Къде в ЕС има данък върху свръхпечалбата на банките?
25% - това е делът на страните в Европейския съюз (ЕС), наложили налог върху свръхпечалбите на своя банков бранш.
В групата влизат някои от най-големите стопански системи на Стария континент, в това число водачът Германия, следвана от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Белгия, Швеция и други.
Данните са от разбор на Симеон Дянков, ръководител на Фискалния съвет. В него се показва, че в някои европейски страни има и спомагателни налози върху банките като вноски в секторните аварийни фондове.
Т. нар. „ рисков налог “ на Швеция да вземем за пример (0.06% от банковите пасиви) е спомагателен налог, налаган на огромните банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито отговорности надвишават избран предел.
Иначе за облекчение на инфлацията, страни членки, най-вече от региона на Централна и Югоизточна Европа, вкараха налози върху свръхпечалбата и непредвидените доходи. Това включва Италия, Унгария, Словакия и Испания.
Дори когато срокът на наложените ограничения върху свръхпечалбата изтича след 2025 или 2027 година, бъдещи бюджетни провокации - като увеличените разноски за защита - могат да доведат до удължение или наново активиране на периода им “, счита Дянков.
Според него България би могла да се възползва от опита на другите страни членки на Европейски Съюз за финансиране на пакети за помощи против инфлацията на обществено слаби групи, както и за финансиране на повече разноски за защита.
Българският опит
Българският опит по тематиката се изчерпва с несполучлив опит от предходната есен, когато служебният финансов министър в лицето на Людмила Петкова опита да наложи подобен данък върху бранша в страната.
Тогава шефът на Българска национална банка (БНБ) Димитър Радев мощно се възпротиви, като посочи, че такова предложение крие опасности.
В предлагането за облагане на свръхпечалбите на банките виждаме доста съществени опасности не толкоз за банковата система, а за икономическата интензивност и финансова непоклатимост на страната “, съобщи Радев тогава.
Според него първият резултат от това предложение ще бъде ограничението и повишаването на заемите и от това всички ще изгубят – банките, бизнесът, семейства и най-много бюджетът. По негови думи банковият бранш внася 1.2 милиарда лева тази година, а настояването ще отнеме от тях още 1 милиарда лева
В последна сметка, предлагането отпадна, само че неотдавна се заприказва за опцията банките да внесат предплатено данък „ Печалба “ както за тази, по този начин и за идната година. По време на брифинг по-рано този месец сегашният финансов министър Теменужка Петкова разяснява сбито тематиката, изтъквайки, че преговори с сектора се водят още от времето на служебното държавно управление и че те не престават и в този момент.
Става въпрос за предплатен налог. Каквато е счетоводната политика и опция за заплащане, всяка банка ще реши “, сподели тя.
Бюджет 2025 налог свръхпечалба свръхпечалба Фискален съвет Симеон Дянков налог свръхпечалба свръхпечалба
В групата влизат някои от най-големите стопански системи на Стария континент, в това число водачът Германия, следвана от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Белгия, Швеция и други.
Данните са от разбор на Симеон Дянков, ръководител на Фискалния съвет. В него се показва, че в някои европейски страни има и спомагателни налози върху банките като вноски в секторните аварийни фондове.
Т. нар. „ рисков налог “ на Швеция да вземем за пример (0.06% от банковите пасиви) е спомагателен налог, налаган на огромните банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито отговорности надвишават избран предел.
Иначе за облекчение на инфлацията, страни членки, най-вече от региона на Централна и Югоизточна Европа, вкараха налози върху свръхпечалбата и непредвидените доходи. Това включва Италия, Унгария, Словакия и Испания.
Дори когато срокът на наложените ограничения върху свръхпечалбата изтича след 2025 или 2027 година, бъдещи бюджетни провокации - като увеличените разноски за защита - могат да доведат до удължение или наново активиране на периода им “, счита Дянков.
Според него България би могла да се възползва от опита на другите страни членки на Европейски Съюз за финансиране на пакети за помощи против инфлацията на обществено слаби групи, както и за финансиране на повече разноски за защита.
Българският опит
Българският опит по тематиката се изчерпва с несполучлив опит от предходната есен, когато служебният финансов министър в лицето на Людмила Петкова опита да наложи подобен данък върху бранша в страната.
Тогава шефът на Българска национална банка (БНБ) Димитър Радев мощно се възпротиви, като посочи, че такова предложение крие опасности.
В предлагането за облагане на свръхпечалбите на банките виждаме доста съществени опасности не толкоз за банковата система, а за икономическата интензивност и финансова непоклатимост на страната “, съобщи Радев тогава.
Според него първият резултат от това предложение ще бъде ограничението и повишаването на заемите и от това всички ще изгубят – банките, бизнесът, семейства и най-много бюджетът. По негови думи банковият бранш внася 1.2 милиарда лева тази година, а настояването ще отнеме от тях още 1 милиарда лева
В последна сметка, предлагането отпадна, само че неотдавна се заприказва за опцията банките да внесат предплатено данък „ Печалба “ както за тази, по този начин и за идната година. По време на брифинг по-рано този месец сегашният финансов министър Теменужка Петкова разяснява сбито тематиката, изтъквайки, че преговори с сектора се водят още от времето на служебното държавно управление и че те не престават и в този момент.
Става въпрос за предплатен налог. Каквато е счетоводната политика и опция за заплащане, всяка банка ще реши “, сподели тя.
Бюджет 2025 налог свръхпечалба свръхпечалба Фискален съвет Симеон Дянков налог свръхпечалба свръхпечалба
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ