Как COVID-19 промени демографията на футбола в Европа
26-годишен мъж с растеж от 182,2 см, пребиваващ в клуба от два сезона и към този момент осъществил най-малко един трансфер в чужбина. Това съставлява профилът на средностатистическия професионален футболист в Европа в края на 2020 година съгласно разбора на центъра за проучване на спорта (CIES). обгръща 12 088 играчи от 479 тима в 31 елитни шампионати на Стария континент, в това число българската Първа лига.
Синтезираните данни дават любопитен взор върху демографията на футбола в изискванията на пандемия от ковид. Един от акцентите в проучването е повишеният % на млади футболисти в съставите на професионалните клубове под въздействието на болестта от COVID-19. Историческата информация на CIES демонстрира, че в интервала 2009-2019 година играчите до 19-годишна възраст са представлявали приблизително 3,2% от всички картотекирани състезатели, до момента в който към 20 октомври 2020 година техният дял е достигнал рекордните 4%.
Също по този начин прави усещане, че международната здравна рецесия е довела до небивало количество дебютанти в професионалния футбол. През сегашния сезон 5,4% от появилите се по терените играчи са новобранци, откакто в предходното десетилетие (2009-2019) този % е бил приблизително 4,1. Причина за това е в допълнение сгъстеният цикъл от мачове, както и дадената опция на треньорите да правят по пет вместо по три смени на мач.
Увеличеният брой дебютанти е изключително видим в най-слабите лиги на континента, към които спада и българското състезание (б. р. - изследваните 31 страни са разграничени на четири категории: " топ 5 ", " последващи 5 ", " междинни 10 " и " последни 11 ", измежду които е България). От началото на сезона в петте водещи шампионата (Англия, Германия, Испания, Италия и Франция) единствено 2,8% от игралите футболисти са били новобранци (увеличение от 0,2% по отношение на миналата декада), до момента в който в последните 11 лиги този % е скочил от 5,1 на 7 в съпоставяне със същия интервал.
Данните сочат, че съответно
в нашата Ефбет лига дебютантите тази година са 4,8%
(при 2,8% през 2018 година и 3,6% през 2019 г.). Футболистите под 19-годишна възраст в елитната дивизия на България пък сега са 5,4% от всички играчи (при 3,7% през 2018 година и 4,5% през 2019 г.).
Германската Бундеслига е единствената от Топ 5, в която междинната възраст е спаднала около пандемията (26,02 година при 26,25 година предния сезон). В контраст - развой на подмладяване се следи в 17 от останалите 26 изследвани шампионати, в това число в българското (26,55 година този сезон при 26,85 година миналия). Според анализаторите тези резултати удостоверяват, че коронавирусът е нараснал пропастта сред клубовете от другите равнища във връзка с опита на играчите. Понастоящем разликата в междинната възраст сред " най-младата " и " най-възрастната " лига е повече от 4 години - 23,78 година в словашката Супер лига (-0,53 по отношение на 2019 г.) и 27,91 година в турската Сюпер лиг (-0,06).
Същевременно се следи повишаване на броя лични юноши, на които клубовете разчитат в пандемията. През 2020 година делът на продуктите на съответните академии възлиза на 17,8% от всички картотекирани футболисти (при 17,3% през 2019 г.). Основен принос за въпреки и минималния растеж още веднъж имат шампионатите от най-долните две групи и изключително от четвъртото равнище ( " последните 11 " ), където сме и ние.
В седем страни над 1/4 от играчите в елитните тимове са юноши на своите клубове - Израел (33,1%), Словения (28,9%), Швейцария (27,2%), Чехия (26,4%), Норвегия (26,4%), Словакия (26,2%) и Финландия (25,1%). Никое от тези шампионати не попада в първите две категории на разбора ( " топ 5 " и " идващите 5 " ), а единствено две са от " междинните 10 " - швейцарската Супер лига и чешката Първа лига. В българската Ефбет лига този сезон
18,3% от футболистите са излезли от ДЮШ на тимовете си,
което е нарастване с 5,2% по отношение на предходната година.
Най-забележителният спад около COVID-19 е в растежа на трансферираните футболисти. След доближат връх от 45% през 2017 година, делът на новите придобивки в клубовете непрекъснато върви надолу, с цел да слезе от 43,2% през 2019 година до 40,7% през 2020 година Най-малко новопривлечени играчи този сезон има в клубовете от британската Премиър лийг (28,3%), а най-вече - в сръбската Суперлига (53,4%). В нашата Първа лига 48,5% от футболистите са нови в тимовете си, което е с 2% по-малко спрямо 2019 година
Тенденция на декаданс има и във връзка с интернационалните прехвърляния. Най-явен е спадът в най-слабите лиги, където този сезон се подвизават приблизително с 2,5% по-малко чужденци. Въпреки това продължава да има девет шампионати, в които локалните футболисти са малцинство, като в три от тях легионерите съставляват към 2/3 от всички играчи - Кипър (67,8%), Турция (65,3%) и Португалия (63,7%). На противоположния полюс са други три страни, където задграничните футболисти са до 1/5 от картотекираните - Израел (21,1%), Украйна (20,6%) и Сърбия (14,8%).
Според данните на CIES в България всеки трети професионален футболист е от чужбина, като локалните играчи са нараснали наличието си с 6,3% за последната година - 30,8% легионери през 2020 година против 37,1% през 2019 година
В умозаключение създателите на отчета обобщават, че пандемията от COVID-19 е засилила несъответствието сред футболните клубове в Европа.
" По-малките тимове са свили упоритостите си още повече, като за огромна част от тях непосредственото бъдеще предвещава борба за оцеляване - пишат от CIES. - В рисковите условия на световната здравна рецесия максимален късмет да се оправят с следствията имат клубовете, съумели през годините да изградят постоянна подготвителна база. Това важи както от спортна, по този начин и от финансова позиция. "
Синтезираните данни дават любопитен взор върху демографията на футбола в изискванията на пандемия от ковид. Един от акцентите в проучването е повишеният % на млади футболисти в съставите на професионалните клубове под въздействието на болестта от COVID-19. Историческата информация на CIES демонстрира, че в интервала 2009-2019 година играчите до 19-годишна възраст са представлявали приблизително 3,2% от всички картотекирани състезатели, до момента в който към 20 октомври 2020 година техният дял е достигнал рекордните 4%.
Също по този начин прави усещане, че международната здравна рецесия е довела до небивало количество дебютанти в професионалния футбол. През сегашния сезон 5,4% от появилите се по терените играчи са новобранци, откакто в предходното десетилетие (2009-2019) този % е бил приблизително 4,1. Причина за това е в допълнение сгъстеният цикъл от мачове, както и дадената опция на треньорите да правят по пет вместо по три смени на мач.
Увеличеният брой дебютанти е изключително видим в най-слабите лиги на континента, към които спада и българското състезание (б. р. - изследваните 31 страни са разграничени на четири категории: " топ 5 ", " последващи 5 ", " междинни 10 " и " последни 11 ", измежду които е България). От началото на сезона в петте водещи шампионата (Англия, Германия, Испания, Италия и Франция) единствено 2,8% от игралите футболисти са били новобранци (увеличение от 0,2% по отношение на миналата декада), до момента в който в последните 11 лиги този % е скочил от 5,1 на 7 в съпоставяне със същия интервал.
Данните сочат, че съответно
в нашата Ефбет лига дебютантите тази година са 4,8%
(при 2,8% през 2018 година и 3,6% през 2019 г.). Футболистите под 19-годишна възраст в елитната дивизия на България пък сега са 5,4% от всички играчи (при 3,7% през 2018 година и 4,5% през 2019 г.).
Германската Бундеслига е единствената от Топ 5, в която междинната възраст е спаднала около пандемията (26,02 година при 26,25 година предния сезон). В контраст - развой на подмладяване се следи в 17 от останалите 26 изследвани шампионати, в това число в българското (26,55 година този сезон при 26,85 година миналия). Според анализаторите тези резултати удостоверяват, че коронавирусът е нараснал пропастта сред клубовете от другите равнища във връзка с опита на играчите. Понастоящем разликата в междинната възраст сред " най-младата " и " най-възрастната " лига е повече от 4 години - 23,78 година в словашката Супер лига (-0,53 по отношение на 2019 г.) и 27,91 година в турската Сюпер лиг (-0,06).
Същевременно се следи повишаване на броя лични юноши, на които клубовете разчитат в пандемията. През 2020 година делът на продуктите на съответните академии възлиза на 17,8% от всички картотекирани футболисти (при 17,3% през 2019 г.). Основен принос за въпреки и минималния растеж още веднъж имат шампионатите от най-долните две групи и изключително от четвъртото равнище ( " последните 11 " ), където сме и ние.
В седем страни над 1/4 от играчите в елитните тимове са юноши на своите клубове - Израел (33,1%), Словения (28,9%), Швейцария (27,2%), Чехия (26,4%), Норвегия (26,4%), Словакия (26,2%) и Финландия (25,1%). Никое от тези шампионати не попада в първите две категории на разбора ( " топ 5 " и " идващите 5 " ), а единствено две са от " междинните 10 " - швейцарската Супер лига и чешката Първа лига. В българската Ефбет лига този сезон
18,3% от футболистите са излезли от ДЮШ на тимовете си,
което е нарастване с 5,2% по отношение на предходната година.
Най-забележителният спад около COVID-19 е в растежа на трансферираните футболисти. След доближат връх от 45% през 2017 година, делът на новите придобивки в клубовете непрекъснато върви надолу, с цел да слезе от 43,2% през 2019 година до 40,7% през 2020 година Най-малко новопривлечени играчи този сезон има в клубовете от британската Премиър лийг (28,3%), а най-вече - в сръбската Суперлига (53,4%). В нашата Първа лига 48,5% от футболистите са нови в тимовете си, което е с 2% по-малко спрямо 2019 година
Тенденция на декаданс има и във връзка с интернационалните прехвърляния. Най-явен е спадът в най-слабите лиги, където този сезон се подвизават приблизително с 2,5% по-малко чужденци. Въпреки това продължава да има девет шампионати, в които локалните футболисти са малцинство, като в три от тях легионерите съставляват към 2/3 от всички играчи - Кипър (67,8%), Турция (65,3%) и Португалия (63,7%). На противоположния полюс са други три страни, където задграничните футболисти са до 1/5 от картотекираните - Израел (21,1%), Украйна (20,6%) и Сърбия (14,8%).
Според данните на CIES в България всеки трети професионален футболист е от чужбина, като локалните играчи са нараснали наличието си с 6,3% за последната година - 30,8% легионери през 2020 година против 37,1% през 2019 година
В умозаключение създателите на отчета обобщават, че пандемията от COVID-19 е засилила несъответствието сред футболните клубове в Европа.
" По-малките тимове са свили упоритостите си още повече, като за огромна част от тях непосредственото бъдеще предвещава борба за оцеляване - пишат от CIES. - В рисковите условия на световната здравна рецесия максимален късмет да се оправят с следствията имат клубовете, съумели през годините да изградят постоянна подготвителна база. Това важи както от спортна, по този начин и от финансова позиция. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ