбираем кръг наранени: техните кредитори, контрагенти, служащи, миноритарни акционери и съдружници. Повечето от тях никому нищо неприятно не са сторили. Красива е концепцията „ световна отговорност за човешките права “, която преследва законът на Съединени американски щати под името на починалия Сергей Магнитски [2]. Този закон, написа в него, е против „ отговорните за убийства без присъда, мъчения или други груби нарушавания на интернационално приетите човешки права “, след това се прибавят отговорните за „ основна корупция “. Честен човек не би възразил да се санкционират отговорните за тези тежки закононарушения, даже в случай че са отвън юрисдикцията на наказващата страна – и то „ там, където най-вече ги боли: като се лишават техните активи и опцията им да пътуват “ в сигурните и уредени страни на развития Запад. Затова след закона на Съединени американски щати аналогични закони одобряват Канада, Обединеното кралство, Австралия. И Европейската комисия разгласи за собствен приоритет сходно законодателство. Но има съществени проблеми в световното законодателство по модела " Магнитски " (все по-често наричано с акронима „ ГлоМаг “). Най-тежкият,
кардинален проблем е неналичието на отбрана
на упрекнатите в най-тежки закононарушения. Това е едно от най-важните, първоначални човешки права, залегнало още в Магна Харта, а в действителност открито от римско време. ГлоМаг анулира habeas corpus [3]. Прочетете отново чл.39 от Магна Харта, това право надалеч не се лимитира единствено до физическото задържане. Може ли въобще страната да нарушава главно човешко право, с цел да накаже извършители на човешки права, корумпираните, корумпиращите и техните помагачи? Законен ли е закон, отменящ конституцията? И от мисъл на мисъл, стигаме фундаменталната алтернатива: задачата оправдава ли средствата? Отговорът разграничава демокрацията от доктрината на св. Игнаций от Лойола. Другите въпроси към ГлоМаг са също важни като правата на трети добросъвестни лица, наранени от ограниченията. Дала банка А милион $ заем на компания БВ ООД да купи аероплан от Съединени американски щати. Парите платени, а самолетът се сглобява. Изведнъж притежателят на компанията, Групово дело – до през вчерашния ден фабрикант, филантроп и човек за образец и приказ, е упрекнат за (помощник-)корупционер. Департаментът на трезора на Съединени американски щати посредством своята Служба за надзор на задгранични активи, позната с емблематичното редуциране OFAC, поставя ръка върху дадения милион или върху бъдещия аероплан (което докопа). Или пък свинеферма Е платила на търговеца Ж да купи на Чикагската борса транспортен съд американска царевица с доставка август месец. Но през юли Ж е OFACан, и доларите, и царевицата са прибрани. За какво е световно отговорна плантация Е и кой ще храни прасетата й през зимата? А
до каква степен ще стигне лавината ГлоМаг
никой не знае. Тя може да опустоши компании и хора, чиято връзка с упрекнатото лице е напълно легална – просто са си изкарвали прехраната, без да имат нищо общо с активността, за която упрекнатият се санкционира. Че може даже концепция да нямат чии права е нарушил, кого е подкупил, кому е помагал. Може и очите да не са му виждали, даже да са шефове на някоя дребна, кротка компания, на която упрекнатият е краен притежател. Като вземем поради, че ГлоМаг по план санкционира лица със сериозен бизнес („ олигарси “, каквото и да значи това), подвластните и „ свързани “ с тях, бройки в черния лист, могат да са хиляди. Още след като Висоцки пееше „ … ушли года, по какъв начин люди в черном списке... “, всички черни описи ме ужасяват, тъй като са безизходни – един път попаднал в тях, човек няма метод да излезе. Като листата с „ кредитни милионери “. Поне половината в него си погасиха заемите. Но до през днешния ден са си там, тъй като от чиста тъпотия законът не планува по какъв начин и по кое време да се отписват включените в листата. За разлика от оня недоносен закон, американският ГлоМаг има процедура и за снемане на глобите (молба до OFAC, доказателства). Има случаи (към 2%), когато глобите са вдигани. Логично е да знаем какво ще прави страната, с цел да ограничи и поддържа почтените, наранени от ГлоМаг. Дотук добре: най-малко бе оповестен черен лист, та е ясно кои са под карантина, отговорни или не. Сега към този момент чакаме дейните ограничения – и от нашата страна, и от Брюксел, - чакаме habeas corpus: гаранции за правото упрекнатият да се изправи пред съд, с цел да чуе в какво закононарушение (ще) го упрекват и да апелира по закона наложеното му ограничаване или наказване.
- - -
[1] Великата харта на свободите, превод: Атанас Лолов.
[2] Пълното название на признатия през 2016 година закон е Global Magnitsky Human Rights Accountability Act.
[3] Буквално „ да се показа тялото “ – правото на всеки арестуван (или подложен под други тежки ограничения) законосъобразността на наложените му ограничения да бъде преценена от способен съд.
Magna Carta Libertatum, 15.06.1215 [1]
Учудващо измежду всеобщата еуфория от глобите, наложени в Съединени американски щати на български жители и компании, не чуваме тревожни гласове (освен виковете на засегнатите). А основанията за паника са много – не е единствено дамгата, с която наказателните ограничения жигосват облика на страната. Не разбирам насладата на тези, които се хвалят, че са основатели, заявители или съпричинители на репресията, нито злорадството за ударени съперници и съперници, нито пък трепетното очакване и злокобене кои са идващите. Не е мъчно да забележим, че под глобите ще попадат с изключение на лицата, към които са ориентирани, още неразбираем кръг наранени: техните кредитори, контрагенти, служащи, миноритарни акционери и съдружници. Повечето от тях никому нищо неприятно не са сторили. Красива е концепцията „ световна отговорност за човешките права “, която преследва законът на Съединени американски щати под името на починалия Сергей Магнитски [2]. Този закон, написа в него, е против „ отговорните за убийства без присъда, мъчения или други груби нарушавания на интернационално приетите човешки права “, след това се прибавят отговорните за „ основна корупция “. Честен човек не би възразил да се санкционират отговорните за тези тежки закононарушения, даже в случай че са отвън юрисдикцията на наказващата страна – и то „ там, където най-вече ги боли: като се лишават техните активи и опцията им да пътуват “ в сигурните и уредени страни на развития Запад. Затова след закона на Съединени американски щати аналогични закони одобряват Канада, Обединеното кралство, Австралия. И Европейската комисия разгласи за собствен приоритет сходно законодателство. Но има съществени проблеми в световното законодателство по модела " Магнитски " (все по-често наричано с акронима „ ГлоМаг “). Най-тежкият,
кардинален проблем е неналичието на отбрана
на упрекнатите в най-тежки закононарушения. Това е едно от най-важните, първоначални човешки права, залегнало още в Магна Харта, а в действителност открито от римско време. ГлоМаг анулира habeas corpus [3]. Прочетете отново чл.39 от Магна Харта, това право надалеч не се лимитира единствено до физическото задържане. Може ли въобще страната да нарушава главно човешко право, с цел да накаже извършители на човешки права, корумпираните, корумпиращите и техните помагачи? Законен ли е закон, отменящ конституцията? И от мисъл на мисъл, стигаме фундаменталната алтернатива: задачата оправдава ли средствата? Отговорът разграничава демокрацията от доктрината на св. Игнаций от Лойола. Другите въпроси към ГлоМаг са също важни като правата на трети добросъвестни лица, наранени от ограниченията. Дала банка А милион $ заем на компания БВ ООД да купи аероплан от Съединени американски щати. Парите платени, а самолетът се сглобява. Изведнъж притежателят на компанията, Групово дело – до през вчерашния ден фабрикант, филантроп и човек за образец и приказ, е упрекнат за (помощник-)корупционер. Департаментът на трезора на Съединени американски щати посредством своята Служба за надзор на задгранични активи, позната с емблематичното редуциране OFAC, поставя ръка върху дадения милион или върху бъдещия аероплан (което докопа). Или пък свинеферма Е платила на търговеца Ж да купи на Чикагската борса транспортен съд американска царевица с доставка август месец. Но през юли Ж е OFACан, и доларите, и царевицата са прибрани. За какво е световно отговорна плантация Е и кой ще храни прасетата й през зимата? А
до каква степен ще стигне лавината ГлоМаг
никой не знае. Тя може да опустоши компании и хора, чиято връзка с упрекнатото лице е напълно легална – просто са си изкарвали прехраната, без да имат нищо общо с активността, за която упрекнатият се санкционира. Че може даже концепция да нямат чии права е нарушил, кого е подкупил, кому е помагал. Може и очите да не са му виждали, даже да са шефове на някоя дребна, кротка компания, на която упрекнатият е краен притежател. Като вземем поради, че ГлоМаг по план санкционира лица със сериозен бизнес („ олигарси “, каквото и да значи това), подвластните и „ свързани “ с тях, бройки в черния лист, могат да са хиляди. Още след като Висоцки пееше „ … ушли года, по какъв начин люди в черном списке... “, всички черни описи ме ужасяват, тъй като са безизходни – един път попаднал в тях, човек няма метод да излезе. Като листата с „ кредитни милионери “. Поне половината в него си погасиха заемите. Но до през днешния ден са си там, тъй като от чиста тъпотия законът не планува по какъв начин и по кое време да се отписват включените в листата. За разлика от оня недоносен закон, американският ГлоМаг има процедура и за снемане на глобите (молба до OFAC, доказателства). Има случаи (към 2%), когато глобите са вдигани. Логично е да знаем какво ще прави страната, с цел да ограничи и поддържа почтените, наранени от ГлоМаг. Дотук добре: най-малко бе оповестен черен лист, та е ясно кои са под карантина, отговорни или не. Сега към този момент чакаме дейните ограничения – и от нашата страна, и от Брюксел, - чакаме habeas corpus: гаранции за правото упрекнатият да се изправи пред съд, с цел да чуе в какво закононарушение (ще) го упрекват и да апелира по закона наложеното му ограничаване или наказване.
- - -
[1] Великата харта на свободите, превод: Атанас Лолов.
[2] Пълното название на признатия през 2016 година закон е Global Magnitsky Human Rights Accountability Act.
[3] Буквално „ да се показа тялото “ – правото на всеки арестуван (или подложен под други тежки ограничения) законосъобразността на наложените му ограничения да бъде преценена от способен съд.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ