Животът не може да остане на пауза
31 годишната Калина е със синдром на Даун. Тя живее с родителите си в Габрово. Няколко пъти седмично посещава Центъра за обществена рехабилитация и интеграция в града. Там работата с нея е самостоятелна.
В пандемичната конюнктура обаче хората с увреждания са още по-изолирани. Центърът в този момент е затворен за хората с увреждания, а изключения се позволяват единствено, когато е извънредно належащо.
А за Калина експертите в Центъра са единствените и другари. Партията шах е наложителна при всяко нейно посещаване, дружно с другите ѝ занимания тук. Редува ги със спорт. Преди пандемията играела тенис на корт и споделя, че в този момент най-вече и липсват тренировките.
" Обичам да съм измежду другари, те ми оказват помощ , те ме научиха да чета книги, да играя шах, само че ми е мъчно да направя мат " описа в предаването " Хоризонт за вас " Калина.
„ Те би трябвало да излизат, а не да са по домовете си . Те не са излизали от толкоз време, всичко, на което сме ги учили се не помни ", коментира ръководителката на Центъра за обществена рехабилитация и интеграция в Габрово Стефка Пенчева.
Центърът дава поддръжка на 68 души със зрителни, слухови и физически увреждания. В друго време тук хората четат " говорящи книги ", плетат с техниката макраме, танцуват или просто беседват. Всички те в този момент са по домовете си.
С още няколко души, с изключение на с Калина, експертите работят онлайн. Но с болшинството екипът поддържа връзка единствено по телефона . Някои употребяват компютри и поддържат връзка посредством приложенията, изясни още Стефка Пенчева, която е незряща.
Стефка Пенчева припомня, че преди една година се говореше за общественото приобщаване на хората с увреждания, а в този момент - за обществена изолираност и бие паника по тази причина, че противоположният развой - на връщането им към естественото другарство и всекидневие ще е доста сложен.
" Хората би трябвало да излизат, тъй като затворени у дома натрупат единствено килограми и страхове. Колко психолози ще ви трябват, с цел да ги върнем назад в действителността тези хора? " Пита още Стефка Пенчева и го удостоверява със случаи от практиката си в разкритата спешна услуга за отдалечена психическа поддръжка.
" Обаждат ми се по телефона и ми споделят: Страх ме е, че ще умра и няма да има кой да отгледа децата ми ...Това са действителни страхове ".
" Животът не може да остане на пауза ", обобщава ръководителка на Центъра за обществена рехабилитация и интеграция в Габрово, която следва да приключи магистратура по логика на психиката, с цел да е по-полезна на хората си.
Още по тематиката чуйте от звуковия файл.
В пандемичната конюнктура обаче хората с увреждания са още по-изолирани. Центърът в този момент е затворен за хората с увреждания, а изключения се позволяват единствено, когато е извънредно належащо.
А за Калина експертите в Центъра са единствените и другари. Партията шах е наложителна при всяко нейно посещаване, дружно с другите ѝ занимания тук. Редува ги със спорт. Преди пандемията играела тенис на корт и споделя, че в този момент най-вече и липсват тренировките.
" Обичам да съм измежду другари, те ми оказват помощ , те ме научиха да чета книги, да играя шах, само че ми е мъчно да направя мат " описа в предаването " Хоризонт за вас " Калина.
„ Те би трябвало да излизат, а не да са по домовете си . Те не са излизали от толкоз време, всичко, на което сме ги учили се не помни ", коментира ръководителката на Центъра за обществена рехабилитация и интеграция в Габрово Стефка Пенчева.
Центърът дава поддръжка на 68 души със зрителни, слухови и физически увреждания. В друго време тук хората четат " говорящи книги ", плетат с техниката макраме, танцуват или просто беседват. Всички те в този момент са по домовете си. С още няколко души, с изключение на с Калина, експертите работят онлайн. Но с болшинството екипът поддържа връзка единствено по телефона . Някои употребяват компютри и поддържат връзка посредством приложенията, изясни още Стефка Пенчева, която е незряща.
Стефка Пенчева припомня, че преди една година се говореше за общественото приобщаване на хората с увреждания, а в този момент - за обществена изолираност и бие паника по тази причина, че противоположният развой - на връщането им към естественото другарство и всекидневие ще е доста сложен.
" Хората би трябвало да излизат, тъй като затворени у дома натрупат единствено килограми и страхове. Колко психолози ще ви трябват, с цел да ги върнем назад в действителността тези хора? " Пита още Стефка Пенчева и го удостоверява със случаи от практиката си в разкритата спешна услуга за отдалечена психическа поддръжка.
" Обаждат ми се по телефона и ми споделят: Страх ме е, че ще умра и няма да има кой да отгледа децата ми ...Това са действителни страхове ".
" Животът не може да остане на пауза ", обобщава ръководителка на Центъра за обществена рехабилитация и интеграция в Габрово, която следва да приключи магистратура по логика на психиката, с цел да е по-полезна на хората си.
Още по тематиката чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ