24-те часа на Льо Ман са предизвикателство за всяка автомобилна

24-те часа на Льо Ман са предизвикателство за всяка автомобилна компания, която желае да се потвърди пред аудиторията и да подсигурява, че има качествена машина, способна да издържи всичко. Логиката е следната: в случай че една кола може да издържи 24 часа каране на алено, освен това с минимални нововъведения и повече елементи взети от общоприет автомобил, то е явно, че най-вероятно ще може да се оправи доста добре и като фамилен автомобил.

Всичко стартира при започване на XX век и обстоятелството, че Германия към този момент е дала на света първия автомобил и с това стартира началото на една луда конкуренция. Никой не знае, че доникъде на 1903 година повече от половината автомобилна промишленост се създава във Франция.

За французите това не е просто един добър метод да се вършат доходи и да се печелят пари, това е опция да се сътвори моторният спорт. И няма никоя друга нация в света, която с такова внимание да се пробва да го развие. Те са първите, които организират съревнование в права линия от един километър, познато още като мил. Единственият проблем е, че тяхното съревнование от 1887 година е единствено с един участник.

През 1894 година французите вършат съревнование от Париж до Руан и през идната година са подготвени да създадат съревнование от Париж-Бордо-Париж. Това е основата на моторните спортове и скоро по-късно има надпревари от град до град, провеждани на локалните пътища, само че и такива на писта, тъй като съвсем всеки град стартира да строи тъкмо такива. И страстта може да се открие на всички места в Европа, австрийците вършат своето първо съревнование в Аспендейл, Сицилия има своята Тарга Флорио и французите вземат решение да основат един авто клуб с името Де Ла Сарт.

На 26 юни същата година, клубът взема решение да направи съревнование с дължина от 103 километра по затворените пътища на Льо Ман. В надпреварата участва и 20-километрова права. След 12 обиколки на първото им огромно съревнование, 45 хиляди франка са взети от Ференц Зис, който е и шеф на тестовите коли в Renault. Той разказва надпреварата като извънредно мъчно, тъй като една неточност може да бъде съдбовна. Ференц не поставя спортни очила и към края на надпреварата е омаян от всичко пред него и рядко може да види какво се случва пред него. Клубът продължава да работи до Първата Световна война.

Веднага след края на сражението, феновете на високи скорости се захващат още веднъж със задачата и мислят по-кратка писта. Генералният секретар на клуба Джордж Дюранд, неговият сътрудник Марсел Санит и Чарлз Фаро ще предложат да се направи 8-часово съревнование. Емили Кокуил ще даде още по-добро предложение – да се направи 24-часово съревнование. Французите са изостанали малко, тъй като 24-часово съревнование към този момент е направено в Колумбъс, Охайо през 1905 година Създава се писта с размер от 17.26 к с две по-сериозни прави – едната от тях носи името Музан.

На 26-27 май 1923 година стартира първото 24-часово съревнование във Франция. В деня се излива пороен дъжд на пистата. Въпреки мокрото време и хлъзгавата писта, както и дребната аудитория, повече от 33-ма души са подготвени да се впуснат в конкуренцията. За изненада на всички, никой не съумява да завоюва това съревнование. Първите такива надпревари ще излъчат победител след 3 поредни надпревари. Организаторите са желали да създадат серия. За протокола можем да посочим Ченард Уолкър и Легаш и Рене Леонард, които изминават 128 обиколки или 2209 километра.

И да, надпреварата не е чак толкоз розово първоначално, само че концепцията подпалва пристрастеностите на всички фенове. През 1924 година уредниците вземат решение да сменят датата на юни месец. В по-топлото време към 25 коли не съумяват да финишират поради високата доза прахуляк. И откакто Бентлито на Джон Дъф пресича финала, англичаните в никакъв случай не охлаждат пристрастеностите си в тази борба с индивида и машината. През 1926 година уредниците закупуват малко земя и вземат решение да я трансфорат в боксове. Отделят и места за пейки, като по този начин ще привлекат и публиката. Това е задоволително, с цел да може Бентли да се върнат през идната година и да повторят триумфа си. През 1928 година идват хора от целия свят и французите просто нямат късмет да се запишат. През идващите години ще се наложи да се трансформират още веднъж разпоредбите.

През 1929 година пистата се трансформира и се прибавят нови завои. Причината е, че множеството фермери не могат да спят вечер и моторите са извънредно шумни. Правят се леки промени и дистанцията е 13,491 километра. И тук се основават митове, както и герои. През 1950 година всички гледат дилетантът Еди Хол. Той е на близо 50 години и не е толкоз поддържан, колкото останалите състезатели. Преди време е взел участие в Олимпийските игри, където е бил боблсей играч, само че това не го отхвърля да се запише в такова съревнование. Хол даже се майтапи, че ще се облече в мрачен зелен костюм, с цел да може да бъде забелязван от всички в дистанцията. Той приключва на 8-мо място и изминава 236 обиколки или близо 3200 километра. Неговият връх не е строшен и до през днешния ден, а част от триумфа идва от обстоятелството, че през 80-те години се не разрешава на всички да карат независимо.

Бихте споделили, че Франция има единствено едно моторно съревнование зад тила си, с което се гордее постоянно. Грешите! Франция е откривател на съвсем всяко едно автомобилно съревнование, което познаваме през днешния ден. Нека погледнем бързо към Световния Рали шампионат. Самата дума „ rally “ идва от френското „ rallier “, което би трябвало да значи сливане и прегрупиране. Използва се най-често по време на борба, само че в този случай се приказва за събиране на коли и празнуване на обществено, политическо или религиозно събитие. Повечето автомобилни надпревари се основават от моторни клубове и асоциации, които за малко дават главната концепция и след това всичко излиза отвън надзор.

Ралитата, най-малко едно публично идва някъде през 1909 година в Айова. Местните се събират с към 100 автомобила и возят хората, които желаят да прегледат покрайнината, само че парите за гориво идват от предприемачите, които се надяват, че ще продават коли. Първото публично международно рали е сложено на картата в Монако през 1911 година Познато е като рали Монако, само че по-късно става Монте Карло, проведено от състезателен авто клуб „ Sport Automobile Vélocipédique Monégasque “ и благодарение на „ Société des Bains de Mer “ – компания известна с казината си, която се пробва да откри още повече фенове и да ги запознае с друга пристрастеност в Монако. Високите скорости се слагат за време, само че действително има и лимитирани от 25 километра в час и се търси майсторското каране и чистия бранш.

Това не е първото публично рали. Такива се водят от 1894 година и въпреки всичко ще забележим, че едно интернационално се ражда в надпреварата Париж-Мадрид през 1903 година Там няма никаква подготовка, само че Фернанд Габриел съумява да измине дистанцията от 550 километра до Бордо със скорост от близо 105 км/ч. Състезанието в никакъв случай не стига до финала, заради простата причина, че няма никакви пътища и всички карат по черни такива. В Бордо е наложена възбрана и всички се прибират назад. Такъв тип надпревари ще бъдат неразрешени и към този момент ще се организират единствено на писта, само че не и на обществени пътища.

Франция е и родината на Формула 1, само че не бързайте със заключенията. Самото съревнование се развива неведнъж, с цел да доближи до финалния резултат. Истината е, че тук се поставят основите и концепцията за Гран При надпреварите. Има време, преди да се разработят специфичните едноместни болиди, само че би трябвало да знаете, че французите са измислили съвсем всички огромни автомобилни надпревари.