На българина му омръзна 77-годишният мир в страната
38% от българите при референдум биха дали своят вот за излизане на страната от НАТО. Въпреки нахлуването на Русия в Украйна делът на тези хора се е нараснал с 13% в съпоставяне преди две години. Българското население демонстрира прекомерно слаба евроантлантическа ориентировка. От позиция на западната сигурност страната е някакъв бъг. Всичко това откри интернационално изследване на форума за сигурност ГЛОБСЕК предходната седмица.
Точните данни от сходни допитвания постоянно са спорни. Но няма потребност от особено удостоверение за кардиналните настройки - те са тъкмо такива. Пактът е необичан в България, считан е за натрапено от политиците непознато тяло. Езикът е най-красноречиво огледало на този факт. За 18 години участие никой не проумя, че и най-обикновеният наш кашик е натовец, по тази причина към момента използваме " натовски бойци идват на обучение у нас ".
На каква тъкмо дълбинна народопсихология се дължи това е необятна тематика. Но е ясно, че не почива на разумен разбор. Нито на блян за самозапазване. Без да бъде хвален, а и с всичките си дефекти (има ли хубава военщина изобщо?) следва да се каже, че НАТО е единственият разполагаем фактор за сигурността на България. Той е и само вероятният. Вчера не бе по този начин, на следващия ден може да е друго, само че през днешния ден е тъкмо по този начин. Тези констатации не почиват на
филство, фобство, ура! и долу!
Нито на цивилизационни избори и други тинтири-минтири. Почиват на елементарна обикновена сметка. Нека я създадем:
Може ли страна като България да си разреши да не членува в защитителен съюз? Да се рее щастливо неутрална? Същите хора, които през днешния ден споделят " да ", умилително се просълзяват по участието във Варшавския контракт. Като изключим пиянските разбори на маса, е ясно, че България не може без защитителен съюз.
А какъв брой са отбранителните съюзи в света сега? Два, пет, 100?.... Между кои да изберем? На съветския ли да се спрем? Ми хайде да влизаме в него! Но няма нито съветски, нито различен отвън НАТО.
Ако България излезе от алианса, ще има ли различен някогашен спътник на Русия от Варшавския договор, останал без боен съюз? Не, единствени ще сме. А за какво другите не желаят? Отговорът ще го даде следващия въпрос.
А той е: какво се случва на дребни гранични сред Запада и Русия нации, закриляни в миналото от Варшавския контракт, а през днешния ден са сами, т.е. отвън НАТО? Простият факт е: мине, не мине време, и
майки посрещат ковчези след войни или сепаратизъм
Молдова живее с Приднестровието. Армения и Азербайджан водиха война за Нагорни Карабах предходната година, както и преди 30 години. Грузия бе нападната от Русия през 2008 година Изброените страни имат неразрешими териториални спорове. Настоящата орис на Украйна е известна. Беларус е съизвършител в нападението над нея.След разпада на Югославия Сърбия пък бе атакувана от НАТО през 1999 г. Има една-единствена европейска страна сега, за която всички треперят да не потъне в междуособици - Босна и Херцеговина не е част от НАТО. Членството в пакта носи тъкмо противоположното - вътрешно са умиротвориха някогашните югославски републики; Литва, макар че граничи с Русия, живее относително умерено. Равносметката е толкоз явна, безспорна, че е напряко обидно да се коментира:
вътре в НАТО е мир, вън - не е мир
За това има голям брой аргументи, не е просто алиансът самичък по себе си. Но той е базовата причина.
Като контрааргумент в подтекст на България може да се каже, че изброените някогашни или сегашни размирни страни са новообразувани от разпаднали се. Ликвидирането на Съюз на съветските социалистически републики и Югославия дълго се точи с " неуредени сметки ". А България си е остаряла страна, всичко й е уредено - няма от какво да се тормози. Друго несъгласие може да гласи, че страната ни влезе в пакта едвам през 2004 година Тоест 13 години след краха на Варшавския контракт живееше без опекунство - и никой не я атакува. Но всички тези съображения губят стойност пред очевадния факт, че неутралните погранични страни все в миналото биват употребени като опитни магарета в кавгата на атовете -
разрешени за война територии сред алените линии
Затова никой естествен член не желае да напусне НАТО и да остане самичък. Обратното е - Украйна, Молдова Грузия, Босна и Херцеговина, а даже Швеция и Финландия напират за пакта. Периодично и Армения. Азербайджан е крепко вързан с натовска Турция. На Русия й останаха единствено Беларус, Сърбия. Но нямат защитителен съюз между тях. Русия дружно с Беларус членуват в Организацията на Договора за групова сигурност с няколко някогашни руски републики, като някои от основателките я напуснаха. Но тя надалеч не е сравнима с НАТО.
Странни са всички тия българи, които настояват, че преди време Съюз на съветските социалистически републики ни пазел от кръвожадната Турция, обаче в този момент общото участие в НАТО не ни пазело, въпреки още да смятат Турция за кръвожадна. Още по-странни са ония, съгласно които хем Украйна е американски ръжен против Русия, хем не желаят България да е в американския съюз, тъй като също била ръжен. Ако са прави, то единствената причина да не ни сполети украинската орис е точно мразеният от тях съюз. Общото сред тия групи хора е, че се тревожат не за българския, а за съветския интерес. Да си представим въпреки всичко, че през днешния ден не бяхме член на НАТО. Тогава поради географията и народопсихологията ни
най-вероятно щяхме да сме плацдарм за офанзива против Одеса
Втора Беларус, вътре във войната. Затова, когато някой каже, че желае България да излезе от НАТО, той или не знае какво желае, или желае проблеми за България.
На цялата тази работа обаче следва да се огледа и по-дълбоко. След Втората международна война българинът, уверен в галактическата клетост на своята страна, живее с най-голямата полезност, недостижима за множеството нации на планетата - мир. Тези 77 години са един от най-продължителния мир изобщо в историята на България. Хубави или неприятни, с неточности или без, инцидентно или не, българските политици и техните сменящи се настойници предоставиха това благополучие на България. Дори превратът през 1989 година, за разлика от прилежаща Румъния, се реализира без капка кръв. Но му омръзна това спокойствие на българина - и потегли да събаря НАТО, мечтае за нов международен ред... Понеже е потърпевш от сегашния... Понеже ще го смени, без да падне жертва... Понеже е застрахован от нещастията на близките нации... Щеше да е смешно, в случай че не е трагично и (само)убийствено неуместно!
Точните данни от сходни допитвания постоянно са спорни. Но няма потребност от особено удостоверение за кардиналните настройки - те са тъкмо такива. Пактът е необичан в България, считан е за натрапено от политиците непознато тяло. Езикът е най-красноречиво огледало на този факт. За 18 години участие никой не проумя, че и най-обикновеният наш кашик е натовец, по тази причина към момента използваме " натовски бойци идват на обучение у нас ".
На каква тъкмо дълбинна народопсихология се дължи това е необятна тематика. Но е ясно, че не почива на разумен разбор. Нито на блян за самозапазване. Без да бъде хвален, а и с всичките си дефекти (има ли хубава военщина изобщо?) следва да се каже, че НАТО е единственият разполагаем фактор за сигурността на България. Той е и само вероятният. Вчера не бе по този начин, на следващия ден може да е друго, само че през днешния ден е тъкмо по този начин. Тези констатации не почиват на
филство, фобство, ура! и долу!
Нито на цивилизационни избори и други тинтири-минтири. Почиват на елементарна обикновена сметка. Нека я създадем:
Може ли страна като България да си разреши да не членува в защитителен съюз? Да се рее щастливо неутрална? Същите хора, които през днешния ден споделят " да ", умилително се просълзяват по участието във Варшавския контракт. Като изключим пиянските разбори на маса, е ясно, че България не може без защитителен съюз.
А какъв брой са отбранителните съюзи в света сега? Два, пет, 100?.... Между кои да изберем? На съветския ли да се спрем? Ми хайде да влизаме в него! Но няма нито съветски, нито различен отвън НАТО.
Ако България излезе от алианса, ще има ли различен някогашен спътник на Русия от Варшавския договор, останал без боен съюз? Не, единствени ще сме. А за какво другите не желаят? Отговорът ще го даде следващия въпрос.
А той е: какво се случва на дребни гранични сред Запада и Русия нации, закриляни в миналото от Варшавския контракт, а през днешния ден са сами, т.е. отвън НАТО? Простият факт е: мине, не мине време, и
майки посрещат ковчези след войни или сепаратизъм
Молдова живее с Приднестровието. Армения и Азербайджан водиха война за Нагорни Карабах предходната година, както и преди 30 години. Грузия бе нападната от Русия през 2008 година Изброените страни имат неразрешими териториални спорове. Настоящата орис на Украйна е известна. Беларус е съизвършител в нападението над нея.След разпада на Югославия Сърбия пък бе атакувана от НАТО през 1999 г. Има една-единствена европейска страна сега, за която всички треперят да не потъне в междуособици - Босна и Херцеговина не е част от НАТО. Членството в пакта носи тъкмо противоположното - вътрешно са умиротвориха някогашните югославски републики; Литва, макар че граничи с Русия, живее относително умерено. Равносметката е толкоз явна, безспорна, че е напряко обидно да се коментира:
вътре в НАТО е мир, вън - не е мир
За това има голям брой аргументи, не е просто алиансът самичък по себе си. Но той е базовата причина.
Като контрааргумент в подтекст на България може да се каже, че изброените някогашни или сегашни размирни страни са новообразувани от разпаднали се. Ликвидирането на Съюз на съветските социалистически републики и Югославия дълго се точи с " неуредени сметки ". А България си е остаряла страна, всичко й е уредено - няма от какво да се тормози. Друго несъгласие може да гласи, че страната ни влезе в пакта едвам през 2004 година Тоест 13 години след краха на Варшавския контракт живееше без опекунство - и никой не я атакува. Но всички тези съображения губят стойност пред очевадния факт, че неутралните погранични страни все в миналото биват употребени като опитни магарета в кавгата на атовете -
разрешени за война територии сред алените линии
Затова никой естествен член не желае да напусне НАТО и да остане самичък. Обратното е - Украйна, Молдова Грузия, Босна и Херцеговина, а даже Швеция и Финландия напират за пакта. Периодично и Армения. Азербайджан е крепко вързан с натовска Турция. На Русия й останаха единствено Беларус, Сърбия. Но нямат защитителен съюз между тях. Русия дружно с Беларус членуват в Организацията на Договора за групова сигурност с няколко някогашни руски републики, като някои от основателките я напуснаха. Но тя надалеч не е сравнима с НАТО.
Странни са всички тия българи, които настояват, че преди време Съюз на съветските социалистически републики ни пазел от кръвожадната Турция, обаче в този момент общото участие в НАТО не ни пазело, въпреки още да смятат Турция за кръвожадна. Още по-странни са ония, съгласно които хем Украйна е американски ръжен против Русия, хем не желаят България да е в американския съюз, тъй като също била ръжен. Ако са прави, то единствената причина да не ни сполети украинската орис е точно мразеният от тях съюз. Общото сред тия групи хора е, че се тревожат не за българския, а за съветския интерес. Да си представим въпреки всичко, че през днешния ден не бяхме член на НАТО. Тогава поради географията и народопсихологията ни
най-вероятно щяхме да сме плацдарм за офанзива против Одеса
Втора Беларус, вътре във войната. Затова, когато някой каже, че желае България да излезе от НАТО, той или не знае какво желае, или желае проблеми за България.
На цялата тази работа обаче следва да се огледа и по-дълбоко. След Втората международна война българинът, уверен в галактическата клетост на своята страна, живее с най-голямата полезност, недостижима за множеството нации на планетата - мир. Тези 77 години са един от най-продължителния мир изобщо в историята на България. Хубави или неприятни, с неточности или без, инцидентно или не, българските политици и техните сменящи се настойници предоставиха това благополучие на България. Дори превратът през 1989 година, за разлика от прилежаща Румъния, се реализира без капка кръв. Но му омръзна това спокойствие на българина - и потегли да събаря НАТО, мечтае за нов международен ред... Понеже е потърпевш от сегашния... Понеже ще го смени, без да падне жертва... Понеже е застрахован от нещастията на близките нации... Щеше да е смешно, в случай че не е трагично и (само)убийствено неуместно!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ