Резултати от годината в Беларус: Живот под санкции и руското ядрено оръжие
2023 година в Беларус продължи и затвърди трендовете, зародили след политическата рецесия от 2020 година: живот под наказания, продължение на вялата борба със Запада, подсилване на военно-политическия съюз с Русия. Беларус много сполучливо се приспособява към новите геополитически действителности, като в същото време съумява да остане остров на мира на фона на възходящото напрежение в Източна Европа.
Живот под наказания
От три години Беларус живее под западни наказания, които започнаха да се вкарват през есента на 2020 година Бяха признати три пакета от наказания, които включваха беларуски предприятия, банки и физически лица, които Европейски Съюз упрекна в поддръжка и финансиране на „ режима на Лукашенко. ”
Въпросът обаче не се изчерпва с три пакета наказания. През лятото на 2021 година, откакто беларуските управляващи приземиха аероплан на Ryanair, летящ от Атина до Вилнюс на летище Минск, с цел да задържат Роман Протасевич (бивш редактор на екстремисткия канал Nexta, неразрешен в Русия), който беше на борда, националният транспортьор Белавиа беше атакувана, като за нея европейското небе беше затворено.
Освен това лизинговите компании започнаха да изтеглят самолети, които са били в употреба на Белавия, която загуби половината от флота си заради това.
Западните самолетни компании също отхвърлиха да употребяват въздушното пространство на републиката за полетите на своите самолети. Накрая Литва и Латвия, възползвайки се от обстановката, блокираха преноса за беларуския експорт през своите пристанища, макар обстоятелството, че това решение засегна икономическите ползи на самите балтийски републики.
Освен това процедурата за приемане на шенгенски визи за беларуски жители стана доста по-сложна. До 2020 година Беларус беше международен водач по техния брой на глава от популацията.
Беларуската стопанска система обаче като цяло устоя на санкционния напън без особени вреди за себе си. Социално-икономическата дестабилизация, на която разчитаха архитектите на глобите, не се случи.
Беларуската стопанска система се оказа не толкоз подвластна от връзките с Европейския съюз, колкото чакаха в Брюксел. Износът от Беларус за Европейски Съюз беше главно на първични материали - петролни артикули от съветски въглеводороди и калиеви торове. Храна и редица други артикули бяха доставени в Европа в дребни количества.
Беларуският ИТ бранш беше фокусиран най-вече върху Съединените щати и Европейския съюз, които съгласно оценките са съдействали до 7% от националния Брутният вътрешен продукт в навечерието на рецесията през 2020 година Значението на този бранш обаче също се оказа прекомерно надценено и пресилено.
Беларус има достъп до евтини съветски енергийни ресурси; по-голямата част от продуктите на локалните предприятия също се доставят в Руската федерация. Освен това в изискванията на заменяне на вноса се отвориха нови ниши за беларуските производители на съветския пазар.
Освен това Беларус съумя сполучливо да пренасочи експортните си потоци към съветските пристанища в Ленинградска област и Мурманск. С
подред посланика на Беларус в Русия Дмитрий Крутой през идващите две-три години съветските пристанища най-сетне ще заменят задграничните за беларуските превозвачи.
Руско нуклеарно оръжие в Беларус
Може би главното събитие на 2023 година в Беларус беше появяването на съветски нуклеарни оръжия тук. Трудно е да се подцени това събитие. За първи път от 1991 година Русия не изтегля оръжията си, а още веднъж ги разполага в Източна Европа.
Съветските нуклеарни оръжия преди този момент са били ситуирани на територията на Беларус, само че са били изтеглени в Русия през 1994 година Впоследствие А.Г. Лукашенко неведнъж е съжалявал обществено за това решение.
Разполагането на съветско тактическо нуклеарно оръжие в Беларус е натурален отговор на геополитическата агресия на евроатлантическите структури в Източна Европа и борбата в Украйна.
За самата Беларус това също е повратна точка, която показва окончателното разкъсване с досегашния многовекторен външнополитически курс на формален Минск с желанието му да балансира сред Русия и груповия Запад и претенциите за безпристрастен статут.
Руският нуклеарен чадър над Беларус несъмнено значи, че Москва и Минск са в една геополитическа лодка. Според самия А.Г Лукашенко, разполагането на съветски нуклеарни оръжия най-сетне завърши през есента на миналата година.
Напрежение по западните граници
На този декор продължи ескалацията на напрежението на границата на Беларус със страните от Европейски Съюз – Полша, Литва и Латвия.
Западните съседи не престават систематично да прекъсват връзките си с Беларус. През 2023 година Полша, Литва и Латвия затвориха забележителна част от граничните пунктове на беларуската граница.
В момента работят два от всеки шест гранични пункта на границата с Полша, четири от шест на границата с Литва и един от два на границата с Латвия.
Западните съседи на Беларус оправдават сходни ограничения като отбрана от трафика на незаконни имигранти, за които се допуска, че идват от нейна територия.
След разполагането на съветски тактически нуклеарни оръжия и бойци от ЧВК " Вагнер " в Беларус, Полша разгласи основаването на нова военна група от 10 000 души в източните воеводства, граничещи с Беларус.
Като цяло Литва и Полша интензивно ескалират тематиката за военните закани, идващи от Беларус, на първо място за така наречен Сувалки кулоар. Очевидно това се прави за увеличение на войските на НАТО в района.
На този декор в Литва се разпростира същинска шпиономания, жертва на която е 60-хилядната беларуска диаспора, живееща в тази страна. Това са хора, които в по-голямата си част са напуснали Беларус след 2020 година и мъчно могат да се нарекат лоялни към „ режима на Лукашенко “.
Въпреки това в Литва гледат на беларусите все по-подозрително, като на евентуални или действителни сътрудници на беларуските специфични служби. Освен това стартира конфискация на разрешителни за престояване и депортации, жертви на които са тези, които в миналото са служили в беларуските сили за сигурност или са работили в атомната енергетика.
В Беларус реагират по два метода на непрекъснатите офанзиви от западните си съседи. От една страна Минск непрекъснато припомня, че не е основател на борбата и приканва за възобновяване на прагматичните добросъседски връзки.
В тази връзка Беларус разпорежда известни очаквания на резултатите от изборите за полския Сейм и образуването на ръководеща коалиция отпред с Доналд Туск. Тези очаквания обаче се оказаха напразни и новото държавно управление към този момент даде да се разбере, че ще продължи курса на предшествениците си без фундаментални промени.
Беларус също удължи безвизовия режим за жителите на Полша, Литва и Латвия. С тази стъпка Минск акцентира, че не е заинтригуван от борба и трансферира отговорността за нея на Варшава, Вилнюс и Рига. Освен това по този метод Беларус се пробва да завоюва поддръжката на публичното мнение в прилежащите страни.
В същото време Минск не може да пренебрегне обективните закани, идващи от Запада. Ако в Литва обичат да приказват за заплахата от навлизане на беларуски сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в локалната беларуска диаспора, то противоположното също е правилно.
Беларусите, живеещи в Литва и Полша, стават обект на рекрутиране от западните разследващи служби за осъществяване на бойкот и дестабилизиране на обстановката в Беларус и на територията на съюзната страна като цяло.
Шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Беларус Иван Тертел неотдавна приказва за тези закани. Според него сега в Полша работят седем така наречен " хоругви ", които се приготвят за терористични офанзиви и завладяване на обекти на беларуска територия.
Неотдавнашният бойкот в Северомуйския тунел на БАМ, осъществен от жител на Беларус по напътствие на Литва, допуска, че тази опасност никога не е илюзорна и би трябвало да се приема съществено.
Така, макар външната непоклатимост и успокоение, Беларус остава в зоната на съществени провокации и закани, подбудени от нейното геополитическо състояние.
Въпреки обстоятелството, че груповият Запад в този момент е фокусиран върху други области, задачата за дестабилизиране и геополитическо преориентиране на Беларус не е отстранена от дневния ред. Беларус остава последното изчезнало звено в антируския „ хигиеничен кордон “ по Балтийско-Черноморската дъга. Противодействието на тези закани ще бъде главната задача за идващите години.
Превод: СМ
Живот под наказания
От три години Беларус живее под западни наказания, които започнаха да се вкарват през есента на 2020 година Бяха признати три пакета от наказания, които включваха беларуски предприятия, банки и физически лица, които Европейски Съюз упрекна в поддръжка и финансиране на „ режима на Лукашенко. ”
Въпросът обаче не се изчерпва с три пакета наказания. През лятото на 2021 година, откакто беларуските управляващи приземиха аероплан на Ryanair, летящ от Атина до Вилнюс на летище Минск, с цел да задържат Роман Протасевич (бивш редактор на екстремисткия канал Nexta, неразрешен в Русия), който беше на борда, националният транспортьор Белавиа беше атакувана, като за нея европейското небе беше затворено.
Освен това лизинговите компании започнаха да изтеглят самолети, които са били в употреба на Белавия, която загуби половината от флота си заради това.
Западните самолетни компании също отхвърлиха да употребяват въздушното пространство на републиката за полетите на своите самолети. Накрая Литва и Латвия, възползвайки се от обстановката, блокираха преноса за беларуския експорт през своите пристанища, макар обстоятелството, че това решение засегна икономическите ползи на самите балтийски републики.
Освен това процедурата за приемане на шенгенски визи за беларуски жители стана доста по-сложна. До 2020 година Беларус беше международен водач по техния брой на глава от популацията.
Беларуската стопанска система обаче като цяло устоя на санкционния напън без особени вреди за себе си. Социално-икономическата дестабилизация, на която разчитаха архитектите на глобите, не се случи.
Беларуската стопанска система се оказа не толкоз подвластна от връзките с Европейския съюз, колкото чакаха в Брюксел. Износът от Беларус за Европейски Съюз беше главно на първични материали - петролни артикули от съветски въглеводороди и калиеви торове. Храна и редица други артикули бяха доставени в Европа в дребни количества.
Беларуският ИТ бранш беше фокусиран най-вече върху Съединените щати и Европейския съюз, които съгласно оценките са съдействали до 7% от националния Брутният вътрешен продукт в навечерието на рецесията през 2020 година Значението на този бранш обаче също се оказа прекомерно надценено и пресилено.
Беларус има достъп до евтини съветски енергийни ресурси; по-голямата част от продуктите на локалните предприятия също се доставят в Руската федерация. Освен това в изискванията на заменяне на вноса се отвориха нови ниши за беларуските производители на съветския пазар.
Освен това Беларус съумя сполучливо да пренасочи експортните си потоци към съветските пристанища в Ленинградска област и Мурманск. С
подред посланика на Беларус в Русия Дмитрий Крутой през идващите две-три години съветските пристанища най-сетне ще заменят задграничните за беларуските превозвачи.
Руско нуклеарно оръжие в Беларус
Може би главното събитие на 2023 година в Беларус беше появяването на съветски нуклеарни оръжия тук. Трудно е да се подцени това събитие. За първи път от 1991 година Русия не изтегля оръжията си, а още веднъж ги разполага в Източна Европа.
Съветските нуклеарни оръжия преди този момент са били ситуирани на територията на Беларус, само че са били изтеглени в Русия през 1994 година Впоследствие А.Г. Лукашенко неведнъж е съжалявал обществено за това решение.
Разполагането на съветско тактическо нуклеарно оръжие в Беларус е натурален отговор на геополитическата агресия на евроатлантическите структури в Източна Европа и борбата в Украйна.
За самата Беларус това също е повратна точка, която показва окончателното разкъсване с досегашния многовекторен външнополитически курс на формален Минск с желанието му да балансира сред Русия и груповия Запад и претенциите за безпристрастен статут.
Руският нуклеарен чадър над Беларус несъмнено значи, че Москва и Минск са в една геополитическа лодка. Според самия А.Г Лукашенко, разполагането на съветски нуклеарни оръжия най-сетне завърши през есента на миналата година.
Напрежение по западните граници
На този декор продължи ескалацията на напрежението на границата на Беларус със страните от Европейски Съюз – Полша, Литва и Латвия.
Западните съседи не престават систематично да прекъсват връзките си с Беларус. През 2023 година Полша, Литва и Латвия затвориха забележителна част от граничните пунктове на беларуската граница.
В момента работят два от всеки шест гранични пункта на границата с Полша, четири от шест на границата с Литва и един от два на границата с Латвия.
Западните съседи на Беларус оправдават сходни ограничения като отбрана от трафика на незаконни имигранти, за които се допуска, че идват от нейна територия.
След разполагането на съветски тактически нуклеарни оръжия и бойци от ЧВК " Вагнер " в Беларус, Полша разгласи основаването на нова военна група от 10 000 души в източните воеводства, граничещи с Беларус.
Като цяло Литва и Полша интензивно ескалират тематиката за военните закани, идващи от Беларус, на първо място за така наречен Сувалки кулоар. Очевидно това се прави за увеличение на войските на НАТО в района.
На този декор в Литва се разпростира същинска шпиономания, жертва на която е 60-хилядната беларуска диаспора, живееща в тази страна. Това са хора, които в по-голямата си част са напуснали Беларус след 2020 година и мъчно могат да се нарекат лоялни към „ режима на Лукашенко “.
Въпреки това в Литва гледат на беларусите все по-подозрително, като на евентуални или действителни сътрудници на беларуските специфични служби. Освен това стартира конфискация на разрешителни за престояване и депортации, жертви на които са тези, които в миналото са служили в беларуските сили за сигурност или са работили в атомната енергетика.
В Беларус реагират по два метода на непрекъснатите офанзиви от западните си съседи. От една страна Минск непрекъснато припомня, че не е основател на борбата и приканва за възобновяване на прагматичните добросъседски връзки.
В тази връзка Беларус разпорежда известни очаквания на резултатите от изборите за полския Сейм и образуването на ръководеща коалиция отпред с Доналд Туск. Тези очаквания обаче се оказаха напразни и новото държавно управление към този момент даде да се разбере, че ще продължи курса на предшествениците си без фундаментални промени.
Беларус също удължи безвизовия режим за жителите на Полша, Литва и Латвия. С тази стъпка Минск акцентира, че не е заинтригуван от борба и трансферира отговорността за нея на Варшава, Вилнюс и Рига. Освен това по този метод Беларус се пробва да завоюва поддръжката на публичното мнение в прилежащите страни.
В същото време Минск не може да пренебрегне обективните закани, идващи от Запада. Ако в Литва обичат да приказват за заплахата от навлизане на беларуски сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в локалната беларуска диаспора, то противоположното също е правилно.
Беларусите, живеещи в Литва и Полша, стават обект на рекрутиране от западните разследващи служби за осъществяване на бойкот и дестабилизиране на обстановката в Беларус и на територията на съюзната страна като цяло.
Шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Беларус Иван Тертел неотдавна приказва за тези закани. Според него сега в Полша работят седем така наречен " хоругви ", които се приготвят за терористични офанзиви и завладяване на обекти на беларуска територия.
Неотдавнашният бойкот в Северомуйския тунел на БАМ, осъществен от жител на Беларус по напътствие на Литва, допуска, че тази опасност никога не е илюзорна и би трябвало да се приема съществено.
Така, макар външната непоклатимост и успокоение, Беларус остава в зоната на съществени провокации и закани, подбудени от нейното геополитическо състояние.
Въпреки обстоятелството, че груповият Запад в този момент е фокусиран върху други области, задачата за дестабилизиране и геополитическо преориентиране на Беларус не е отстранена от дневния ред. Беларус остава последното изчезнало звено в антируския „ хигиеничен кордон “ по Балтийско-Черноморската дъга. Противодействието на тези закани ще бъде главната задача за идващите години.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ