Един ден Сизиф ще добута камъка до върха
+359 е освен интернационалният телефонен код на България, само че и името на най-новото място за модерно изкуство в столицата. Основаната през 2017 година изложба +359, чието главно пространство е съхранената водна кула в Лозенец, годишно провежда там осем изложения.
Проектираната от немски проектант в самото начало на предишния век кула наподобява като
излязла от приказка на братя Грим,
само че стените ѝ не са украсени с косите на Рапунцел, а със зелен „ интерактивен " бръшлян, който сменя цветовете си според сезона. Вместо по зидовете ѝ да се катерят разбойници, вътре по стълбите между петте ѝ етажа се катерят фенове на актуалното изкуство. За разлика от останалите столични галерии, изложбената повърхност на тази историческа забележителност е разположена вертикално. Това предопределя и смисъла на мястото като доста съблазнително за основаване на site-specific съоръжения и проучване на необятен диапазон от хрумвания и тактики в актуалното изкуство, провокиращи нови гледни точки.
В главния изложбен проект на галерията са включени съвременни артистични практики, свързани с изследователска работа, документиране, архивиране, потребление на необикновени техники и материали… Всичко това можем да следим и в изложбата „ Трябва да си представяме Сизиф благополучен " на Радостин Седевчев. С помощта на концепцията за сизифовския труд създателят изследва световния въпрос за смисъла на човешкия живот, същността на времето, пътя към щастието.
Сизиф бил злобен, лаком, остроумен и постоянно нечовечен човек, който считал себе си за по-умен даже от Зевс и постоянно мамел боговете. Известен е най-много с това, че пленил Смъртта (Танатос), вследствие на което хората престанали да умират и към този момент нямало кой да принася жертви на боговете. „ Но кой не би намерил нещо привлекателно — даже и героично в неутолимата пристрастеност и
предизвикателното размахване на пестник,
с които той изживял (всъщност надживял) живота си? “, пита Стивън Фрай в своя прочит на древногръцките легенди.
Затова и боговете отредили на Сизиф специално наказване: да бута безкрай огромен камък до върха на една планина, в случай че желае да постигне безсмъртие. Но всеки път на косъм от върха, когато му изглеждало, че съвсем е съумял да го изтласка и тъгите му най-сетне ще приключат, силите го напускали и камъкът се търкулвал назад в подножието. Кафка употребява Сизиф като метафора за безсмислието на съвременния живот, изпълнен със страдалчество и тъга, и лишен от всякакъв смисъл. Много художници, поети и философи са откривали в мита за Сизиф илюстрация за парадокса на човешкия живот, безплодните усилия, безпощадната свирепост на ориста и непобедимата мощ на гравитацията. Но някои забелязват и нещо, което приказва за храброст, опозиция, устойчивост и духовна мощ на хората и религия в личните им сили.
Заглавието на изложбата е взето от известното философско есе на Албер Камю от 1942 г. „ Митът за Сизиф “, което приключва по този начин: „ Самата битка на порива към върховете е задоволителна, с цел да извърши човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф благополучен ”. Тази оптимистична трактовка е избрал и Радостин Седевчев.
През 2018 година художникът, който има бит да работи с открити обекти, документи, снимки - най-често от битаците или антикварните магазини, намира куп остарели тетрадки. В тях между 1946 и 1947 година някой доста усърдно и четливо (като за генерации напред) е преписвал от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за броя на жителите в хиляди градове по света.
Връзката с мита за Сизиф е в (привидната) глупост
на положените старания, тъй като още тогава данните към този момент са били остарели — употребяваните енциклопедии са издадени през 1909 година
За задачите на изложбата създателят в някаква степен е повторил „ неуместното " занятие на преписвача, като е копирал стотици страници и ги е подредил по стените на Кулата. Освен това е сумирал всички цифри от тетрадките и е издялал от камък крайния резултат като някакъв тип „ корона на безсмисления труд " — както казва в изявление по БНР самият художник.
В прочут смисъл и посетителите на изложбата повтарят ориста на Сизиф, като се катерят по стълбищната серпантина на Кулата и се взират в колонките с имена на градове по азбучен ред и цифри. Имат ли тези сухи статистически данни някаква връзка с полезността на човешкия живот? Който обърне внимание на буквата S, може да забележи, че през 1909 година популацията на София е било 68 000 души — и какво от това?
Накрая на изкачването, в най-високата част на Кулата, има нещо като награда за положените старания. Тя ни дава актуална информация, като ни позволява да осъзнаем, че във времето на безспирния цифров поток всяко събитие ни изпреварва, преди да успеем да го записваме. Именно тези непрекъснати промени генерират звуков съпровод, дело на Антони Райжеков.
Целта на тази галерия е да се запитаме дали крайният резултат е най-важният, или това е самият развой на опитите ни да го реализираме? Ако приемем второто, Сизиф в действителност би бил благополучен, само че единствено в случай че има вяра, че един ден
проклетият камък ще спре да се търкаля,
тъй като е стигнал върха. Това пък ни подсеща за „ Ролинг Стоунс “ и някои други рокзвезди. Какво кара хора на честна възраст, милионери като Мик Джагър и Кийт Ричардс, Боб Дилън, Пол Маккартни и Ринго Стар — към този момент във или близо до деветото си десетилетие, да не престават да бутат към върха тежкия товар на концертите, безкрайните турнета и записи? Изглежда за тях щастието е в процеса, а не в самия триумф.
Изложбата „ Трябва да си представяме Сизиф благополучен “ ще остане във Водната кула до 24 септември. Ако решите да я посетите, имайте поради, че работното време на изложба +359 е лимитирано до три следобеда в седмицата — четвъртък, петък и събота от 14 до 19 ч.
Проектираната от немски проектант в самото начало на предишния век кула наподобява като
излязла от приказка на братя Грим,
само че стените ѝ не са украсени с косите на Рапунцел, а със зелен „ интерактивен " бръшлян, който сменя цветовете си според сезона. Вместо по зидовете ѝ да се катерят разбойници, вътре по стълбите между петте ѝ етажа се катерят фенове на актуалното изкуство. За разлика от останалите столични галерии, изложбената повърхност на тази историческа забележителност е разположена вертикално. Това предопределя и смисъла на мястото като доста съблазнително за основаване на site-specific съоръжения и проучване на необятен диапазон от хрумвания и тактики в актуалното изкуство, провокиращи нови гледни точки.
В главния изложбен проект на галерията са включени съвременни артистични практики, свързани с изследователска работа, документиране, архивиране, потребление на необикновени техники и материали… Всичко това можем да следим и в изложбата „ Трябва да си представяме Сизиф благополучен " на Радостин Седевчев. С помощта на концепцията за сизифовския труд създателят изследва световния въпрос за смисъла на човешкия живот, същността на времето, пътя към щастието.
Сизиф бил злобен, лаком, остроумен и постоянно нечовечен човек, който считал себе си за по-умен даже от Зевс и постоянно мамел боговете. Известен е най-много с това, че пленил Смъртта (Танатос), вследствие на което хората престанали да умират и към този момент нямало кой да принася жертви на боговете. „ Но кой не би намерил нещо привлекателно — даже и героично в неутолимата пристрастеност и
предизвикателното размахване на пестник,
с които той изживял (всъщност надживял) живота си? “, пита Стивън Фрай в своя прочит на древногръцките легенди.
Затова и боговете отредили на Сизиф специално наказване: да бута безкрай огромен камък до върха на една планина, в случай че желае да постигне безсмъртие. Но всеки път на косъм от върха, когато му изглеждало, че съвсем е съумял да го изтласка и тъгите му най-сетне ще приключат, силите го напускали и камъкът се търкулвал назад в подножието. Кафка употребява Сизиф като метафора за безсмислието на съвременния живот, изпълнен със страдалчество и тъга, и лишен от всякакъв смисъл. Много художници, поети и философи са откривали в мита за Сизиф илюстрация за парадокса на човешкия живот, безплодните усилия, безпощадната свирепост на ориста и непобедимата мощ на гравитацията. Но някои забелязват и нещо, което приказва за храброст, опозиция, устойчивост и духовна мощ на хората и религия в личните им сили.
Заглавието на изложбата е взето от известното философско есе на Албер Камю от 1942 г. „ Митът за Сизиф “, което приключва по този начин: „ Самата битка на порива към върховете е задоволителна, с цел да извърши човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф благополучен ”. Тази оптимистична трактовка е избрал и Радостин Седевчев.
През 2018 година художникът, който има бит да работи с открити обекти, документи, снимки - най-често от битаците или антикварните магазини, намира куп остарели тетрадки. В тях между 1946 и 1947 година някой доста усърдно и четливо (като за генерации напред) е преписвал от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за броя на жителите в хиляди градове по света.
Връзката с мита за Сизиф е в (привидната) глупост
на положените старания, тъй като още тогава данните към този момент са били остарели — употребяваните енциклопедии са издадени през 1909 година
За задачите на изложбата създателят в някаква степен е повторил „ неуместното " занятие на преписвача, като е копирал стотици страници и ги е подредил по стените на Кулата. Освен това е сумирал всички цифри от тетрадките и е издялал от камък крайния резултат като някакъв тип „ корона на безсмисления труд " — както казва в изявление по БНР самият художник.
В прочут смисъл и посетителите на изложбата повтарят ориста на Сизиф, като се катерят по стълбищната серпантина на Кулата и се взират в колонките с имена на градове по азбучен ред и цифри. Имат ли тези сухи статистически данни някаква връзка с полезността на човешкия живот? Който обърне внимание на буквата S, може да забележи, че през 1909 година популацията на София е било 68 000 души — и какво от това?
Накрая на изкачването, в най-високата част на Кулата, има нещо като награда за положените старания. Тя ни дава актуална информация, като ни позволява да осъзнаем, че във времето на безспирния цифров поток всяко събитие ни изпреварва, преди да успеем да го записваме. Именно тези непрекъснати промени генерират звуков съпровод, дело на Антони Райжеков.
Целта на тази галерия е да се запитаме дали крайният резултат е най-важният, или това е самият развой на опитите ни да го реализираме? Ако приемем второто, Сизиф в действителност би бил благополучен, само че единствено в случай че има вяра, че един ден
проклетият камък ще спре да се търкаля,
тъй като е стигнал върха. Това пък ни подсеща за „ Ролинг Стоунс “ и някои други рокзвезди. Какво кара хора на честна възраст, милионери като Мик Джагър и Кийт Ричардс, Боб Дилън, Пол Маккартни и Ринго Стар — към този момент във или близо до деветото си десетилетие, да не престават да бутат към върха тежкия товар на концертите, безкрайните турнета и записи? Изглежда за тях щастието е в процеса, а не в самия триумф.
Изложбата „ Трябва да си представяме Сизиф благополучен “ ще остане във Водната кула до 24 септември. Ако решите да я посетите, имайте поради, че работното време на изложба +359 е лимитирано до три следобеда в седмицата — четвъртък, петък и събота от 14 до 19 ч.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ