Радан Кънев: Без осъждане на политическото насилие няма патриотизъм
30 години сме свободни. Да споделяме какво мислим и усещаме, най-малкото. 30 години без тирания и политическо принуждение е най-дългият свободен интервал в новата ни история. Това написа зам.-председателят на ДСБ Радан Кънев на страницата си във Facebook.
"30 години почитаме жертвите на диктатурата и насилието разграничени. Децата, внуците, правнуците - пред “своя” монумент. Огромното болшинство е безразлично, то няма убити родственици. И няма “свой” монумент с името на татко, вуйна, дядо. И няма схващане - и от кое място да го има - за обща национална загуба и болежка от десетките хиляди жертви на принуждение, осъществено от българин против българин.
Липсата на общо, осъзнато и уверено наказание на политическото принуждение пресича напъните за осъзнаване на българската политическа нация.
Без общ прочит на насилието в историята ни - от онази августовска нощ, в която българи - непознати сътрудници - детронират Княз Александър, та до тези августовски дни век по-късно, когато 300 000 български жители бяха прогонени от домовете си - има страна, има етноси, население, само че няма нация.
Любен Каравелов споделя:
“Патриотизмът е обич към политическото родно място, към личните права и свободи”
Без наказание на политическото принуждение, отнемането на живот, здраве, достолепие, парцел - няма национализъм. Няма чувство за общи болки и премеждия, желания, победи.
Бог да елементарни жертвите от 1 февруари 1945. Аз си знам - “моите” жертви са на този монумент.
Но не знам дали Бог ще елементарни на живите през днешния ден, които още не можем да кажем
“Мир на праха на всички жертви. И в никакъв случай да не се повтаря!”, написа Кънев.
"30 години почитаме жертвите на диктатурата и насилието разграничени. Децата, внуците, правнуците - пред “своя” монумент. Огромното болшинство е безразлично, то няма убити родственици. И няма “свой” монумент с името на татко, вуйна, дядо. И няма схващане - и от кое място да го има - за обща национална загуба и болежка от десетките хиляди жертви на принуждение, осъществено от българин против българин.
Липсата на общо, осъзнато и уверено наказание на политическото принуждение пресича напъните за осъзнаване на българската политическа нация.
Без общ прочит на насилието в историята ни - от онази августовска нощ, в която българи - непознати сътрудници - детронират Княз Александър, та до тези августовски дни век по-късно, когато 300 000 български жители бяха прогонени от домовете си - има страна, има етноси, население, само че няма нация.
Любен Каравелов споделя:
“Патриотизмът е обич към политическото родно място, към личните права и свободи”
Без наказание на политическото принуждение, отнемането на живот, здраве, достолепие, парцел - няма национализъм. Няма чувство за общи болки и премеждия, желания, победи.
Бог да елементарни жертвите от 1 февруари 1945. Аз си знам - “моите” жертви са на този монумент.
Но не знам дали Бог ще елементарни на живите през днешния ден, които още не можем да кажем
“Мир на праха на всички жертви. И в никакъв случай да не се повтаря!”, написа Кънев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ