Спорно решение на ВАС по случая Златен век за допустимостта на исковата защита по чл.128, ал.2 АПК
"24 часа " разгласява експертното мнение на юрист проф. Иван Тодоров от профилираното издание lex.bg по проблема "Златен век ". На 14.07.2022 година Върховен административен съд се произнесе с решение по желае на „ Артекс Златен век “ ООД за определяне от съда правото на сдружението да построи постройката „ Златен век “ въз основа на Разрешение за градеж № 134/26.01.2007 година, като приключи грубия градеж до 2024 година
На 14 юли състав на Върховния административен съд (ВАС) се произнесе по допустимостта на исковата отбрана по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс (решението. Разпоредбата планува, че „ всеки може да предяви иск, с цел да откри съществуването или несъществуването на едно административно право или правно отношение, когато има интерес от това и не разполага с различен ред за отбрана “.
Решението е по проблема на „ Артекс Златен век “ – най-общо сдружението предяви иск, с който да се откри, че има законно право на градеж, а разрешението за него е годно до 5 септември 2030 година, или най-малко до 18 декември 2024 година Върховен административен съд обаче изобщо не преглежда по кое време изтича срокът на градеж на „ Артекс “.
Според първоинстанционния административен съд (решението виж тук) и съгласно няколко водещи правни експерти, които са дали писмени мнения (становището на проф. Хрусанов и проф Костов виж, а на проф. Герджиков – ) той изтича най-рано през 2024 година За разлика от Административен съд София-град, Върховен административен съд одобри, че исковата отбрана е неприемлива, тъй като „ Артекс “ имал различен прийом за правна отбрана. Според състава на Върховен административен съд, защото течало произвеждане пред ДНСК, „ Артекс “ можел да се пази в това административно произвеждане.
Според експерти по административно право и развой тази теза е доста противоречива, тъй като в административното произвеждане страната може единствено да излага причини пред водещия производството орган, а той – в тази ситуация началникът на ДНСК, еднолично взема решение случая.
Неотдавна погрешно беше анулирана наредба на Административнопроцесуален кодекс, че неучастието на страна в производството по виновност на административния орган постоянно е значително процесуално нарушаване. По мотив на противното – неучастието на страната в производството по виновност на административния орган към този момент не се смята за значително процесуално нарушаване. По мотив на по-силното съображение още по-несъществено процесуално нарушаване ще е, когато административният орган изобщо не прегледа мнението на страната. Каква е тази отбрана, която няма никакво значение при издаването на административния акт? Ами никаква – и това е правно отразено посредством смяна на Административнопроцесуален кодекс.
Нещо повече – ДНСК може да одобри всевъзможни периоди за разрешението на градеж – примерно, че то е изтекло преди 10 години или ще изтече след примерно 20 години. Бъдещата възможна отбрана на „ Артекс “ пред съда, в случай че изобщо се издаде административен акт, ще бъде да апелира акта на ДНСК и да желае да бъде анулиран. В диспозитива съдът би могъл да постанови анулацията на акта, в случай че одобри, че е нереален. В претекстовете може да изложи причини за незаконност на признатия от ДНСК период. Но съдът не е задължен да обосновава какъв тъкмо е срокът на разрешението за градеж. Може и да го направи и е евентуално да го направи, само че не е задължен, тъй като предметът на разглеждане е дали е закономерен актът, а не какъв е срокът. Достатъчна е обосновката, че срокът не е този, който е приела ДНСК или че срокът просто не е изминал, само че без да се дефинира по кое време тъкмо изтича. Това е резултат напълно друг от този по исковата отбрана, където се желае да се откри тъкмо по кое време изтича срокът. Ето за какво при обжалване на акта изобщо не е несъмнено, че ще се получи отбраната, която ще бъде получена при исковото произвеждане.
Дори да се допусне погрешното – че при обжалването на акта на ДНСК ще се получи сигурно търсената отбрана по исков път, изобщо не е несъмнено, че ще се стигне до издаването на административен акт. Производството е почнало от административен орган – в тази ситуация ДНСК. Поради това няма по какъв начин да настъпи безмълвен отвод при приключване на инструктивните периоди за изговаряне – просто тъй като нищо не се отхвърля. Поради тази причина изобщо може да не се стигне до издаване на акт. Според решението на Върховен административен съд до момента в който трае административното произвеждане, иск по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс не може да се предяви. И това може да продължи безкрайно време и жителят или организацията да не могат да се защитят. Но не това е задачата на закона.
Освен това искът по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс може да се предяви против няколко държавни органа или организации, за които административното право или правно отношение (в случая срокът на разрешението за градеж, т.е. правото да се строи) има значение. Исковият развой основава интерес и посредством доста по-широкообхватната опция за отбрана.
Производството пред административния орган може да има по-тесен обсег, което изключва да се привлекат всички заинтригувани от предмета на исковото дело. В случая ДНСК има за цел прекъсване на градежа, което значи, че примерно основният проектант не е заинтригувана страна. Докато в едно исково произвеждане и той може да бъде притеглен за присъединяване в производството. Защото и за основния проектант на Столична община е от значително значение какъв е срокът на разрешението за градеж. Дори единствено заради тази причина исковата отбрана би била позволена.
Решението на Върховен административен съд основава заплаха значително чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс да се лиши от смисъл. Като няма административно произвеждане – поражда въпросът какъв е правният интерес да се води подобен иск. Изявления в частни диалози ли? Или в случай че някой чиновник към органа каже нещо в медиите? Като има административно произвеждане пред административен орган, Върховен административен съд приема, че няма интерес от иск. Тогава по кое време има интерес от иск по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс? Сигурно ще се намерят няколко екзотични случая, само че не това е задачата на исковата отбрана.
В претекстовете на решението на Върховен административен съд има и едно изречение, което по този начин, както е дефинирано, приема, че срокът на разрешението за градеж не е изминал. Не изключвам съставът да е имал поради друго, посредством едно доста комплицирано изречение, само че в последна сметка значимо е написаното решение, което е ясно:
„ В сегашния случай от доказателствата по делото се открива, че за ищеца „ Артекс Златен век “ ООД е налице юридически интерес от определяне на съществуването на правото да прави строително-монтажни работи, произлизащи от позволение за градеж № 134/26.01.2007 година на основния проектант на Столична община, което не е изгубило правното си деяние, както и вярно приема първоинстанционният съд. “
Маркираното почернено подчинено изречение се отнася за разрешението за градеж, тъй като „ което “ е междинен жанр, какъвто междинен жанр е и „ разрешението за градеж “. Изразът „ както и вярно приема първоинстанционният съд “ граматически се отнася за предходното изречение. Така че Върховен административен съд приема, че първоинстанционният съд вярно е открил, че разрешението на градеж на „ Артекс “ не е изгубило правното си деяние. Само да отбележа, че „ Артекс “ в исковата си молба търси определяне на правно отношение, по което има прецизен период за деяние на правото на градеж, а освен настоящо все още на административното произвеждане право за градеж. Последното би имало значение единствено в административното произвеждане пред ДНСК.
Дали и къде би трябвало да се строят небостъргачи в София би следвало да се взема решение на законово и нормативно равнище. Дали това е решено вярно е напълно различен въпрос. По него имаш доста години, през които се бездействаше.
Но когато нещо е позволено, би следвало да се зачита даденото право и да се обезпечи ред за ефикасната му отбрана, тъй като правовата страна е най-важното качество на всяка цивилизована страна. А и никой не влага в неправова страна.
На 14 юли състав на Върховния административен съд (ВАС) се произнесе по допустимостта на исковата отбрана по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс (решението. Разпоредбата планува, че „ всеки може да предяви иск, с цел да откри съществуването или несъществуването на едно административно право или правно отношение, когато има интерес от това и не разполага с различен ред за отбрана “.
Решението е по проблема на „ Артекс Златен век “ – най-общо сдружението предяви иск, с който да се откри, че има законно право на градеж, а разрешението за него е годно до 5 септември 2030 година, или най-малко до 18 декември 2024 година Върховен административен съд обаче изобщо не преглежда по кое време изтича срокът на градеж на „ Артекс “.
Според първоинстанционния административен съд (решението виж тук) и съгласно няколко водещи правни експерти, които са дали писмени мнения (становището на проф. Хрусанов и проф Костов виж, а на проф. Герджиков – ) той изтича най-рано през 2024 година За разлика от Административен съд София-град, Върховен административен съд одобри, че исковата отбрана е неприемлива, тъй като „ Артекс “ имал различен прийом за правна отбрана. Според състава на Върховен административен съд, защото течало произвеждане пред ДНСК, „ Артекс “ можел да се пази в това административно произвеждане.
Според експерти по административно право и развой тази теза е доста противоречива, тъй като в административното произвеждане страната може единствено да излага причини пред водещия производството орган, а той – в тази ситуация началникът на ДНСК, еднолично взема решение случая.
Неотдавна погрешно беше анулирана наредба на Административнопроцесуален кодекс, че неучастието на страна в производството по виновност на административния орган постоянно е значително процесуално нарушаване. По мотив на противното – неучастието на страната в производството по виновност на административния орган към този момент не се смята за значително процесуално нарушаване. По мотив на по-силното съображение още по-несъществено процесуално нарушаване ще е, когато административният орган изобщо не прегледа мнението на страната. Каква е тази отбрана, която няма никакво значение при издаването на административния акт? Ами никаква – и това е правно отразено посредством смяна на Административнопроцесуален кодекс.
Нещо повече – ДНСК може да одобри всевъзможни периоди за разрешението на градеж – примерно, че то е изтекло преди 10 години или ще изтече след примерно 20 години. Бъдещата възможна отбрана на „ Артекс “ пред съда, в случай че изобщо се издаде административен акт, ще бъде да апелира акта на ДНСК и да желае да бъде анулиран. В диспозитива съдът би могъл да постанови анулацията на акта, в случай че одобри, че е нереален. В претекстовете може да изложи причини за незаконност на признатия от ДНСК период. Но съдът не е задължен да обосновава какъв тъкмо е срокът на разрешението за градеж. Може и да го направи и е евентуално да го направи, само че не е задължен, тъй като предметът на разглеждане е дали е закономерен актът, а не какъв е срокът. Достатъчна е обосновката, че срокът не е този, който е приела ДНСК или че срокът просто не е изминал, само че без да се дефинира по кое време тъкмо изтича. Това е резултат напълно друг от този по исковата отбрана, където се желае да се откри тъкмо по кое време изтича срокът. Ето за какво при обжалване на акта изобщо не е несъмнено, че ще се получи отбраната, която ще бъде получена при исковото произвеждане.
Дори да се допусне погрешното – че при обжалването на акта на ДНСК ще се получи сигурно търсената отбрана по исков път, изобщо не е несъмнено, че ще се стигне до издаването на административен акт. Производството е почнало от административен орган – в тази ситуация ДНСК. Поради това няма по какъв начин да настъпи безмълвен отвод при приключване на инструктивните периоди за изговаряне – просто тъй като нищо не се отхвърля. Поради тази причина изобщо може да не се стигне до издаване на акт. Според решението на Върховен административен съд до момента в който трае административното произвеждане, иск по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс не може да се предяви. И това може да продължи безкрайно време и жителят или организацията да не могат да се защитят. Но не това е задачата на закона.
Освен това искът по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс може да се предяви против няколко държавни органа или организации, за които административното право или правно отношение (в случая срокът на разрешението за градеж, т.е. правото да се строи) има значение. Исковият развой основава интерес и посредством доста по-широкообхватната опция за отбрана.
Производството пред административния орган може да има по-тесен обсег, което изключва да се привлекат всички заинтригувани от предмета на исковото дело. В случая ДНСК има за цел прекъсване на градежа, което значи, че примерно основният проектант не е заинтригувана страна. Докато в едно исково произвеждане и той може да бъде притеглен за присъединяване в производството. Защото и за основния проектант на Столична община е от значително значение какъв е срокът на разрешението за градеж. Дори единствено заради тази причина исковата отбрана би била позволена.
Решението на Върховен административен съд основава заплаха значително чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс да се лиши от смисъл. Като няма административно произвеждане – поражда въпросът какъв е правният интерес да се води подобен иск. Изявления в частни диалози ли? Или в случай че някой чиновник към органа каже нещо в медиите? Като има административно произвеждане пред административен орган, Върховен административен съд приема, че няма интерес от иск. Тогава по кое време има интерес от иск по чл.128, ал.2 Административнопроцесуален кодекс? Сигурно ще се намерят няколко екзотични случая, само че не това е задачата на исковата отбрана.
В претекстовете на решението на Върховен административен съд има и едно изречение, което по този начин, както е дефинирано, приема, че срокът на разрешението за градеж не е изминал. Не изключвам съставът да е имал поради друго, посредством едно доста комплицирано изречение, само че в последна сметка значимо е написаното решение, което е ясно:
„ В сегашния случай от доказателствата по делото се открива, че за ищеца „ Артекс Златен век “ ООД е налице юридически интерес от определяне на съществуването на правото да прави строително-монтажни работи, произлизащи от позволение за градеж № 134/26.01.2007 година на основния проектант на Столична община, което не е изгубило правното си деяние, както и вярно приема първоинстанционният съд. “
Маркираното почернено подчинено изречение се отнася за разрешението за градеж, тъй като „ което “ е междинен жанр, какъвто междинен жанр е и „ разрешението за градеж “. Изразът „ както и вярно приема първоинстанционният съд “ граматически се отнася за предходното изречение. Така че Върховен административен съд приема, че първоинстанционният съд вярно е открил, че разрешението на градеж на „ Артекс “ не е изгубило правното си деяние. Само да отбележа, че „ Артекс “ в исковата си молба търси определяне на правно отношение, по което има прецизен период за деяние на правото на градеж, а освен настоящо все още на административното произвеждане право за градеж. Последното би имало значение единствено в административното произвеждане пред ДНСК.
Дали и къде би трябвало да се строят небостъргачи в София би следвало да се взема решение на законово и нормативно равнище. Дали това е решено вярно е напълно различен въпрос. По него имаш доста години, през които се бездействаше.
Но когато нещо е позволено, би следвало да се зачита даденото право и да се обезпечи ред за ефикасната му отбрана, тъй като правовата страна е най-важното качество на всяка цивилизована страна. А и никой не влага в неправова страна.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ