Министър Иванов: 2023 година е решаваща за новата обща селскостопанска политика
„ 2023 година е решаваща за започване на използването на новата Обща селскостопанска политика ( ОСП) и заради това процедурата по утвърждение на Стратегическия проект за нас е с най-голям приоритет. Стремежът ни е, взаимно с Комисията и със заинтригуваните страни, да завършваме този развой във допустимо най-кратък период “. Това съобщи министърът на земеделието доктор по време на Съвета по земеделие и риболовство в Брюксел.
По думите му изискванията за новата Зелена архитектура са едно от най-големите провокации за българските аграрни производители и по тази причина е значимо допустимо най-скоро да има изясненост по какъв начин ще наподобява утвърденият Стратегически проект.
Министър Иванов разяснява, че в България се провежда структурен разговор за разискване на обособените детайли на Стратегическия проект, тяхното изясняване и предприемане на дейности за отразяване на бележките на Комисията. Той изясни, че в същото време са създадени законодателните текстове за използване на проекта, които следва да бъдат разисквани с представители на българския отрасъл. „ Наред с това са подхванати ограничения за създаване на нужните осведомителни системи за използване на проекта. Завършена е първата фаза от основаването на Системата за мониторинг на площта и са подхванати дейности за построяването на електронна осведомителна система за наблюдаване и докладване на информация за осъществяването на Стратегически проект и на Система за познания и нововъведения в селското стопанство “, сподели още аграрният министър.
Земеделският министър съобщи, че актуалната обстановка в Украйна постанова в допълнение подсилване на конкурентоспособността на земеделските стопанства за обезпечаване на резистентност на питателните доставки. Според него детайлите на Зелената архитектура би трябвало да носят екологична резистентност и да са съобразени с икономическата и обществена значителност на земеделието.
„ Призоваваме Европейска комисия да вземе допустимо най-бързо решение за дерогация от условията на положително земеделско и екологично положение за ротация на културите и поддържане на положително екологичо положение за 2023 година, с цел да се даде опция на фермерите да вземат своите индустриални решения “, сподели той.
Министър Иванов изтъкна‚ че предлагането за Регламент по отношение на устойчивата приложимост на артикули за растителна отбрана е много амбициозно в актуалната обстановка в международен мащаб, когато гарантирането на продоволствената сигурност би трябвало да бъде водещ приоритет. „ Настояваме да бъдат регистрирани другите изходни позиции и характерните особености в обособените страни членки, а за земеделските стопани да бъдат обезпечени задоволително ефикасни и налични други възможности на химичните артикули за растителна отбрана, които най-малко все още обаче не са налични “, уточни той.
Министър Иванов изясни, че главните ни терзания са свързани с въведените правнообвързващи цели за понижаване до 50% на използването и риска от химически пестициди до 2030 година и на използването на по-опасни пестициди за всяка страна членка. „ Република България упорства тези цели да се ползват единствено на равнище Европейски съюз. Целите за понижение следва да бъдат реалистични, използвани на процедура, научно и стопански обосновани “, прикани аграрният министър.
Според него все още няма точни статистически данни за действителната приложимост на артикули за растителна отбрана. Затова по думите му такива правнообвързващи цели биха били допустими, когато тези данни станат налични и/или могат да бъдат събирани електронно, също по този начин все още няма единна методология на равнище Европейски Съюз за събиране на данни, отнасящи се до количествата дейни субстанции, „ пуснати на пазара “. Той означи, че количествата на продуктите за растителна отбрана, „ пуснати на пазара “, нямат същото значение, като количествата на продуктите за растителна отбрана, които са употребявани и липсват съответни статистически данни на равнище Европейски Съюз за потреблението на пестициди.
По отношение на сензитивните зони, министър Иванов разяснява, че е належащо в текста на предлагането за Регламент да е недвусмислено изяснено, че са възможни изключения във връзка с вредители, които съставляват опасност за типовете и видовете естествени местообитания, предмет на запазване в екологично сензитивните зони.
„ Необходимо е да се разиска и каква е целесъобразността от въвеждането на цялостна възбрана на използването на артикули за растителна отбрана, включително биологични артикули и такива с невисок риск, в тези зони “, сподели още той.
Министър Иванов акцентира, че би трябвало да се регистрира и административната тежест както за селските стопани и други професионални консуматори на пестициди, по този начин и за способените органи на страните членки.
По думите му изискванията за новата Зелена архитектура са едно от най-големите провокации за българските аграрни производители и по тази причина е значимо допустимо най-скоро да има изясненост по какъв начин ще наподобява утвърденият Стратегически проект.
Министър Иванов разяснява, че в България се провежда структурен разговор за разискване на обособените детайли на Стратегическия проект, тяхното изясняване и предприемане на дейности за отразяване на бележките на Комисията. Той изясни, че в същото време са създадени законодателните текстове за използване на проекта, които следва да бъдат разисквани с представители на българския отрасъл. „ Наред с това са подхванати ограничения за създаване на нужните осведомителни системи за използване на проекта. Завършена е първата фаза от основаването на Системата за мониторинг на площта и са подхванати дейности за построяването на електронна осведомителна система за наблюдаване и докладване на информация за осъществяването на Стратегически проект и на Система за познания и нововъведения в селското стопанство “, сподели още аграрният министър.
Земеделският министър съобщи, че актуалната обстановка в Украйна постанова в допълнение подсилване на конкурентоспособността на земеделските стопанства за обезпечаване на резистентност на питателните доставки. Според него детайлите на Зелената архитектура би трябвало да носят екологична резистентност и да са съобразени с икономическата и обществена значителност на земеделието.
„ Призоваваме Европейска комисия да вземе допустимо най-бързо решение за дерогация от условията на положително земеделско и екологично положение за ротация на културите и поддържане на положително екологичо положение за 2023 година, с цел да се даде опция на фермерите да вземат своите индустриални решения “, сподели той.
Министър Иванов изтъкна‚ че предлагането за Регламент по отношение на устойчивата приложимост на артикули за растителна отбрана е много амбициозно в актуалната обстановка в международен мащаб, когато гарантирането на продоволствената сигурност би трябвало да бъде водещ приоритет. „ Настояваме да бъдат регистрирани другите изходни позиции и характерните особености в обособените страни членки, а за земеделските стопани да бъдат обезпечени задоволително ефикасни и налични други възможности на химичните артикули за растителна отбрана, които най-малко все още обаче не са налични “, уточни той.
Министър Иванов изясни, че главните ни терзания са свързани с въведените правнообвързващи цели за понижаване до 50% на използването и риска от химически пестициди до 2030 година и на използването на по-опасни пестициди за всяка страна членка. „ Република България упорства тези цели да се ползват единствено на равнище Европейски съюз. Целите за понижение следва да бъдат реалистични, използвани на процедура, научно и стопански обосновани “, прикани аграрният министър.
Според него все още няма точни статистически данни за действителната приложимост на артикули за растителна отбрана. Затова по думите му такива правнообвързващи цели биха били допустими, когато тези данни станат налични и/или могат да бъдат събирани електронно, също по този начин все още няма единна методология на равнище Европейски Съюз за събиране на данни, отнасящи се до количествата дейни субстанции, „ пуснати на пазара “. Той означи, че количествата на продуктите за растителна отбрана, „ пуснати на пазара “, нямат същото значение, като количествата на продуктите за растителна отбрана, които са употребявани и липсват съответни статистически данни на равнище Европейски Съюз за потреблението на пестициди.
По отношение на сензитивните зони, министър Иванов разяснява, че е належащо в текста на предлагането за Регламент да е недвусмислено изяснено, че са възможни изключения във връзка с вредители, които съставляват опасност за типовете и видовете естествени местообитания, предмет на запазване в екологично сензитивните зони.
„ Необходимо е да се разиска и каква е целесъобразността от въвеждането на цялостна възбрана на използването на артикули за растителна отбрана, включително биологични артикули и такива с невисок риск, в тези зони “, сподели още той.
Министър Иванов акцентира, че би трябвало да се регистрира и административната тежест както за селските стопани и други професионални консуматори на пестициди, по този начин и за способените органи на страните членки.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ