Некадърно издадените глоби заради епидемията струват 23 млн.лв.
23 хиляди акта е издало Министерство на вътрешните работи от март до момента за нарушение на противоепидемичните ограничения. Данните бяха обявени от вътрешния министър Христо Терзийски в Народното събрание. Данни за това какъв брой от наказателните постановления устоят правосъдната инспекция не бяха огласени. Вероятно тъй като са много срамни. " Сега " изчете десетки каузи против такива актове и не откри нито един, който да не е анулиран от магистратите.
При това не тъй като нарушаванията не са осъществени. А тъй като чиновниците на реда са си оставили ръцете при съставянето на актовете и наказателните постановления - сбъркани текстове от наредбите, сбъркани наредби, позоваване само на Закона за здравето, регламентиращ оповестяването на изключителната епидемиологична конюнктура. И магистратите анулират на кг с претекста, че на нарушителите е накърнено правото на отбрана. То е висша полезност без значение от епидемията.
Така се оказва, че се хвърля голям запас на вятъра. Като се почне от хабенето на човекочасове за правенето на инспекциите, мине се през издаването на постановленията, а по-късно и разглеждането на делата в съда, за което се ангажира и запас на правосъдната власт. На всичкото от горната страна по множеството от делата Министерство на вътрешните работи е осъдено и да покрие разноските за юрист на нарушителите. Те не са огромни, най-много 400 лева Но умножено по 23 000 си е над 9 млн. лева Отделно е сметката за работата на служители на реда и магистрати.
Освен финансовото измерение обаче има и друго
Това развиване на делата против наказателните постановления обезсмисля въобще инспекциите и налагането на наказания. Всеки наглец е наясно, че колкото и да нарушава разпоредбите, даже да бъде заловен и санкциониран, в никакъв случай няма да заплати санкция. Достатъчно е да нападна наказателното си разпореждане в съда. Дори не е наложително да търси юрист, тъй като магистратите вършат инспекция освен на основанията за анулация, посочени в жалбата, само че и на всичко останало.
Когато наказванията не са неизбежни, те просто нямат предпазен резултат. Чувството за безотговорност окрилява нарушителите. И това важи освен за противоепидемичните ограничения, само че въобще. Така се обезсмисля концепцията за забрани и наставления.
И некадърността на чиновниците на Министерство на вътрешните работи,
въпреки и основна, надалеч не е единствената причина за тази развръзка на наказванията. Другата причина евентуално е скоростта, с която при започване на пандемията здравният министър издаваше, отменяше, допълваше и преправяше заповедите за ограниченията. Имаше случаи, в които заповедите устояха по няколко часа. Живеехме във вица за оня заек, който набили, тъй като е с шапка, а след това, тъй като е без. А в актовете за нарушаванията би трябвало да е посочено и обяснено тъкмо и ясно коя норма е престъпена. Да се чуди човек няма ли кой да научи Министерство на вътрешните работи по какъв начин да глобява. Къде е, раздава нареждания и инструктира за инспекции?
Има и една друга група санкции - те са отменени, откакто съдът приема, че става дума за маловажни случаи. Като да вземем за пример това на велосипедист, заловен да кара колелото си самичък без маска в 21.30 ч. В такива обстановки съгласно съда е задоволително просто да бъде съставен протокол за полицейско предизвестие. Това също е показателно за потенциала на санкциониращите. Пилеят се време и хора за инспекция на самотни колоездачи, вместо напъните да бъдат ориентирани към местата, където има скупчване на хора и където евентуалните нарушавания в действителност могат да доведат до съществени последствия за не един човек.
За похлупак имаме и министър председател, който може да си нарушава разпоредбите колкото си желае,
без да бъде глобен. Нищо че ни поучава постоянно с фейсбук излиянията си по какъв начин ние би трябвало да сме дисциплинирани. А през юни назова носещите маска " страхливци ". В не един случай с хора от властта видяхме и двойния аршин на институциите - на премиера и президента карантината беше свалена поради негативен PCR тест, въпреки че няма нормативно съображение за това. Външната министърка също мина сред капките макар контактите си със инфектирани.
Проблемът с падащите в съда санкции може и да наподобява периферен на фона на здравната рецесия, в която все по-дълбоко затъваме. Той обаче е следващото доказателство за неналичието на потенциал да се ръководи рецесията.
При това не тъй като нарушаванията не са осъществени. А тъй като чиновниците на реда са си оставили ръцете при съставянето на актовете и наказателните постановления - сбъркани текстове от наредбите, сбъркани наредби, позоваване само на Закона за здравето, регламентиращ оповестяването на изключителната епидемиологична конюнктура. И магистратите анулират на кг с претекста, че на нарушителите е накърнено правото на отбрана. То е висша полезност без значение от епидемията.
Така се оказва, че се хвърля голям запас на вятъра. Като се почне от хабенето на човекочасове за правенето на инспекциите, мине се през издаването на постановленията, а по-късно и разглеждането на делата в съда, за което се ангажира и запас на правосъдната власт. На всичкото от горната страна по множеството от делата Министерство на вътрешните работи е осъдено и да покрие разноските за юрист на нарушителите. Те не са огромни, най-много 400 лева Но умножено по 23 000 си е над 9 млн. лева Отделно е сметката за работата на служители на реда и магистрати.
Освен финансовото измерение обаче има и друго
Това развиване на делата против наказателните постановления обезсмисля въобще инспекциите и налагането на наказания. Всеки наглец е наясно, че колкото и да нарушава разпоредбите, даже да бъде заловен и санкциониран, в никакъв случай няма да заплати санкция. Достатъчно е да нападна наказателното си разпореждане в съда. Дори не е наложително да търси юрист, тъй като магистратите вършат инспекция освен на основанията за анулация, посочени в жалбата, само че и на всичко останало.
Когато наказванията не са неизбежни, те просто нямат предпазен резултат. Чувството за безотговорност окрилява нарушителите. И това важи освен за противоепидемичните ограничения, само че въобще. Така се обезсмисля концепцията за забрани и наставления.
И некадърността на чиновниците на Министерство на вътрешните работи,
въпреки и основна, надалеч не е единствената причина за тази развръзка на наказванията. Другата причина евентуално е скоростта, с която при започване на пандемията здравният министър издаваше, отменяше, допълваше и преправяше заповедите за ограниченията. Имаше случаи, в които заповедите устояха по няколко часа. Живеехме във вица за оня заек, който набили, тъй като е с шапка, а след това, тъй като е без. А в актовете за нарушаванията би трябвало да е посочено и обяснено тъкмо и ясно коя норма е престъпена. Да се чуди човек няма ли кой да научи Министерство на вътрешните работи по какъв начин да глобява. Къде е, раздава нареждания и инструктира за инспекции?
Има и една друга група санкции - те са отменени, откакто съдът приема, че става дума за маловажни случаи. Като да вземем за пример това на велосипедист, заловен да кара колелото си самичък без маска в 21.30 ч. В такива обстановки съгласно съда е задоволително просто да бъде съставен протокол за полицейско предизвестие. Това също е показателно за потенциала на санкциониращите. Пилеят се време и хора за инспекция на самотни колоездачи, вместо напъните да бъдат ориентирани към местата, където има скупчване на хора и където евентуалните нарушавания в действителност могат да доведат до съществени последствия за не един човек.
За похлупак имаме и министър председател, който може да си нарушава разпоредбите колкото си желае,
без да бъде глобен. Нищо че ни поучава постоянно с фейсбук излиянията си по какъв начин ние би трябвало да сме дисциплинирани. А през юни назова носещите маска " страхливци ". В не един случай с хора от властта видяхме и двойния аршин на институциите - на премиера и президента карантината беше свалена поради негативен PCR тест, въпреки че няма нормативно съображение за това. Външната министърка също мина сред капките макар контактите си със инфектирани.
Проблемът с падащите в съда санкции може и да наподобява периферен на фона на здравната рецесия, в която все по-дълбоко затъваме. Той обаче е следващото доказателство за неналичието на потенциал да се ръководи рецесията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ