Всеки четвърти младеж е готов да напусне България
27 % от младежите в България са подготвени да емигрират в чужбина. Това демонстрира, който беше утвърден в сряда от Народното събрание. 43 % избират да останат в обитаемото място, в което живеят сега.
Младите хора на възраст 15-29 години в страната са 1 042 915 души. Тази група е доста по-малка спрямо останалите възрастови групи – трайна наклонност, която се дължи на ниската раждаемост.
Учениците са 581 300, от които 86 100 – в селата. През образователната 2017/2018 година 16 300 възпитаници са напуснали просветителната система, от които 7500 (46.1%) са отпътували за чужбина, 6500 (39.6%) са изоставили училището по фамилни аргументи, а цели 8.8% – заради отвращение да учат. По данни на Национален статистически институт от последното национално броене през 2011 година 81 000 души у нас в никакъв случай не са ходили на учебно заведение.
През 2019 година 9167 малолетни и малолетни са водени на доклад в детските педагогичен стаи поради противообществени прояви и закононарушения.
В отчета се съдържа и обстойно представително изследване, извършено от институциите измежду младежите на възраст 15-29 години. Изследването демонстрира, че 68% от тях живеят с родителите, 23% – с приятел/ка или съпруг/а, а едвам 4% - сами. 79 на 100 заявяват, че получават материална помощ от родителите си, като с напредването на възрастта делът им пада до 58 на 100 при тези сред 25 и 29 години. 71% не са женени/омъжени, 14% имат брак, също толкоз са в непрекъснато общуване с сътрудник. Само 19% са тези, които имат лични деца.
Едва 34 на 100 показват, че средствата, с които разполагат, са изцяло задоволителни за пълноценно хранене, 39 на 100 – по-скоро задоволителни, а 19 на 100 – по-скоро незадоволителни или напълно не им стигат. Подобни са дяловете и във връзка с закупуването на облекла, обувки и медикаменти.
63 % от работещите младежи показват, че са удовлетворени от работата си. Едва 33 % от младежите работят по специалността си.
За голямото болшинство (86%) от младежите излизането с другари е най-честият метод за превозване на свободното време. На второ и трето място идват слушането на музика и гледането на телевизия. 52% от младежите на 15-19 години уплътняват времето си посредством телефон или компютър, до момента в който с повишаването на възрастта този дял понижава до по-малко от една трета.
Повечето (68%) не четат книга сега. Сериозна е разликата по този знак при другите полове – 41 на 100 от девойките четат при едвам 20 на 100 от момчетата. Само 18% четат над 6 книги на година. 41% настояват, че не четат изобщо. „ В съпоставяне с младежите в останалите страни в Европейския съюз, българските младежи са в дъното на класациите по четене на книги ”, установи се в отчета. Като фактори за това състояние се посочени неналичието на образование от страна на родителите във връзка с четенето, смяната в културната среда поради навлизането на интернет, обществените мрежи, както и все по-забързаното всекидневие.
75 на 100 са изцяло или по-скоро задоволени от живота си. Всеки пети е по-скоро незадоволен или напълно незадоволен. Най-голям дял (23%) декларират, че се нуждаят от 1500-2000 лева, с цел да живеят добре.
Половината от младите – 51 на 100, не познават гражданските си права, а трудовите – 46 на 100.
УПРАВЛЯВАЩИТЕ СА ОПТИМИСТИ, ОПОЗИЦИЯТА – НЕ
От ръководещото болшинство демонстрираха оптимизъм от информацията в отчета. Младежката безработица понижава, страната реализира триумфи с програмата си за връщане на децата в учебните заведения, множеството млади избират да живеят в личното си обитаемо място, съвсем 100 % имат достъп до интернет и мобилни устройства – върху това подчертаваха депутатите от ГЕРБ.
От опозицията подсетиха за многото напуснащи страната и също толкоз доста желаешите да го създадат. „ Докладът по нищо не се разграничава от предните, с изключение на по все по-намаляващия брой на младежите в България ”, установи Севим Али от Движение за права и свободи.
Младите хора на възраст 15-29 години в страната са 1 042 915 души. Тази група е доста по-малка спрямо останалите възрастови групи – трайна наклонност, която се дължи на ниската раждаемост.
Учениците са 581 300, от които 86 100 – в селата. През образователната 2017/2018 година 16 300 възпитаници са напуснали просветителната система, от които 7500 (46.1%) са отпътували за чужбина, 6500 (39.6%) са изоставили училището по фамилни аргументи, а цели 8.8% – заради отвращение да учат. По данни на Национален статистически институт от последното национално броене през 2011 година 81 000 души у нас в никакъв случай не са ходили на учебно заведение.
През 2019 година 9167 малолетни и малолетни са водени на доклад в детските педагогичен стаи поради противообществени прояви и закононарушения.
В отчета се съдържа и обстойно представително изследване, извършено от институциите измежду младежите на възраст 15-29 години. Изследването демонстрира, че 68% от тях живеят с родителите, 23% – с приятел/ка или съпруг/а, а едвам 4% - сами. 79 на 100 заявяват, че получават материална помощ от родителите си, като с напредването на възрастта делът им пада до 58 на 100 при тези сред 25 и 29 години. 71% не са женени/омъжени, 14% имат брак, също толкоз са в непрекъснато общуване с сътрудник. Само 19% са тези, които имат лични деца.
Едва 34 на 100 показват, че средствата, с които разполагат, са изцяло задоволителни за пълноценно хранене, 39 на 100 – по-скоро задоволителни, а 19 на 100 – по-скоро незадоволителни или напълно не им стигат. Подобни са дяловете и във връзка с закупуването на облекла, обувки и медикаменти.
63 % от работещите младежи показват, че са удовлетворени от работата си. Едва 33 % от младежите работят по специалността си.
За голямото болшинство (86%) от младежите излизането с другари е най-честият метод за превозване на свободното време. На второ и трето място идват слушането на музика и гледането на телевизия. 52% от младежите на 15-19 години уплътняват времето си посредством телефон или компютър, до момента в който с повишаването на възрастта този дял понижава до по-малко от една трета.
Повечето (68%) не четат книга сега. Сериозна е разликата по този знак при другите полове – 41 на 100 от девойките четат при едвам 20 на 100 от момчетата. Само 18% четат над 6 книги на година. 41% настояват, че не четат изобщо. „ В съпоставяне с младежите в останалите страни в Европейския съюз, българските младежи са в дъното на класациите по четене на книги ”, установи се в отчета. Като фактори за това състояние се посочени неналичието на образование от страна на родителите във връзка с четенето, смяната в културната среда поради навлизането на интернет, обществените мрежи, както и все по-забързаното всекидневие.
75 на 100 са изцяло или по-скоро задоволени от живота си. Всеки пети е по-скоро незадоволен или напълно незадоволен. Най-голям дял (23%) декларират, че се нуждаят от 1500-2000 лева, с цел да живеят добре.
Половината от младите – 51 на 100, не познават гражданските си права, а трудовите – 46 на 100.
УПРАВЛЯВАЩИТЕ СА ОПТИМИСТИ, ОПОЗИЦИЯТА – НЕ
От ръководещото болшинство демонстрираха оптимизъм от информацията в отчета. Младежката безработица понижава, страната реализира триумфи с програмата си за връщане на децата в учебните заведения, множеството млади избират да живеят в личното си обитаемо място, съвсем 100 % имат достъп до интернет и мобилни устройства – върху това подчертаваха депутатите от ГЕРБ.
От опозицията подсетиха за многото напуснащи страната и също толкоз доста желаешите да го създадат. „ Докладът по нищо не се разграничава от предните, с изключение на по все по-намаляващия брой на младежите в България ”, установи Севим Али от Движение за права и свободи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ