29 музея участват със свои златни и бронзови експонати в мащабен проект на НАИМ
29 музея от цялата страна вземат участие със свои златни и бронзови експонати в огромен план на националния археологически музей. В изложбата, която се открива довечера, може да се наблюдава развиването на технологиите през бронзовата ера или 4-5 хиляди години обратно. Освен че свети със злато, експозицията демонстрира - по какъв начин са се разпространявали хрумвания в античния свят.
Преди 5 хиляди години нашите земи са били значим център за продан на хрумвания и технологии, място, където се срещат главните култури на античния свят. И всички находки тук от от бронзовата ера го потвърждават. Дори в дребните елементи.
Доц. Стефан Александров - тракийска археология - НАИМ, Българска академия на науките: Но ето тоя детайл тука на оформяне на устието - той е анатолийски като детайл единствено.
Добиването на злато и мед и обработката им са опит и познания, които се натрупат постепенно. И несъмнено хората, които са имали познанията и са ги предавали на другите са били изключително ценени. Показателни са находките от заравяне край Рупите, където с изключение на златото като знак на авторитет, стоят и инструментите на заровения.
Доц. Христо Попов - зам.-директор на НАИМ, Българска академия на науките: Тогава нали не са те ценили толкоз за произхода явно, както става по-късно в една Европа. Очевидно за тези хора е било значимо този човек какво може.
В случая огърлицата от Изворово, свети не толкоз със златото си, а с другите технологии вложени даже в изработването на едно мънисто.
Доц. Христо Попов: Някои от тях са лети, други са ковани, трети са припоявани т..е. приказваме за разнообразни технологии.
Макар и открити по нашите земи, направата на другите украшения и съдове демонстрират връзки и въздействие на доста култури. Изглежда концепциите са пътували по-бързо, в сравнение с стоките. Така мънистата на огърлицата от Дъбене демонстрира връзки с Крит, даже с Египет. Златната купа от Казичене е от първите направена от един лист с изчукване.
Доц. Стефан Александров: Виждате ли го, да, да.
Българска национална телевизия: И всичко това е един лист?
Доц. Стефан Александров: И това е правено по-късно посредством изчукване всичките тези ребра - ето тук виждате ли я тази декорация.
Българските земи са значим източник на първични материали през бронзовата ера и доказателствата се в тази зала. С бронзовите слитъци, с които се е търгувал метал в античния свят, с каменните калъпи, от които са се произвеждали брадви, мечове, сърпове, длета и даже бръснарски ножчета. За първи път се събира и сходна сбирка от мечове и рапири, удостоверение за контакти с егейско микенската просвета.
Преди 5 хиляди години нашите земи са били значим център за продан на хрумвания и технологии, място, където се срещат главните култури на античния свят. И всички находки тук от от бронзовата ера го потвърждават. Дори в дребните елементи.
Доц. Стефан Александров - тракийска археология - НАИМ, Българска академия на науките: Но ето тоя детайл тука на оформяне на устието - той е анатолийски като детайл единствено.
Добиването на злато и мед и обработката им са опит и познания, които се натрупат постепенно. И несъмнено хората, които са имали познанията и са ги предавали на другите са били изключително ценени. Показателни са находките от заравяне край Рупите, където с изключение на златото като знак на авторитет, стоят и инструментите на заровения.
Доц. Христо Попов - зам.-директор на НАИМ, Българска академия на науките: Тогава нали не са те ценили толкоз за произхода явно, както става по-късно в една Европа. Очевидно за тези хора е било значимо този човек какво може.
В случая огърлицата от Изворово, свети не толкоз със златото си, а с другите технологии вложени даже в изработването на едно мънисто.
Доц. Христо Попов: Някои от тях са лети, други са ковани, трети са припоявани т..е. приказваме за разнообразни технологии.
Макар и открити по нашите земи, направата на другите украшения и съдове демонстрират връзки и въздействие на доста култури. Изглежда концепциите са пътували по-бързо, в сравнение с стоките. Така мънистата на огърлицата от Дъбене демонстрира връзки с Крит, даже с Египет. Златната купа от Казичене е от първите направена от един лист с изчукване.
Доц. Стефан Александров: Виждате ли го, да, да.
Българска национална телевизия: И всичко това е един лист?
Доц. Стефан Александров: И това е правено по-късно посредством изчукване всичките тези ребра - ето тук виждате ли я тази декорация.
Българските земи са значим източник на първични материали през бронзовата ера и доказателствата се в тази зала. С бронзовите слитъци, с които се е търгувал метал в античния свят, с каменните калъпи, от които са се произвеждали брадви, мечове, сърпове, длета и даже бръснарски ножчета. За първи път се събира и сходна сбирка от мечове и рапири, удостоверение за контакти с егейско микенската просвета.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ