Всеки трети българин няма нужните дигитални умения
33% от българите дават отговор с " Не " на въпроса дали имат задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии в всекидневието си. Това демонстрира проучване на " Евробарометър " за въздействието на дигитализацията върху всекидневието, извършено през декември 2019 година Средно в Европейски Съюз делът на хората, които дават отговор, че нямат такива умения, е 29%. 57% от хората у нас пък са дали одобрителен отговор - колкото Италия и малко повече от Гърция. По-висок е делът на българите, които са на мнение, че имат задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии, само че с цел да правят работата си - 73 на 100.
За най-вече българи съществена спънка пред възстановяване на цифровите умения е, че не усещат потребност да ги подобрят - цели 35% считат, че няма потребност да се усъвършенстват в тази област. 23% от хората споделят, че не знаят какви съответно умения би трябвало да подобрят, също толкоз - и че им липсват подобаващите благоприятни условия за образование. 21% показват неналичието на време, с цел да подобрят цифровите си умения, а 13 на 100 - цената, която би трябвало да платят за задачата.
43% от българите не са склонни да споделят никаква персонална информация за каквито и да било цели , при приблизително за Европейски Съюз - 34%, демонстрира още проучването. Подобен висок % има само в Полша, както и във Франция, Унгария и Латвия - по 41 на 100 от хората не биха споделили персонална информация за никаква цел. Всеки четвърти българин би се съгласил да показа част от персоналната си информация за възстановяване на реакцията при спешни обстановки " (31% приблизително за ЕС), 24% - за възстановяване на медицинските изследвания и грижи (42% в ЕС), 17 на 100 - за възстановяване на публичния превоз и понижаване на замърсяването на въздуха (26% приблизително за ЕС).
На въпроса дали биха желали да имат по-активна роля за практикуване на надзор върху потреблението на тяхната персонална информация (например за ползване на сила, привички за онлайн извършване на покупки, здраве и други), позитивен отговор дават 41% от българите, а негативен - 16% (най-ниският в ЕС). Попитани дали желаят да знаят по какъв начин се употребяват данните им, когато употребяват акаунта си в обществени медии за достъп до други уеб сайтове, 85% от българите споделят " Да " (на второ място в Европейски Съюз след финландците и гърците - по 88%).
През последните 12 месеца 28% от българите са пробвали да си купят нещо онлайн (с изключение на цифрово наличие като видео или музика, електронни книги, приложения или онлайн игри) въпреки това членка на Европейски Съюз, 68% % не са, а отговор " Не знам " дават 4%.
15% от българите всеки ден или съвсем всеки ден попадат на вести и информация, за които считат, че изопачават действителността или са подправени , 23% - най-малко един път седмично, 15% - няколко пъти на месец, 19% - рядко или в никакъв случай, 28% (най-високият % в ЕС) дават отговор " Не знам ".
46% от българите са склонни да рециклират старите си цифрови устройства, в случай че получат отплата като пари или ваучери, демонстрира още изследването на Евробарометър. Другите две страни, където огромен % интервюирани дават този отговор, са Литва (52%) и Латвия (46%), следвани от Хърватия (45%). Втори по известност отговор в България е " Ако има пункт за преработване наоколо ", даден от 37% от интервюираните. Това е най-честият отговор приблизително за Европейски Съюз - 43%. На трето място в България е " Ако сте сигурни, че това не основава евентуални опасности за поверителността на данните " (36%).
За най-вече българи съществена спънка пред възстановяване на цифровите умения е, че не усещат потребност да ги подобрят - цели 35% считат, че няма потребност да се усъвършенстват в тази област. 23% от хората споделят, че не знаят какви съответно умения би трябвало да подобрят, също толкоз - и че им липсват подобаващите благоприятни условия за образование. 21% показват неналичието на време, с цел да подобрят цифровите си умения, а 13 на 100 - цената, която би трябвало да платят за задачата.
43% от българите не са склонни да споделят никаква персонална информация за каквито и да било цели , при приблизително за Европейски Съюз - 34%, демонстрира още проучването. Подобен висок % има само в Полша, както и във Франция, Унгария и Латвия - по 41 на 100 от хората не биха споделили персонална информация за никаква цел. Всеки четвърти българин би се съгласил да показа част от персоналната си информация за възстановяване на реакцията при спешни обстановки " (31% приблизително за ЕС), 24% - за възстановяване на медицинските изследвания и грижи (42% в ЕС), 17 на 100 - за възстановяване на публичния превоз и понижаване на замърсяването на въздуха (26% приблизително за ЕС).
На въпроса дали биха желали да имат по-активна роля за практикуване на надзор върху потреблението на тяхната персонална информация (например за ползване на сила, привички за онлайн извършване на покупки, здраве и други), позитивен отговор дават 41% от българите, а негативен - 16% (най-ниският в ЕС). Попитани дали желаят да знаят по какъв начин се употребяват данните им, когато употребяват акаунта си в обществени медии за достъп до други уеб сайтове, 85% от българите споделят " Да " (на второ място в Европейски Съюз след финландците и гърците - по 88%).
През последните 12 месеца 28% от българите са пробвали да си купят нещо онлайн (с изключение на цифрово наличие като видео или музика, електронни книги, приложения или онлайн игри) въпреки това членка на Европейски Съюз, 68% % не са, а отговор " Не знам " дават 4%.
15% от българите всеки ден или съвсем всеки ден попадат на вести и информация, за които считат, че изопачават действителността или са подправени , 23% - най-малко един път седмично, 15% - няколко пъти на месец, 19% - рядко или в никакъв случай, 28% (най-високият % в ЕС) дават отговор " Не знам ".
46% от българите са склонни да рециклират старите си цифрови устройства, в случай че получат отплата като пари или ваучери, демонстрира още изследването на Евробарометър. Другите две страни, където огромен % интервюирани дават този отговор, са Литва (52%) и Латвия (46%), следвани от Хърватия (45%). Втори по известност отговор в България е " Ако има пункт за преработване наоколо ", даден от 37% от интервюираните. Това е най-честият отговор приблизително за Европейски Съюз - 43%. На трето място в България е " Ако сте сигурни, че това не основава евентуални опасности за поверителността на данните " (36%).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ