Около 22% от българите до 30-годишна възраст са с единия крак навън
23.4% от живущите в България сред 20 и 29-годишна възраст са евентуални преселници или с други думи е евентуално да емигрират в друга страна. Тази възрастова група е следвана от лицата на 15 до 19 години с 21.3%.
Това сочат данни от извадково проучване, съпътстващо Преброяване 2021 на Националния статистически институт (НСИ). В рамките на изследването са интервюирани 12 906 души на възраст сред 15 и 74 навършени години, живеещи в 16 373 инцидентно определени жилища.
Формирани са пет групи, които да открият настройките на хората за емигриране от страната и те са следните:
Потенциални преселници - лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна Трудови емигранти - доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за повече от една година Краткосрочни емигранти - доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година Непътуващи в чужбина - това са лица, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години Туристи
По данни на изследването евентуалните преселници измежду лицата на възраст 30 - 39 години са 17.3%. Общо за 11.9% от лицата на възраст сред 15 и 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. Увеличава се делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), по този начин и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%) спрямо предходното извършено броене през 2011 година
Делът на трудовите мигранти понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% измежду лицата на възраст 70 - 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24%, а минимален - измежду лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.
През 2021 година по отношение на 2011 година данните демонстрират, че се усилва делът на хората, за които е доста или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина по друг мотив във всички възрастови групи. Също по този начин се усилва и делът на пътуващите като туристи за всички възрасти като се изключи тези от 15 до 19-годишна възраст. Делът на трудовите емигранти за възрастите до 49 навършени години понижава, за сметка на делът на евентуалните емигранти за всички възрасти, който се усилва.
Източник: НСИ
Спрямо степента на обучение на лицата се следят разлики в настройките за пътешестване в чужбина. За 33.6% от висшистите е евентуално през идващите няколко години да пътуват като туристи, а за лицата със приблизително образование- 17.4%. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите лица на възраст 15 - 74 години.
Делът на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните - измежду лицата с главно обучение (5.9%).
13.9% от евентуалните преселници считат за допустимо да се реалокират да живеят в чужбина още тази година, а за 37% - през идващите две-три години. 49.1% допускат своето емигриране да се случи в идващите 3 - 5 години.
57.5% от евентуалните преселници дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получават по-високи приходи и да спестят пари е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% - да се осъществят професионално. 3.2% от интервюираните на възраст 15 - 74 години са безапелационни, че не желаят да живеят повече в България.
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете, а спрямо 2011 година тази група понижава и за двата пола.
През 2021 година се усилва делът на лицата, които биха отпътували в чужбина като туристи, от 15.1% през 2011 година до 20.2% от настоящото проучване, а за дамите - от 17% до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите лица - от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до надлежно 58.1% и 61.6% през 2021 година Делът на непътуващите е минимален за лицата на възраст сред 20 и 29 години (43.4%). Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 - 19 години и 30 - 39 години. Според 81% от интервюираните на възраст сред 70 и 74 години има дребна или няма възможност да пътуват в чужбина през идващите няколко години.
По данни от проучването 52.4% от дамите и 47.6% от мъжете в страната са трансформирали най-малко един път през живота си мястото, където живеят. В интервала сред двете преброявания през 2011 година и 2021 година е последната смяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от дамите на възраст 15 - 74 навършени години.
Причините за последната смяна на местоживеене, без значение по кое време се е случила тя, водеща е " Встъпване в брак/съжителство " (28.3%), следвана от " Работа " (21.1%) и " По-добри условия на живот " (17.8%). Наблюдават се разлики според от пола на лицата. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното обитаемо място за 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Спрямо данните за последната смяна в местоживеенето, която се е случила в интервала сред последните две преброявания, се променя структурата на главната причина за това. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).
Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 - 2021 година поради бракосъчетание (23.5%). При мъжете също е записано такова понижение до 12.7%. Същевременно доста е нарастването на лицата, за които главната причина за последната миграция в този интервал е образованието.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 - 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 - 74 години. От тях 37% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) - за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане - присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17%).
Потенциални вътрешни мигранти
Данните от проучването демонстрират, че с към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Със едва изразено предпочитание са 8.5%, а без предпочитание за миграция - 86.2% от интервюираните.
Във всички групи евентуални вътрешни мигранти делът на мъжете е малко по-голям в сравнение с дамите, а без предпочитание за миграция са 84.9% от мъжете и 87.3% от дамите. Към 2021 година няма основни промени в настройките във връзка с преселването вътре в страната по отношение на 2011 година
През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%). Аналогични са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%.
Източник: НСИ
Относителният дял на евентуалните мигранти с към този момент взето решение е минимален измежду лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а максимален - измежду представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не показват предпочитание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%).
Сравнението на данните по степен на обучение демонстрира, че има известни разлики в настройките за смяна на местоживеенето вътре в страната. Нискообразованите лица по-рядко имат желание да мигрират вътре в страната, до момента в който измежду лицата със приблизително или висше обучение дяловете на евентуалните мигранти са по-големи. Сред лицата с начално и по-ниско обучение 92.5% нямат предпочитание за миграция, до момента в който измежду тези с висше обучение делът е с 10.4% по-малък.
Повече от две трети от лицата с към този момент взето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% - в по-далечно бъдеще, а 9% още не са решили тъкмо по кое време.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
Това сочат данни от извадково проучване, съпътстващо Преброяване 2021 на Националния статистически институт (НСИ). В рамките на изследването са интервюирани 12 906 души на възраст сред 15 и 74 навършени години, живеещи в 16 373 инцидентно определени жилища.
Формирани са пет групи, които да открият настройките на хората за емигриране от страната и те са следните:
Потенциални преселници - лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна Трудови емигранти - доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за повече от една година Краткосрочни емигранти - доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година Непътуващи в чужбина - това са лица, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години Туристи
По данни на изследването евентуалните преселници измежду лицата на възраст 30 - 39 години са 17.3%. Общо за 11.9% от лицата на възраст сред 15 и 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. Увеличава се делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), по този начин и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%) спрямо предходното извършено броене през 2011 година
Делът на трудовите мигранти понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% измежду лицата на възраст 70 - 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24%, а минимален - измежду лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.
През 2021 година по отношение на 2011 година данните демонстрират, че се усилва делът на хората, за които е доста или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина по друг мотив във всички възрастови групи. Също по този начин се усилва и делът на пътуващите като туристи за всички възрасти като се изключи тези от 15 до 19-годишна възраст. Делът на трудовите емигранти за възрастите до 49 навършени години понижава, за сметка на делът на евентуалните емигранти за всички възрасти, който се усилва.
Източник: НСИ
Спрямо степента на обучение на лицата се следят разлики в настройките за пътешестване в чужбина. За 33.6% от висшистите е евентуално през идващите няколко години да пътуват като туристи, а за лицата със приблизително образование- 17.4%. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите лица на възраст 15 - 74 години.
Делът на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните - измежду лицата с главно обучение (5.9%).
13.9% от евентуалните преселници считат за допустимо да се реалокират да живеят в чужбина още тази година, а за 37% - през идващите две-три години. 49.1% допускат своето емигриране да се случи в идващите 3 - 5 години.
57.5% от евентуалните преселници дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получават по-високи приходи и да спестят пари е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% - да се осъществят професионално. 3.2% от интервюираните на възраст 15 - 74 години са безапелационни, че не желаят да живеят повече в България.
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете, а спрямо 2011 година тази група понижава и за двата пола.
През 2021 година се усилва делът на лицата, които биха отпътували в чужбина като туристи, от 15.1% през 2011 година до 20.2% от настоящото проучване, а за дамите - от 17% до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите лица - от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до надлежно 58.1% и 61.6% през 2021 година Делът на непътуващите е минимален за лицата на възраст сред 20 и 29 години (43.4%). Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 - 19 години и 30 - 39 години. Според 81% от интервюираните на възраст сред 70 и 74 години има дребна или няма възможност да пътуват в чужбина през идващите няколко години.
По данни от проучването 52.4% от дамите и 47.6% от мъжете в страната са трансформирали най-малко един път през живота си мястото, където живеят. В интервала сред двете преброявания през 2011 година и 2021 година е последната смяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от дамите на възраст 15 - 74 навършени години.
Причините за последната смяна на местоживеене, без значение по кое време се е случила тя, водеща е " Встъпване в брак/съжителство " (28.3%), следвана от " Работа " (21.1%) и " По-добри условия на живот " (17.8%). Наблюдават се разлики според от пола на лицата. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното обитаемо място за 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Спрямо данните за последната смяна в местоживеенето, която се е случила в интервала сред последните две преброявания, се променя структурата на главната причина за това. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).
Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 - 2021 година поради бракосъчетание (23.5%). При мъжете също е записано такова понижение до 12.7%. Същевременно доста е нарастването на лицата, за които главната причина за последната миграция в този интервал е образованието.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 - 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 - 74 години. От тях 37% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) - за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане - присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17%).
Потенциални вътрешни мигранти
Данните от проучването демонстрират, че с към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Със едва изразено предпочитание са 8.5%, а без предпочитание за миграция - 86.2% от интервюираните.
Във всички групи евентуални вътрешни мигранти делът на мъжете е малко по-голям в сравнение с дамите, а без предпочитание за миграция са 84.9% от мъжете и 87.3% от дамите. Към 2021 година няма основни промени в настройките във връзка с преселването вътре в страната по отношение на 2011 година
През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%). Аналогични са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%.
Източник: НСИ
Относителният дял на евентуалните мигранти с към този момент взето решение е минимален измежду лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а максимален - измежду представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не показват предпочитание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%).
Сравнението на данните по степен на обучение демонстрира, че има известни разлики в настройките за смяна на местоживеенето вътре в страната. Нискообразованите лица по-рядко имат желание да мигрират вътре в страната, до момента в който измежду лицата със приблизително или висше обучение дяловете на евентуалните мигранти са по-големи. Сред лицата с начално и по-ниско обучение 92.5% нямат предпочитание за миграция, до момента в който измежду тези с висше обучение делът е с 10.4% по-малък.
Повече от две трети от лицата с към този момент взето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% - в по-далечно бъдеще, а 9% още не са решили тъкмо по кое време.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ