27 септември 2006-та... 18-годишният Мариян Огнянов се появява на терена

27 септември 2006-та... 18-годишният Мариян Огнянов се появява на терена в 71-вата минута на мача от Шампионска лига сред Левски и Челси, записвайки своя дебют в евротурнирите, а 18 минути по-късно праща топката в мрежата зад Петер Чех, оформяйки крайното 1:3. По този метод младокът се трансформира в първия голмайстор за български тим в груповата фаза на шампионата на богатите. Впоследствие кариерата на родения в Лом халф минава през Беласица, Ботев Пд, Нефтохимик, Черно море, ЦСКА 1948, Ханза Фризойте, Левски Лом, Спартак Плевен, а сега се подвизава в четвъртодивизионния гръцки Сирос. В края на кариерата си той споделя, че желае да покаже на младите, че би трябвало да оставят сърцата си за футбола и задачата му е да им помогне да се предпазят от грешките, които той е позволил във времето. Огнянов даде изявление за " Тема Спорт ".

Марияне, ще те върна години обратно. Как се озова в Левски? Преди това ти беше на проби в ЦСКА?

- Да, моят татко доста искаше да играя в ЦСКА, тъй като беше огромен последовател на армейците, само че тогава обстановката на " Червено знаме " бе доста тежка и отидох в Левски, тъй като там изискванията бяха доста по-добри. Аз бях едно момче от провинцията, което имаше потребност да живее в интернат, а сините ми дадоха тази опция. В Левски видях доста повече шансове да се развия. Знам, че направих верен избор, тъй като по-късно имах щастието и привилегията да работя с най-големия български треньор Станимир Стоилов, който промени футбола и треньорството в България. Сега промени визията на Левски като клуб. Имах и страхотни съотборници и образци, като Боримиров, Йовов, Бардон, Лусио Вагнер...

Със Стоилов имаше опцията да работиш и в Ботев Пловдив...

- Да, това е индивидът, от който съм научил най-вече. Той постоянно е бил доста придирчив. Футболист не играе ли съгласно неговите разбирания и визии е пасажер. В Ботев споделяше на мен и Тошко Неделев: " Вие двамата нямате право на слаб мач. Даже и на слаба подготовка нямате право. Другите могат и да си разрешат този " разкош ", само че не и вие двамата ". Беше стресиращо да знаеш, че би трябвало постоянно да си в топсъстояние. Когато с Тошко играехме или си мислехме, че играем добре, то за него означаваше криво-ляво показване и игра под опциите ни. Така беше и с някои футболисти в мощния отбор на Левски от интервала 2005-2007 година. Сигурен съм, че е по този начин и в настоящия Левски. Жалко, че най-после в Ботев той нямаше самообладание да си тръгне и просто чакаше да мине финалът за купата, който загубихме от Лудогорец.

Следиш ли какво се случва в този момент в Ботев?

- Не. От две години проследявам какво става единствено с " Колежа ". Не ми харесва политиката и това, че се притеглят единствено чужденци. Преди време, когато станаха проблемите с КТБ, за месец Пепо Пенчев и Вили Вуцов събраха единствено българи и имахме единствено един умел - Иван Цветков. Със сърце и себераздаване бяхме в шестицата. Лошото е, че там има група почитатели, които постоянно са близки до всяко управление и въздействат зле. Няма да не помни по какъв начин при една поредност от слаби резултати ни събраха и ни споделиха, че ние не можем да сменяме треньор, а треньорите единствено те ги сменят. Ние, несъмнено, не сме имали такива планове, само че те очевидно ни демонстрираха, че взимат решения. Точно такива като тях изгониха Стоилов от Ботев.

Когато ти бе тръгнал да ставаш футболист, сигурно изискванията и терените не бяха толкоз положителни...

- Да, по този начин е. Ние в Лом играехме на сгурия, асфалт, стадиони с бабунки и тиня. Преди 20 и повече години съвсем нямаше затревени площадки, само че имаше повече футболисти. Сега в съвсем всеки град в България има затревени площадки, само че футболисти няма. И повода е неналичието на предпочитание и апетит за футбол у сегашните деца. Те са презадоволени и някак елементарно получават всичко, което пожелаят. Мама и тати ги доставят с телефони за 1000 лева, кола за 15 000, облекло и футболни обувки последна мода. Няма неприятно, всеки родител желае най-хубавото за сина си. Как по-късно се чака от тях да се развият футболно? Как се чака да се борят и да се трудят на терена? Как очакваш това момче да играе за 600-700 лева заплата на месец? Как очакваш това момче да се хвърля крепко, с цел да победи, като наградата за мача е 100-150 лв.? Това са парите почти, които получават младите във В и Б групите. Те тези пари ги харчат на седмица, някои и дневно. Да не приказваме, че всеки трети юноша играе и хазарт. Аз към този момент бях част от мъжкия тим на Левски и не си купувах обувки, а играех с такива, които ми бяха дали Лусио Вагнер и Бардон. Понякога ми бяха малко огромни...

Само в презадоволяването на младите ли е казусът?

- Според мен и в треньорите. Футболистите би трябвало да ги сътворяваме. Да им обръщаме внимание. Ще дам различен образец - Димитър Димитров - Херо. Той, дружно със Станимир Стоилов, е един от най-хубавите български треньори, само че за жалост избра по-лесния път и залага на чужденци. Ако употребява знанията и напъните си, той може да извади доста български играчи. Но към този момент всеки и на всички места избира по-лесния метод. Той докарва един вагон чужденци и е обикновено 4-5 от тях да създадат усещане, а в това време младите българи се чудят къде да ги преотстъпят. Това е доста неверна процедура. Точно заради тази причина, когато през 2011-а Иво Тонев ми сподели, че желаят да ме преотстъпят, аз го помолих да ме пусне да си потегли, тъй като в преотстъпването смисъл няма, а е избавяне.

Как се озова в Гърция?

- Аз бях в Лом и по-късно в Плевен. Първо желаех да оказа помощ на моя роден град и даже стигнахме до Б група. Във В група направихме 30 следващи победи. За страдание, вижданията ни се разминаха. Не пожелаха да ме послушат и да употребяват опита, който бях натрупал в огромните клубове. С изхарчените средства можехме да създадем възторг. Усилията се хвърлиха в друга посока и в последна сметка закриха тима. А всичко това ме отблъсна. В Плевен даже бях подготвен да завърша кариерата си, само че и там се получи разминаваме. И по този начин пристигнах в Гърция. Тук играя на един дребен остров - Сирос. Тук е добре за фамилията ми и се любувам на футбола, без да си отравям нервите. А и равнището е като това на нашата Б група. Тук има повече динамичност в играта, а тимовете би трябвало да дават отговор на избрани условия. По-малко са на брой и играят повече мачове между тях, а по-късно има плейофи за промоция. Мисля, че ще успеем да играем в тези плейофи. Целта е да влезем в Трета дивизия. Добър тим сме. Заедно сме с Мирослав Енчев от Черно море. Прави ми усещане, че в Гърция повече се работи с децата, а не като в България треньорът да хвърли една топка и да ги остави да се оправят.

Големият ти наследник също е тръгнал по твоите стъпки...

- Да, огромният е на 14 и е полузащитник. Техничар е. Когато гледаме мачове с него, пробвам да го науча на нещо. Да му обясня нещо от тактическа позиция. А дребният, който е на 5, не стопира да ме връща към младините ми и да ми се смее, че съм се радвал при гол с изплезен език. Така постоянно изпитвам носталгия по тези мигове, изключително към гола в Шампионска лига. Но и ми става малко тъжно, тъй като времето минава, а и аз позволих някои неточности, които може би ми попречиха да реализира освен това.

Националният тим...

- Лошото е, че ние не се опитваме да се надиграваме с другите, а гледаме да ги излъжем и прецакаме. И това е особено за доста български тимове като цяло. Аз от Станимир Стоилов съм научил, че това е неверно. Това може да помогне в един мач, само че не и в дълготраен проект.