30 април е датата, на която през 1914 се ражда

30 април е датата, на която през 1914 се ражда една от най-големите български оперни певици – Сийка Петрова. В продължение на 30 години тя е от любимките на софийската аудитория с голям репертоар - сопранови и мецосопранови функции от най-големите заглавия из оперната литература.

След завършването на гимназията младата Сийка желае да учи медицина и музика. Бързо схваща, че би трябвало да избере едно от двете. Уроците по пиано, които е взимала не са задоволителни, с цел да се приготви за изпитите в Музикалната академия и това доста я тревожи.
Един следобяд до момента в който се разхожда тя вижда мъж да раздава рекламни листовки на частна Консерватория учредена от проф. Димитър Радев. Това е нейният късмет! Родителите ѝ дават обещание да покрият високата такса за образование, само че при изискване, че учи за учителка по музика, а не за оперна певица. Момичето не се замисля и се съгласява незабавно, защото не счита, че в миналото ще стигне до сцена.
След една година усилена подготовка в Консерваторията тя минава сполучливо конкурсния изпит в Музикалната академия и Христина Морфова я взима в своя клас – фантазията на всички претенденти.

Вече като студентка Петрова си спомня: „ Бях във втори курс на Академията, когато една заран в едно от междучасията, както учих на пианото песните на Вагнер, пристигна моята колежка колоратурката Бойка Константинова-Лолова, удари ме по рамото и ми сподели императивно: „ Утре ти ще се явиш на състезанието в Операта! “. Аз възразих твърдо, като споделих, че не считам, че имам такива данни, не съм и подготвена, а съм дала и заричане на моите родители, че ще изучавам музика за гимназиална учителка. Но Бойка Константинова ми написа молбата и единствено след часове отидохме дружно в Операта. “

От 86 претенденти одобряват 7. Първа в листата е Сийка Петрова. По-късно певицата споделя, че постъпването ѝ като стажант-артист в Операта е може би един от най-щастливите моменти в живота ѝ.

Елза е първата ѝ огромна трагична роля. Адам Должицки, който по това време е основен диригент в операта ѝ споделя: „ Вие сте Вагнерова певица “. Тя се появява в театъра, в миг в който има огромна потребност от глас като нейния – мощен, с хубав тембър и опция за доста нюанси. След гибелта на Цветана Табакова в Операта няма певица, която да поеме огромна част от нейния репертоар.
Започват усилени подготовки на „ Лоенгрин “, само че за злощастие Доложицки ненадейно се разболява и умира малко преди спектаклите. Министерството на просветата и управата на Операта канят международно известния диригент Емил Купер, който да довърши репетиционния развой и да води представленията.

Сийка Петрова е единствената нова в състава, сама на роля и едвам на 21 години. Резултатът – документиран от Михаил Хаджимишев във вестник „ Днес “ от 20 октомври 1937 година: „ Появяването на девойка Сийка Петрова в огромната роля на Елза се посрещна с изблик на огромна наслада. Всички почувстваха, че се изпълва една огромна празнина в нашата опера след тежката загуба на Цветана Табакова. Петрова има гласа, от който най-вече се нуждае операта: младо лирико-драматично сопрано с извънреден, хубав тембър, просторност на тона и размера. “

В първите три години в Софийската опера Сийка Петрова прави 8 огромни функции и пее в Реквием от Моцарт. В четири от функциите – Елза в „ Лоенгрин “, Елизабет в „ Танхойзер “, Миртокле в „ Мъртви очи “ и Феврония в „ Невидимият град Китеж и девицата Феврония “ тя няма дубльорка.
Емил Купер ѝ издейства командировка в Париж. Той счита, че всеки актьор би трябвало да посети френската столица. Това е първият път, в който младото момиче се разделя с околните си и напуща България. Тя споделя, че Париж я очаровал с мащаба си, с културните си монументи, с Лувъра. Често гледа спектакли на Гранд опера.
Купер ѝ спомага да стартира уроци при една от певиците в Парижката опера – Ритер Чиампи, която остава мощно впечатлена от гения и опита на младата Сийка Петрова.
На 3 септември 1939 година се постанова Петрова да напусне Париж поради войната.

След като се прибира, тя незабавно се връща към работата си в Операта и влиза във към този момент поставената „ Русалка “ на Драгомижски с голям триумф.
Следва Сента в „ Летящият Холандец “, която извършва и 19 години по-късно на премиерата на новата режисура. Тогава Драган Кърджиев постоянно ѝ повтарял: „ Покажи тази сцена, покажи онази сцена, ти нали си ферзухефогел “ (опитно птиче).

Тя към този момент е нарочена за Вагнерова певица и управлението взема решение да я изпрати на втора специализация, само че този път в Берлин, а по-късно прекарва и две лета в Залцбург.

С възрастта се трансформира и характерът на гласа на певицата. Тя стартира да извършва огромни мецосопранови функции – Амнерис, Азучена, Еболи...

На 6 май 1967 година точно с Амнерис, Сийка Петрова поставя завършек на триумфалната си кариера на сцената на Софийската опера. Още няколко години продължава с концертна активност, работи и като вокален възпитател.

След като слиза от сцената се обръща към предишното си с доста мощни страсти: „ Трънливият път, по който вървях, прегърнала и притиснала крепко до гърдите си обичаното изкуство свърши! Пътят свърши, само че любовта, мощна до болежка, остана! “

Изпълнения на оперната певица Сийка Петрова може да слушате на 12 март от 23 часа по стратегия „ Христо Ботев “.