22 септември 1908 г. е един от най-паметните в новата

22 септември 1908 година е един от най-паметните в новата българска история. Тридесет години след Освобождението, след петвековно османско господство, България се появява на европейската карта като изцяло самостоятелна страна. Българският княз към този момент се титулува цар.

На този ден с манифест на цар Фердинад I се отхвърля васалната взаимозависимост от турския султан, наложена от Берлинския контракт. Монархът прочита манифеста не инцидентно в старопрестолния град Велико Търново, в църквата на Асеневци " Св. 40 мъченици " - концепцията е да се подчертае приемствеността с Първата и Втората българска страна.

Макар че свети с отразената светлина на 3 март и 6 септември – Съединението (1885) на Княжество България и Източна Румелия, прокламирането на Независимостта е акт с голямо историческо значение, който трансформира страната ни в независим международно-правен индивид.

Това е триумфът на една просперираща към този момент европейска страна, венецът в десетилетните старания на българите да имат своя страна, хайлайф и самоуправление.

Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, осъществен от държавното управление на Александър Малинов.

22 септември 1908 година се трансформира в следващия образец (след Съединението) в българската история, когато жители и ръководещи вървят в една посока. Възторгът бил голям.

В продължение на три десетилетия след 1878 година България се развива с бурни темпове, само че васалният статут пречи на икономическото й развиване и лимитира опциите й на полето на дипломацията.
Българското княжество да вземем за пример трябвало да се преценява с режима на капитулациите, наложени на Османската империя от великите сили, предвиждащи преференциален импорт на европейските промишлени артикули.

Фердиданд и държавното управление на Александър Малинов се възползват от извънредно удобната геополитическа конюнктура, с цел да прогласят българската самостоятелност.

Османската империя е заета с вътрешни проблеми - на 11 юли 1908 година младотурската гражданска война приключва с триумф за реформистите. Българският дипломатически сътрудник в турската столица Ив. Ст. Гешов в писмо до външния министър на България стартира концепцията за прокламиране на независимостта на страната, само че София взема решение да изчака развоя на събитията.

В края на август в Цариград се разиграва нов комфортен мотив за повече увереност. На 30 август по случай рождения ден на султана е проведена церемония вечеря, на която са поканени всички дипломатически задачи като се изключи Ив. Ст. Гешов. Младотурците явно желали да подчертаят васалното състояние на България. Гешев е отзован, а Портата подхваща реципрочно деяние като отзовава комисаря си от София.

Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският контракт се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Ето за какво българският княз Фердинанд - той ще одобри купата цар след оповестяването на независимостта, се обръща непосредствено към император Франц-Йосиф да съгласуват дейностите си.

На 5 септември 1908 година избухва стачка на чиновниците на Източните железници, които официално били благосъстоятелност на Османската империя, а действително – на немски и австрийски капиталисти. Тъй като Компанията била като страна в страната, ръководството им на българската територия било поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са сменени от български железничари и военни елементи. Протестната нота на Портата била отхвърлена.
Премиерът Малинов взема решение, че моментът за деяние е настъпил. На 8 септември той телеграфира на княза, че „ случаят Гешов е отличен мотив да подемем пламенно въпроса за независимостта. Нека не се блазним от обещания, дано действуваме. ”

На 10 септември Фердинанд е признат от император Франц Йосиф в Будапеща с почести, оказвани на самостоятелен държател.

На 16 септември държавното управление взима решение да разгласи независимостта.

На 20 септември Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина.

На 21 септември княз Фердиданд идва в Русе, а оттова – в Търново.

На 22 септември в черквата " Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.

Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава Царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар. Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена.

Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата. Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.

Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година - 125 милиона франка, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й.

Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.

22 септември е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година По време на социализма Денят на независимостта е считан за царски празник и не е празнуван.

Ето и оценката за този ден на историка акад. Георги Марков:

„ Това е един пропуснат нов остарял празник. На първата годишнина през 1909 година той се празнува доста тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски подари на Централния държавен списък, има фотоси от първата годишнина – с царя, със фамилията му, с държавното управление. Денят 22 септември се празнува по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се сформира Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения.
След Първата международна война празникът е празнуван по едно и също време с възшествието на цар Борис III по нов жанр на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 година празникът е разгласен като царски и е неразрешен. И по този начин до 1998 година, когато става формален.

Повечето българи не могат да схванат смисъла му. Знае се за 3 март и за 6 септември, само че не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II.

България не е била приета за международноправен индивид, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди гражданин на Велика мощ, направил ликвидиране на наша територия, и така нататък

Освен това в Южна България е съществувала компанията „ Източните железници “, която официално е била благосъстоятелност на Османската империя, само че де факто е германско-австрийска и е ръководена от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е претърпяла един голям напредък – икономически, политически и културен. Тя става европейска страна като наличие и просто се е чакал сгодният миг да бъде приета за самостоятелна. "

* * *
МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна.

Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о' бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.

Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.

Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.

Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото изстудяване сред България и Турция.

Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.

Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.

Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ!

22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

Честит празник, Българи!