Училище любимо, как отегчително си ти!
30 години българското обучение се пробва да се реформира, да бъде по-модерно, по-гъвкаво и по-привлекателно, само че качеството освен спада, спада и стремглаво ползата на децата към ученето изобщо. Училището е наказване за огромна част от децата, които не намират спокойна и сигурна среда в класовете си, а управлението и учителите не могат да се оправят с дисциплината и подвигат ръце в изтощение. А всеки родител ще свидетелства, че проблемите с дисциплината са все по-жестоки и отхвърлят от ден на ден от децата, които имат капацитет да бъдат положителни възпитаници, само че в една спокойна среда. Защото учебното заведение не е зверилник, нито е място за превъзпитание, още по-малко е по силите на учителите да се оправят сами.
Това е единствено една насочна точка, само че тя слага нестабилните основи на отблъскващото учебно заведение, което най-малкото не е забавно.
Учебните стратегии се сменят на няколко години и майките с повече деца могат да разкажат как материалът всяка година се смъква в по-ранни класове, учебниците са писани от учени, които нямат грам разбиране по какъв начин мислят децата на 7-8-9 години и за какво не е съответно да ги питаме за разликите сред парламентарна и президентска република или какъв брой административни области има в България.
Предметът „ Човек и общество “ е общ брой от няколко дисциплини, които препускат всред история, родинознание, обществознание, културознание, само че с беглите терминологии на ханове, куп ненужно подробни години, неразбираеми понятия като „ хегемони “, „ конгломерати “ и партийни системи. Не на всеки родител е по силите да учи с детето си, още по-малко да е частен преподавател по всички предмети. Това е непостижимо и невнятно наложена норма.
Просто стратегиите са сбъркани. Просто са сдъвкани и изискват часове подробна подготовка, с цел да имаме действителни познания. Липсват на практика часове. Едва една дребна част от учениците могат да си разрешат просветителни екскурзии и да видят действителните столици на България, да създадат разлика за епохите и архитектурата, още по-малко има изнесени уроци в музеи и други типове публични обекти, които са значима част от действителния живот.
И още - какъв брой елитни са елитните гимназии...
Това е единствено една насочна точка, само че тя слага нестабилните основи на отблъскващото учебно заведение, което най-малкото не е забавно.
Учебните стратегии се сменят на няколко години и майките с повече деца могат да разкажат как материалът всяка година се смъква в по-ранни класове, учебниците са писани от учени, които нямат грам разбиране по какъв начин мислят децата на 7-8-9 години и за какво не е съответно да ги питаме за разликите сред парламентарна и президентска република или какъв брой административни области има в България.
Предметът „ Човек и общество “ е общ брой от няколко дисциплини, които препускат всред история, родинознание, обществознание, културознание, само че с беглите терминологии на ханове, куп ненужно подробни години, неразбираеми понятия като „ хегемони “, „ конгломерати “ и партийни системи. Не на всеки родител е по силите да учи с детето си, още по-малко да е частен преподавател по всички предмети. Това е непостижимо и невнятно наложена норма.
Просто стратегиите са сбъркани. Просто са сдъвкани и изискват часове подробна подготовка, с цел да имаме действителни познания. Липсват на практика часове. Едва една дребна част от учениците могат да си разрешат просветителни екскурзии и да видят действителните столици на България, да създадат разлика за епохите и архитектурата, още по-малко има изнесени уроци в музеи и други типове публични обекти, които са значима част от действителния живот.
И още - какъв брой елитни са елитните гимназии...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ