22 септември – една от най-важните дати в новата история на България
22 септември е една от най-важните дати в историята на България, само че за цяло едно потомство тя остана като че ли незабележима и незначителна – просто тъй като след 9 септември 1944 година празникът е анулиран главно поради огромната роля на цар Фердинанд в събитията, свързани с оповестяването на Независимостта на България.
Безспорно Цар Фердинанд I Български е една от противоречивите личности в новата ни история и неговото ръководство може да се пояснява разнопосочно. Именно поради него България се включва в Първата международна война на губещата страна на Централните сили, а фантазията му за мощен " персонален " режим и слабостта му към парите водят страната към доста спорни политически решения. Самият той със самоирония приказва за царската власт:
"... Лицемерието е главната добродетел на царете. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола. Банални, елементарни мисли и малко думи, ето какво прави един цар мистериозен... "
Но едно е несъмнено – Фердинанд има голяма и решаваща роля България да реализира своята по този начин бленувана самостоятелност и това е нейният пропуск към Европа.
На 22 септември 1908 година княз Фердинанд издава манифест, направен от държавното управление, с които афишира България за Независимо Царство. Това е един от най-успешните ходове на дипломацията ни в цялата нова история. Актът е директно нарушаване на Берлинския контракт, само че е приет от всички страни (включително година по-късно и от директно засегнатата от него Османска империя).
С този акт 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. България още веднъж става суверенна страна, равносилен сътрудник на останалите европейски страни. След Първата международна война празникът се отбелязва по едно и също време с коронацията на цар Борис III (5 октомври по нов стил), а след 9.IX.1944 е анулиран. След 1989 година се вършат опити за завръщането му в календара на националните празници, само че това се случва публично след решение на държавното управление на ОДС чак през 1998 година.
А ето какво споделя Фердинанд за интелигенцията:
"... Най-опасните жители в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени способности на бдителност. Един цар би трябвало от такива хора да се пази като от дявола. Мислителите, историците и философите в България може би не вършат намерено политика, само че те са по-опасни от политиканите, тъй като ги доставят с причини и оръжие, което по-майсторски се употреблява в Народното събрание и пресата. Политиканите нямат време да се задълбочават в знания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на мозъка им... "
Доста настоящо и през днешния ден, не мислите ли?
Мара Белчева – дамата от моята улица
Безспорно Цар Фердинанд I Български е една от противоречивите личности в новата ни история и неговото ръководство може да се пояснява разнопосочно. Именно поради него България се включва в Първата международна война на губещата страна на Централните сили, а фантазията му за мощен " персонален " режим и слабостта му към парите водят страната към доста спорни политически решения. Самият той със самоирония приказва за царската власт:
"... Лицемерието е главната добродетел на царете. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола. Банални, елементарни мисли и малко думи, ето какво прави един цар мистериозен... "
Но едно е несъмнено – Фердинанд има голяма и решаваща роля България да реализира своята по този начин бленувана самостоятелност и това е нейният пропуск към Европа.
На 22 септември 1908 година княз Фердинанд издава манифест, направен от държавното управление, с които афишира България за Независимо Царство. Това е един от най-успешните ходове на дипломацията ни в цялата нова история. Актът е директно нарушаване на Берлинския контракт, само че е приет от всички страни (включително година по-късно и от директно засегнатата от него Османска империя).
С този акт 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. България още веднъж става суверенна страна, равносилен сътрудник на останалите европейски страни. След Първата международна война празникът се отбелязва по едно и също време с коронацията на цар Борис III (5 октомври по нов стил), а след 9.IX.1944 е анулиран. След 1989 година се вършат опити за завръщането му в календара на националните празници, само че това се случва публично след решение на държавното управление на ОДС чак през 1998 година.
А ето какво споделя Фердинанд за интелигенцията:
"... Най-опасните жители в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени способности на бдителност. Един цар би трябвало от такива хора да се пази като от дявола. Мислителите, историците и философите в България може би не вършат намерено политика, само че те са по-опасни от политиканите, тъй като ги доставят с причини и оръжие, което по-майсторски се употреблява в Народното събрание и пресата. Политиканите нямат време да се задълбочават в знания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на мозъка им... "
Доста настоящо и през днешния ден, не мислите ли?
Мара Белчева – дамата от моята улица
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ