Бюджетната комисия увеличи тавана на дълга с 3.8 млрд. евро
„ Прогресивна България “ реализира проектите си да усили лимита на дълга за тази година с 3.8 милиарда евро. На изключително съвещание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси във вторник депутатите утвърдиха изключителните заеми с 13 гласа „ за “, 3 „ срещу “ и 5-ма „ въздържали се “.
В началото на съвещанието финансовият министър Гълъб Донев подсети, че парите са нужни за финансиране на планове по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). За интервала 2022 година – 31 май 2026 година страната ни е изплатила 3 милиарда евро, а до края на август 2026 година тя би трябвало да преведе още 4.4 милиарда евро, с цел да има 100% усвояемост на евросредствата.
Самият механизъм на деяние е подобен, че страните първо сами би трябвало да финансират и изпълнят контрактуваните промени и планове, с цел да може Европейската комисия (ЕК) да им утвърди искане за съответен следващ брой заплащане.
По думите на Донев, България има да изплати още тъкмо 3.8 милиарда евро, а летният интервал от юни до август са главните интервали за това. 2026-а е последната година, в която страната може да се възползва от европейския Механизъм за възобновяване и да потвърди направените вложения.
Тези средства ще разрешат да осигурим фискалната ликвидност на страната до края на годината, това не значи, че ще ги изтеглим на следващия ден, вкупом “, разясни Донев.
Основният въпрос за депутатите обаче бе до каква степен в действителност са нужни тъкмо толкоз пари и дали не може сумата да се свие.
Каква е действителната сума, нужна за мостовото финансиране – дали е 3.8 милиарда евро? “, запита ръководителят на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев.
Той посочи още, че в сметките на финансовото министерство не са взети поради предстоящите приходи от налози и от други настоящи европейски стратегии.
Защо няма прогноза за приходите, които ще влязат чисто кешово? “, запита той.
В огромен проблем се трансформира и въпросът: за каква част от плановете е несъмнено, че България ще получи финансиране и дали няма риск да стане по този начин, че страната ще заплати сама за някои промени, само че Еврокомисията да не ги признае и парите да не ни бъдат възобновени.
След като министърът няколко пъти не съумя да отговори, депутатът от „ Възраждане “ Цончо Ганев изясни:
Бягаме от същината на въпроса. Има ли заплаха тези планове да не ни бъдат приети (от ЕК) и да би трябвало ние да ги финансираме като страна? “, попита той.
Отговорът на министъра бе безапелационен:
В момента 98% (от проектите) са контрактувани и са на заключителен стадий, всички. Те ще бъдат предявени за 4-то и 5-то заплащане (по ПВУ) “, отговори финансист №1.
Впоследствие Василев сподели, че очевидно понастоящем България има пари да си покрие настоящите разноски, само че не и финансовите. Той обаче направи калкулации, съгласно които страната чака заплащания от Европа – по разнообразни настоящи стратегии, в това число с 4-то заплащане по ПВУ – в размер към 2 милиарда евро до края на юли.
Ако до края на юни чакаме 2.5 милиарда евро, а имате очакван разход за 3.8 милиарда, тогава въпросът е за какво ви е нужна тъкмо тази сума, а не по-малка? И тук отговорът може да бъде, че очаквате да се вдигнат лихвите и предпочитате тези пари да ги изтеглите по-рано, в сравнение с по-късно “, допусна някогашният финансов министър.
Впоследствие дебатите минаха към тематиката за излизането на външните пазари, както и уловката, че август е „ мъртъв “ месец, а приказките за 7.4% недостиг за 2026 година не спомагат за по-ниски лихви.
Отделно, с неналичието на постоянен бюджет за тази година, правенето на проспект – наложителна стъпка с информация за съществени макроикономически индикатори, в това число бюджетно салдо – се затруднява и това може в допълнение да оскъпи заема.
Донев само изведе данни, че към средата на юни 2026 година, като се включат и тези 3.8 милиарда евро, за които не е ясно дали ще бъдат теглени в цялостен размер, общият държавен дълг на България, като % от Брутният вътрешен продукт, ще възлезе на 29% от Брутният вътрешен продукт, а като сума – 30.8 милиарда евро.
Предстои законопроектът да бъде прегледан и в зала.
Напомняме, че последно България излезе на външните пазари предишното лято, когато страната ни получи утвърждение за присъединение към еврозоната. Малко по-късно кредитният ни рейтинг бе нараснал от кредитните организации, а това непосредствено се отрази върху цената на финансирането.
С какъв брой набъбна външният дълг на България при кабинета „ Желязков “?бюджетен недостиг външен дълг външен заем вътрешен заем държавен бюджет държавен дълг несъразмерен бюджетен дефицит
В началото на съвещанието финансовият министър Гълъб Донев подсети, че парите са нужни за финансиране на планове по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). За интервала 2022 година – 31 май 2026 година страната ни е изплатила 3 милиарда евро, а до края на август 2026 година тя би трябвало да преведе още 4.4 милиарда евро, с цел да има 100% усвояемост на евросредствата.
Самият механизъм на деяние е подобен, че страните първо сами би трябвало да финансират и изпълнят контрактуваните промени и планове, с цел да може Европейската комисия (ЕК) да им утвърди искане за съответен следващ брой заплащане.
По думите на Донев, България има да изплати още тъкмо 3.8 милиарда евро, а летният интервал от юни до август са главните интервали за това. 2026-а е последната година, в която страната може да се възползва от европейския Механизъм за възобновяване и да потвърди направените вложения.
Тези средства ще разрешат да осигурим фискалната ликвидност на страната до края на годината, това не значи, че ще ги изтеглим на следващия ден, вкупом “, разясни Донев.
Основният въпрос за депутатите обаче бе до каква степен в действителност са нужни тъкмо толкоз пари и дали не може сумата да се свие.
Каква е действителната сума, нужна за мостовото финансиране – дали е 3.8 милиарда евро? “, запита ръководителят на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев.
Той посочи още, че в сметките на финансовото министерство не са взети поради предстоящите приходи от налози и от други настоящи европейски стратегии.
Защо няма прогноза за приходите, които ще влязат чисто кешово? “, запита той.
В огромен проблем се трансформира и въпросът: за каква част от плановете е несъмнено, че България ще получи финансиране и дали няма риск да стане по този начин, че страната ще заплати сама за някои промени, само че Еврокомисията да не ги признае и парите да не ни бъдат възобновени.
След като министърът няколко пъти не съумя да отговори, депутатът от „ Възраждане “ Цончо Ганев изясни:
Бягаме от същината на въпроса. Има ли заплаха тези планове да не ни бъдат приети (от ЕК) и да би трябвало ние да ги финансираме като страна? “, попита той.
Отговорът на министъра бе безапелационен:
В момента 98% (от проектите) са контрактувани и са на заключителен стадий, всички. Те ще бъдат предявени за 4-то и 5-то заплащане (по ПВУ) “, отговори финансист №1.
Впоследствие Василев сподели, че очевидно понастоящем България има пари да си покрие настоящите разноски, само че не и финансовите. Той обаче направи калкулации, съгласно които страната чака заплащания от Европа – по разнообразни настоящи стратегии, в това число с 4-то заплащане по ПВУ – в размер към 2 милиарда евро до края на юли.
Ако до края на юни чакаме 2.5 милиарда евро, а имате очакван разход за 3.8 милиарда, тогава въпросът е за какво ви е нужна тъкмо тази сума, а не по-малка? И тук отговорът може да бъде, че очаквате да се вдигнат лихвите и предпочитате тези пари да ги изтеглите по-рано, в сравнение с по-късно “, допусна някогашният финансов министър.
Впоследствие дебатите минаха към тематиката за излизането на външните пазари, както и уловката, че август е „ мъртъв “ месец, а приказките за 7.4% недостиг за 2026 година не спомагат за по-ниски лихви.
Отделно, с неналичието на постоянен бюджет за тази година, правенето на проспект – наложителна стъпка с информация за съществени макроикономически индикатори, в това число бюджетно салдо – се затруднява и това може в допълнение да оскъпи заема.
Донев само изведе данни, че към средата на юни 2026 година, като се включат и тези 3.8 милиарда евро, за които не е ясно дали ще бъдат теглени в цялостен размер, общият държавен дълг на България, като % от Брутният вътрешен продукт, ще възлезе на 29% от Брутният вътрешен продукт, а като сума – 30.8 милиарда евро.
Предстои законопроектът да бъде прегледан и в зала.
Напомняме, че последно България излезе на външните пазари предишното лято, когато страната ни получи утвърждение за присъединение към еврозоната. Малко по-късно кредитният ни рейтинг бе нараснал от кредитните организации, а това непосредствено се отрази върху цената на финансирането.
С какъв брой набъбна външният дълг на България при кабинета „ Желязков “?бюджетен недостиг външен дълг външен заем вътрешен заем държавен бюджет държавен дълг несъразмерен бюджетен дефицит
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ