Създадена е Българската земска войска, която по-късно става Българска армия
31 март 1878 година - въз основата на Опълчението е основана Българска земска армия, която по-късно става Българска войска.
През 1878 година на наборен принцип е основана Българската земска армия, чиято първа рота се образува в Пловдив. Основа за построяването й става българското Опълчение, взело участие в Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878).
Във връзка с построяването на новата българска армия през март 1878 година главнокомандващият съветската настояща войска великият княз Николай Николаевич Старши дава формалното си единодушие съставът на Българското опълчение, функциониращо до този миг като независима бойна единица от съветската войска, да бъде комплектувано с ново попълнение български младежи.
Същата година публично са оповестени така наречен Временни правила за формиране на земска армия на Княжество България, които узаконяват това състояние. Едновременно с документа е оповестена и директива за образованието на бойците.
Още в първата точка на Правилата категорично се акцентира, че в състава на Българската земска армия служат всички непрекъснати поданици на княжеството без значение от тяхното изповедание (в това число и мюсюлмани), само че единствено в случай че са на възраст от 20 до 30 години, като бойците „ би трябвало да вземат присъединяване в защитата на реда, сигурността и спокойствието в родния си край и затова да служат в Земската армия “.
Разбира се, във Временните правила са посочени и редица съответни условия за военната работа в Земската армия. Ясно са посочени да вземем за пример редът за постъпване във войската и освобождението от нея, периодите на службата, структурата и числеността на обособените елементи, редът за образование на воините, обезпечаването на прехраната и други
Непосредствено след публикуването на Временните правила главнокомандващият съветската Дунавска войска генерал-адютант Едуард Тотлебен разпорежда за потребностите на новоформиращата се Българска земска армия да бъдат отпуснати обилни количества въоръжение, облекло и друго по тип снаряжение. Предвижда се за неин команден и редови кадър да се привлекат и преназначат офицери, унтерофицери и бойци, които до този миг служат в дружините на Българското опълчение.
На 12 юли 1878 година, със заповед на княз Дондуков-Корсаков за шеф на земската армия в България е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, сменен през юни същата година от генерал-майор Пьотр Паренсов, който е и първият български боен министър. Със същата заповед е назначен и първият шеф на щаба на земската армия – подполковник граф Фьодор Келер, както и командирите на шестте пеши дружини. Първоначално щабът е настанен в Търново, а от втората половина на 1878 година – в столицата София.
Според замисъла за основаването на земската армия се планува след построяването є численият състав да доближи 84 750 души. Те трябвало да бъдат разпределени в 59 пехотни и 13 конни дружини, както и в 17 батареи (с по 8 оръдия всяка) и настрана от тях – в 30 роти за артилерийска и техническа служба6.
Числеността на Българската земска армия към посочения миг възлиза на към 25 500 души, от които към 23 000 българи и 2400 руси (300 офицери и 2100 унтерофицери), зачислени във войската заради неналичието на задоволително военнообучени български фрагменти.
Още през 1878 година с отпуснатото от съветската войска оръжие и снаряжение се пристъпва към тяхното въоръжаване и екипиране.
На въоръжение са въведени пехотната пушка „ Крънка “, разнообразни типове оръдия (далекобойни и недалекобойни, планински и крепостни), мортири и други Получено е и доста количество свързочно и инженерно имущество (в т. ч. и един понтонен парк), муниции, облекло, раници, палатки, над 2200 коня за потребностите на кавалерията и други Всичко това разрешава новосъздадените дружини от Българската земска армия да бъдат комплектувани с най-необходимото им първоначално въоръжение, облекло и снаряжение, с цел да стартират своя естествен войскови живот.
Източник: Дойче веле
През 1878 година на наборен принцип е основана Българската земска армия, чиято първа рота се образува в Пловдив. Основа за построяването й става българското Опълчение, взело участие в Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878).
Във връзка с построяването на новата българска армия през март 1878 година главнокомандващият съветската настояща войска великият княз Николай Николаевич Старши дава формалното си единодушие съставът на Българското опълчение, функциониращо до този миг като независима бойна единица от съветската войска, да бъде комплектувано с ново попълнение български младежи.
Същата година публично са оповестени така наречен Временни правила за формиране на земска армия на Княжество България, които узаконяват това състояние. Едновременно с документа е оповестена и директива за образованието на бойците.
Още в първата точка на Правилата категорично се акцентира, че в състава на Българската земска армия служат всички непрекъснати поданици на княжеството без значение от тяхното изповедание (в това число и мюсюлмани), само че единствено в случай че са на възраст от 20 до 30 години, като бойците „ би трябвало да вземат присъединяване в защитата на реда, сигурността и спокойствието в родния си край и затова да служат в Земската армия “.
Разбира се, във Временните правила са посочени и редица съответни условия за военната работа в Земската армия. Ясно са посочени да вземем за пример редът за постъпване във войската и освобождението от нея, периодите на службата, структурата и числеността на обособените елементи, редът за образование на воините, обезпечаването на прехраната и други
Непосредствено след публикуването на Временните правила главнокомандващият съветската Дунавска войска генерал-адютант Едуард Тотлебен разпорежда за потребностите на новоформиращата се Българска земска армия да бъдат отпуснати обилни количества въоръжение, облекло и друго по тип снаряжение. Предвижда се за неин команден и редови кадър да се привлекат и преназначат офицери, унтерофицери и бойци, които до този миг служат в дружините на Българското опълчение.
На 12 юли 1878 година, със заповед на княз Дондуков-Корсаков за шеф на земската армия в България е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, сменен през юни същата година от генерал-майор Пьотр Паренсов, който е и първият български боен министър. Със същата заповед е назначен и първият шеф на щаба на земската армия – подполковник граф Фьодор Келер, както и командирите на шестте пеши дружини. Първоначално щабът е настанен в Търново, а от втората половина на 1878 година – в столицата София.
Според замисъла за основаването на земската армия се планува след построяването є численият състав да доближи 84 750 души. Те трябвало да бъдат разпределени в 59 пехотни и 13 конни дружини, както и в 17 батареи (с по 8 оръдия всяка) и настрана от тях – в 30 роти за артилерийска и техническа служба6.
Числеността на Българската земска армия към посочения миг възлиза на към 25 500 души, от които към 23 000 българи и 2400 руси (300 офицери и 2100 унтерофицери), зачислени във войската заради неналичието на задоволително военнообучени български фрагменти.
Още през 1878 година с отпуснатото от съветската войска оръжие и снаряжение се пристъпва към тяхното въоръжаване и екипиране.
На въоръжение са въведени пехотната пушка „ Крънка “, разнообразни типове оръдия (далекобойни и недалекобойни, планински и крепостни), мортири и други Получено е и доста количество свързочно и инженерно имущество (в т. ч. и един понтонен парк), муниции, облекло, раници, палатки, над 2200 коня за потребностите на кавалерията и други Всичко това разрешава новосъздадените дружини от Българската земска армия да бъдат комплектувани с най-необходимото им първоначално въоръжение, облекло и снаряжение, с цел да стартират своя естествен войскови живот.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ