Кратка история на прекомерния дефицит в България
България е на път да влезе за повторно в новата си история в процедура по несъразмерен недостиг. В момента всички упования са ориентирани към държавното управление, което би трябвало да предложи постоянен бюджет за 2026 година и да даде явен сигнал, че обръща траекторията на държавните финанси. На този декор е значимо да погледнем още един път към фискалната история от последните 25 години, с цел да разберем къде се корени казусът през днешния ден и какви са вероятните решения.
Фискални индикатори за България (2001 – 2027 г.*)
Източник: ИПИ на база Евростат *За 2026 и 2027 година е употребена прогнозата на Комисията
Първа рецесия, несъразмерен недостиг и банкрут на КТБ
В последните повече от две десетилетия страната регистрира два дълги интервала на бюджетен недостиг. Първият е от 2009 година до 2015 година и покрива световната финансова рецесия, последвалата европейска дългова рецесия и банкрута на КТБ. България изпада в дълбока икономическа рецесия през 2009 година, което срутва приходите в бюджета и отваря огромен недостиг. Тук е доста значимо да осъзнаем генезиса на недостига в оня интервал – сривът на приходите в бюджета, което не е особено за настоящата фискална драма.
През 2008 година приходите в бюджета доближават 14 милиарда евро след години на доста мощен растеж. През 2009 година приходите спадат до 12,8 милиарда евро, а през 2010 година към този момент са 12,2 милиарда евро. Спад на приходите с 12% в номинално изражение за две години. Това са над 6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт промяна надолу на приходите – от 38,5% през 2008 година до 32% през 2010 година Дупката в приходите оказва последователно напън и върху разноските в бюджета, само че те въпреки всичко нарастват в номинално изражение – от 13 милиарда евро през 2008 година до 13,7 милиарда евро през 2010 година Логично през 2010 година България влиза в процедура по несъразмерен недостиг – регистрирани 4,4% недостиг за 2009 година и 3,7% недостиг за 2010 година
В идващите две години България съумява да усъвършенства фискалната картина, като задържа растежа на разноските. През 2011 година нарастването на разноските е единствено 300 млн. евро в номинално изражение – това е под 1% растеж на консолидираните разноски в бюджета. Съответно разноските означават и най-ниската си точка по отношение на размера на стопанската система – 33,7% от Брутният вътрешен продукт. Подобна е картината и през 2012 година, като там обществените разноски се усилват общо единствено с 3,6%. В същото време приходите последователно се възвръщат и през 2012 година се връщат на равнищата от 2008 година
Така България излиза от първата процедура по несъразмерен недостиг през 2012 година, откакто претърпява потрес в приходната част на бюджета в интервала 2008-2010 година и съумява да сложи под надзор разноските в интервала 2010-2012 година Тук идва един забавен миг – най-високият недостиг в новата история на страната, породен от рухването на КТБ през 2014 година България регистрира недостиг от 5,4% от Брутният вътрешен продукт, само че това не води до нова процедура, защото явно става дума за еднократно заплащане, а не за систематичен напън върху бюджета. Това са оказва правилно, като салдото бързо се поправя и бюджетът даже излиза на остатък през 2016 година Първият интервал на бюджетен недостиг свършва след 7 години на минус (2009-2015 г.).
Пандемия, политическа неустойчивост и рецесия на разноските
Вторият епизод покрива целия интервал след пандемията (2020-продължава), като се характеризира с рекорден растеж на разноските, стабилно влошаваща се траектория на бюджетния недостиг и небосвод за нарастване на държавния дълг. През 2020 година пандемията и обществените ограничавания пращат стопанската система на страната в дълбока криза, от която обаче съумяваме да се възстановим още през 2021 година Ударът по приходите е по-лек и относително временен, само че разноските минават границата от 40% от Брутният вътрешен продукт за интервала 2020-2022 година
България регистрира недостиг от 3,8-4,0% от Брутният вътрешен продукт през 2020 и 2021 година, само че не влиза в процедура по несъразмерен недостиг, защото Европейската комисия е задействала общата уговорка за изключение, т.е. регистрира се тежкия удар на пандемията и отклонението от фискалните правила е разрешено. В интервала 2022-2024 година България към този момент е в тежък интервал на политическа неустойчивост и стартира одисеята с удължителните бюджети, само че въпреки всичко съумява да управлява фискалното салдо, в това число да покрие критерия за еврозоната и да получи позитивен конвергентен отчет (пролетта на 2025 г.).
Червените лампи в бюджета обаче светят. В приходната част се употребяват разнообразни трикове за еднократни приходи, която закърпват салдото единствено краткотрайно. В разноските натискът е голям, като още през 2024 година са гласувани нови правила за възнаграждение в обществения бранш, които водят до растеж на хонорари с 30-50% в силовите ведомства. Така през 2025 година разноските по консолидираната стратегия доближават 41,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на годината държавното управление предлага бюджет с разноски в размер на 45% от Брутният вътрешен продукт и повишаване на налозите, което предизвика (наред с корупцията) рекордни митинги и води до следващи избори.
Логично през 2026 година България е на път на влезе още веднъж в процедура по несъразмерен недостиг. Комисията дава ясна оценка, че въпреки през 2025 година да сме покрили критерия (с отстъпката за отбрана), през 2026 и 2027 година предстоящото е за отклоняване от референтната стойност. В същото време страната няма признат бюджет и не е показала ясна посока за консолидация и превръщане на траекторията на бюджета. В този смисъл процедурата следва да има дисциплиниращ темперамент и да поддържа държавното управление в опита му да предложи рационална рамка на държавните финанси.
Поуките от интервалите на несъразмерен недостиг
Прегледът на двата интервала на бюджетен недостиг демонстрира няколко основни разлики. През 2010 година влизаме в процедура поради икономическа рецесия и потрес в приходната част на бюджета. През 2026 година влизаме в процедура поради неконтролируем растеж на бюджетните разноски, освен това в интервал на стопански напредък и растеж на приходите. Рязкото утежняване на бюджетното салдо не се случва поради икономическа рецесия. То се дължи на структурни недостатъци в разходната част, които би трябвало да бъдат адресирани в новия бюджет.
В резюме данните за интервала 2001-2027 година (за 2026 и 2027 година е употребена прогнозата на Комисията) демонстрират доста ясни референтни стойности. За интервала 2001-2024 година междинният размер на приходите по консолидираната стратегия е 37% от Брутният вътрешен продукт, като сега даже сме доста над тази стойност. За същия интервал междинната стойност на разноските е 38% от Брутният вътрешен продукт. Тази стойност е нарушена при банкрута на КТБ, при първия удар на пандемията и в настоящия миг, само че към този момент без никакво опрощение.
За целия интервал референтната стойност на недостига е 1% от Брутният вътрешен продукт, което е управляемо и разрешава на дълга да не пораства. Ако новия бюджет таргетира в средносрочен проект връщане към тези референтни стойност – най-много във връзка с разноските и недостига, то края и на втората процедура по несъразмерен недостиг може да е относително скоро.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
бюджетен недостиг несъразмерен недостиг свръхдефицит
Фискални индикатори за България (2001 – 2027 г.*)
Източник: ИПИ на база Евростат *За 2026 и 2027 година е употребена прогнозата на Комисията
Първа рецесия, несъразмерен недостиг и банкрут на КТБ
В последните повече от две десетилетия страната регистрира два дълги интервала на бюджетен недостиг. Първият е от 2009 година до 2015 година и покрива световната финансова рецесия, последвалата европейска дългова рецесия и банкрута на КТБ. България изпада в дълбока икономическа рецесия през 2009 година, което срутва приходите в бюджета и отваря огромен недостиг. Тук е доста значимо да осъзнаем генезиса на недостига в оня интервал – сривът на приходите в бюджета, което не е особено за настоящата фискална драма.
През 2008 година приходите в бюджета доближават 14 милиарда евро след години на доста мощен растеж. През 2009 година приходите спадат до 12,8 милиарда евро, а през 2010 година към този момент са 12,2 милиарда евро. Спад на приходите с 12% в номинално изражение за две години. Това са над 6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт промяна надолу на приходите – от 38,5% през 2008 година до 32% през 2010 година Дупката в приходите оказва последователно напън и върху разноските в бюджета, само че те въпреки всичко нарастват в номинално изражение – от 13 милиарда евро през 2008 година до 13,7 милиарда евро през 2010 година Логично през 2010 година България влиза в процедура по несъразмерен недостиг – регистрирани 4,4% недостиг за 2009 година и 3,7% недостиг за 2010 година
В идващите две години България съумява да усъвършенства фискалната картина, като задържа растежа на разноските. През 2011 година нарастването на разноските е единствено 300 млн. евро в номинално изражение – това е под 1% растеж на консолидираните разноски в бюджета. Съответно разноските означават и най-ниската си точка по отношение на размера на стопанската система – 33,7% от Брутният вътрешен продукт. Подобна е картината и през 2012 година, като там обществените разноски се усилват общо единствено с 3,6%. В същото време приходите последователно се възвръщат и през 2012 година се връщат на равнищата от 2008 година
Така България излиза от първата процедура по несъразмерен недостиг през 2012 година, откакто претърпява потрес в приходната част на бюджета в интервала 2008-2010 година и съумява да сложи под надзор разноските в интервала 2010-2012 година Тук идва един забавен миг – най-високият недостиг в новата история на страната, породен от рухването на КТБ през 2014 година България регистрира недостиг от 5,4% от Брутният вътрешен продукт, само че това не води до нова процедура, защото явно става дума за еднократно заплащане, а не за систематичен напън върху бюджета. Това са оказва правилно, като салдото бързо се поправя и бюджетът даже излиза на остатък през 2016 година Първият интервал на бюджетен недостиг свършва след 7 години на минус (2009-2015 г.).
Пандемия, политическа неустойчивост и рецесия на разноските
Вторият епизод покрива целия интервал след пандемията (2020-продължава), като се характеризира с рекорден растеж на разноските, стабилно влошаваща се траектория на бюджетния недостиг и небосвод за нарастване на държавния дълг. През 2020 година пандемията и обществените ограничавания пращат стопанската система на страната в дълбока криза, от която обаче съумяваме да се възстановим още през 2021 година Ударът по приходите е по-лек и относително временен, само че разноските минават границата от 40% от Брутният вътрешен продукт за интервала 2020-2022 година
България регистрира недостиг от 3,8-4,0% от Брутният вътрешен продукт през 2020 и 2021 година, само че не влиза в процедура по несъразмерен недостиг, защото Европейската комисия е задействала общата уговорка за изключение, т.е. регистрира се тежкия удар на пандемията и отклонението от фискалните правила е разрешено. В интервала 2022-2024 година България към този момент е в тежък интервал на политическа неустойчивост и стартира одисеята с удължителните бюджети, само че въпреки всичко съумява да управлява фискалното салдо, в това число да покрие критерия за еврозоната и да получи позитивен конвергентен отчет (пролетта на 2025 г.).
Червените лампи в бюджета обаче светят. В приходната част се употребяват разнообразни трикове за еднократни приходи, която закърпват салдото единствено краткотрайно. В разноските натискът е голям, като още през 2024 година са гласувани нови правила за възнаграждение в обществения бранш, които водят до растеж на хонорари с 30-50% в силовите ведомства. Така през 2025 година разноските по консолидираната стратегия доближават 41,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на годината държавното управление предлага бюджет с разноски в размер на 45% от Брутният вътрешен продукт и повишаване на налозите, което предизвика (наред с корупцията) рекордни митинги и води до следващи избори.
Логично през 2026 година България е на път на влезе още веднъж в процедура по несъразмерен недостиг. Комисията дава ясна оценка, че въпреки през 2025 година да сме покрили критерия (с отстъпката за отбрана), през 2026 и 2027 година предстоящото е за отклоняване от референтната стойност. В същото време страната няма признат бюджет и не е показала ясна посока за консолидация и превръщане на траекторията на бюджета. В този смисъл процедурата следва да има дисциплиниращ темперамент и да поддържа държавното управление в опита му да предложи рационална рамка на държавните финанси.
Поуките от интервалите на несъразмерен недостиг
Прегледът на двата интервала на бюджетен недостиг демонстрира няколко основни разлики. През 2010 година влизаме в процедура поради икономическа рецесия и потрес в приходната част на бюджета. През 2026 година влизаме в процедура поради неконтролируем растеж на бюджетните разноски, освен това в интервал на стопански напредък и растеж на приходите. Рязкото утежняване на бюджетното салдо не се случва поради икономическа рецесия. То се дължи на структурни недостатъци в разходната част, които би трябвало да бъдат адресирани в новия бюджет.
В резюме данните за интервала 2001-2027 година (за 2026 и 2027 година е употребена прогнозата на Комисията) демонстрират доста ясни референтни стойности. За интервала 2001-2024 година междинният размер на приходите по консолидираната стратегия е 37% от Брутният вътрешен продукт, като сега даже сме доста над тази стойност. За същия интервал междинната стойност на разноските е 38% от Брутният вътрешен продукт. Тази стойност е нарушена при банкрута на КТБ, при първия удар на пандемията и в настоящия миг, само че към този момент без никакво опрощение.
За целия интервал референтната стойност на недостига е 1% от Брутният вътрешен продукт, което е управляемо и разрешава на дълга да не пораства. Ако новия бюджет таргетира в средносрочен проект връщане към тези референтни стойност – най-много във връзка с разноските и недостига, то края и на втората процедура по несъразмерен недостиг може да е относително скоро.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
бюджетен недостиг несъразмерен недостиг свръхдефицит
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ