Лъч надежда след сръбския есперимент
2023 година донесе ново отчаяние за българския почитател, само че и вяра за нещо положително. През последните 12 месеца България не завоюва нито един мач, записвайки антирекорд, откакто не съумя да победи през целия квалификационен цикъл за Евро 2024.
Това е статистиката, а истината бе такава, че представителният ни тим изпусна да завоюва редица мачове, демонстрирайки една и съща уязвимост - попадение в последните минути. Годината стартира със селекционер Младен Кръстаич и приключи с Илиан Илиев, което бе и лъчът вяра, че през идващите 12 месеца резултатите могат да бъдат доста разнообразни.
Надеждите за положителен старт на акцията бяха помрачени с триумф на Черна гора в Разград. През март България стартира квалификациите с домакинство и чувството, че мощното показване от 2022-а може да се придвижи и в първите мачове от новата година. На " Хювефарм Арена " " трикольорите " държаха самодейността, само че изпитваха съществени проблеми в заключителната фаза на офанзивата. За да се стигне до гола на Никола Кръстович 20 минути преди края.
Реалността бе още по-сурова в Будапеща, където изразеният любимец Унгария изнесе лекция на отбора на Кръстаич на забележителната сцена " Ференц Пушкаш ". Само през първото полувреме резултатът бе 3:0 за домакините, а след почивката България съумя да стабилизира играта си в отбрана и да ограничи провалите до зауба с типичен резултат.
Третият следващ крах пристигна в Литва, където дефинитивно бе свален ореолът на Кръстаич, извел преди този момент България до четири следващи победи. Домакините останаха с човек по-малко още през първата част, само че съумяха да удържат 1:1. Първият гол на националите ни през акцията пък бе дело на Марин Петков. В тези начални срещи от квалификациите блестящо бе изразен методът на сръбския селекционер, който не спираше да опитва.
Именно той наложи Илия Груев в първия тим, което не може да му се отхвърли. Преди това халфът набираше известност във Вердер, само че Ясен Петров отхвърляше да го включи в състава си. При сърбина това се промени, само че имаше и една подробвност - преквалифицира го в централен бранител, макар че това бе единственият роден футболист от състезание от топ 4 на Европа.
За да показва безспорна убеденост, Младен Кръстаич промени и позицията на Марин Петков и от крило го върна да играе халф-бек и това може би бе най-сполучливият му опит. Сърбинът реши, че и халфът на Лудогорец Иван Йорданов е по-необходим като външен краен защитник и го сложи точно там. А паралелно с подмладяването повиквателни се изпращаха на играчи, за които националния отбор до момента бе единствено фантазия. Дебют при него направиха 15 души, последният от които Христо Иванов от Локомотив Пд. Наставникът не се притесняваше да залага на играчи, които не бяха титуляри в клубните си тимове. Но даже това не бе най-странното. Още първоначално той даде път на Никола Илиев и Димо Кръстев, които бяха част от юношеските обединения на Интер и Фиорентина. Първият нямаше дуел в мъжкия футбол от 2019-а, когато бе част от Ботев Пд. Защитникът пък бе играл за първия отбор на " виолетовите " само в контроли. За Младен Кръстаич това бе изцяло задоволително.
Той заложи на младост и неумелост, лишавайки България от надалеч по-обиграни футболисти. С лека ръка Кръстаич се отхвърли от имена като Кристиян Малинов, подвизаващ се в елита на Белгия, както и Страхил Попов, който през миналия сезон в бе турската Суперлига. Докато имаше тим, Георги Миланов също не получаваше повиквателна, само че всичко това може да се одобри като виждане на треньора. Той обаче преоткри имена като Ивайло Марков от втора дивизия на Полша, за който дебютът се трансформира в бенефис. Защитникът имаше 4 мача за 4 месеца в клубния си тим, само че бе хвърлен на Унгария в Будапеща и резултатът бе пагубен - 0:3.
И въпреки всичко България игра солидно в мач, в който бе със статут на новобранец. Сърбия пристигна в Разград с чувството, че ще завоюва с лекост и без част от звездите си. Кирил Десподов откри след почивката, а трикольорите държаха успеха в ръцете си до сетния момент, когато пристигна разочарованието. Дарко Лазович се възползва от групова неточност на Патрик-Габриел Галчев и Марин Петков и вкара за 1:1, а заслужената победа на България се изплъзна сред ръцете им.
Липсата на резултати се придвижи върху играчите, а напрежението се усилваше с всеки минал дуел. Това се усети в историческата контрола с Иран, когато за пръв път стадион " Христо Ботев " в Пловдив одобри мач на представителния ни тим. Двубоят бе лишен от театър, а гостите завоюваха справедливо с 1:0.
Последва нов мразовит душ и проваляне в последните минути. В Черна гора Стивън Йоветич вкара в 96-ата минута за 2:1 за домакините в нов мъчителен дуел, в който чувството бе, че България заслужаваше повече. Нищо не можеше да се съпостави обаче с разочарованието, което предстоеше. През септември в София пристигна новобранецът в групата Литва, който завоюва безпроблемно с 2:0 една от дребното си победи като посетител. Феновете дефинитивно снеха доверието си към селекционера Младен Кръстаич, а от този миг насам назря и протестът против БФС.
Контралата в Албания и последвалото проваляне с 0:2 бе лебедовата ария на сръбския треньор. Време бе за смяна, въпреки и единствено 13 месеца, откакто някогашният селекционер на Сърбия бе сменил Ясен Петров. На горещия стол седна Илиан Илиев, който до този миг се справяше чудесно отпред на Черно море и в края на годината щеше да изведе " моряците " до историческо първо място в Първа лига на полусезона.
Дебютът на опитния експерт бе лишен от почитатели поради прословутото решение на БФС, в съгласие с УЕФА. Протест въпреки всичко имаше, последствията от които към този момент са добре известни. На терена България игра безстрашно против водача в групата Унгария и още веднъж държеше първата си победа в акцията в ръцете до последната секунда. Спас Делев и Кирил Десподов бяха в основата на обрата от 0:1 до 2:1. Видимо трикольорите бяха различен тим, само че след това пристигна следващия малшанс. Центриране от фаул надълбоко в продължението бе избито от Алекс Петков, само че топката влетя зад Иван Дюлгеров за 2:2. Точката обезпечи място на маджарите на Евро 2024, а за България остана вярата, че има светлина в тунела.
Усещането за позитивизъм бе продължено и в Лесковац. Сърбия се надяваше на положителен край на акцията, който да им обезпечи място на огромния конгрес още веднъж след 24 години. И това се случи, само че по сложният метод. България на Илиан Илиев още веднъж реализира поврат, откакто изоставаше в резултата. Георги Русев се разписа дебютно за България, а Кирил Десподов вкара дежурното си попадение. После пристигна голът на Сърджан Бабич за 2:2 и плавите си осигуриха квота за еврофиналите.
Повече от ясно е, че българският последовател не е удовлетворен от това последно място в квалификациите и мощните мачове на финала на годината не са задоволителни. Под управлението на Илиан Илиев обаче се видя, че националите могат да бъдат и костелив орех, а паралелно с това опитите секнаха. На 8 февруари ще научим противниците си за новото издание в Лигата на нациите. Дано след бурята изгрее слънце, тъй като младият отбор на България го заслужава.
Това е статистиката, а истината бе такава, че представителният ни тим изпусна да завоюва редица мачове, демонстрирайки една и съща уязвимост - попадение в последните минути. Годината стартира със селекционер Младен Кръстаич и приключи с Илиан Илиев, което бе и лъчът вяра, че през идващите 12 месеца резултатите могат да бъдат доста разнообразни.
Надеждите за положителен старт на акцията бяха помрачени с триумф на Черна гора в Разград. През март България стартира квалификациите с домакинство и чувството, че мощното показване от 2022-а може да се придвижи и в първите мачове от новата година. На " Хювефарм Арена " " трикольорите " държаха самодейността, само че изпитваха съществени проблеми в заключителната фаза на офанзивата. За да се стигне до гола на Никола Кръстович 20 минути преди края.
Реалността бе още по-сурова в Будапеща, където изразеният любимец Унгария изнесе лекция на отбора на Кръстаич на забележителната сцена " Ференц Пушкаш ". Само през първото полувреме резултатът бе 3:0 за домакините, а след почивката България съумя да стабилизира играта си в отбрана и да ограничи провалите до зауба с типичен резултат.
Третият следващ крах пристигна в Литва, където дефинитивно бе свален ореолът на Кръстаич, извел преди този момент България до четири следващи победи. Домакините останаха с човек по-малко още през първата част, само че съумяха да удържат 1:1. Първият гол на националите ни през акцията пък бе дело на Марин Петков. В тези начални срещи от квалификациите блестящо бе изразен методът на сръбския селекционер, който не спираше да опитва.
Именно той наложи Илия Груев в първия тим, което не може да му се отхвърли. Преди това халфът набираше известност във Вердер, само че Ясен Петров отхвърляше да го включи в състава си. При сърбина това се промени, само че имаше и една подробвност - преквалифицира го в централен бранител, макар че това бе единственият роден футболист от състезание от топ 4 на Европа.
За да показва безспорна убеденост, Младен Кръстаич промени и позицията на Марин Петков и от крило го върна да играе халф-бек и това може би бе най-сполучливият му опит. Сърбинът реши, че и халфът на Лудогорец Иван Йорданов е по-необходим като външен краен защитник и го сложи точно там. А паралелно с подмладяването повиквателни се изпращаха на играчи, за които националния отбор до момента бе единствено фантазия. Дебют при него направиха 15 души, последният от които Христо Иванов от Локомотив Пд. Наставникът не се притесняваше да залага на играчи, които не бяха титуляри в клубните си тимове. Но даже това не бе най-странното. Още първоначално той даде път на Никола Илиев и Димо Кръстев, които бяха част от юношеските обединения на Интер и Фиорентина. Първият нямаше дуел в мъжкия футбол от 2019-а, когато бе част от Ботев Пд. Защитникът пък бе играл за първия отбор на " виолетовите " само в контроли. За Младен Кръстаич това бе изцяло задоволително.
Той заложи на младост и неумелост, лишавайки България от надалеч по-обиграни футболисти. С лека ръка Кръстаич се отхвърли от имена като Кристиян Малинов, подвизаващ се в елита на Белгия, както и Страхил Попов, който през миналия сезон в бе турската Суперлига. Докато имаше тим, Георги Миланов също не получаваше повиквателна, само че всичко това може да се одобри като виждане на треньора. Той обаче преоткри имена като Ивайло Марков от втора дивизия на Полша, за който дебютът се трансформира в бенефис. Защитникът имаше 4 мача за 4 месеца в клубния си тим, само че бе хвърлен на Унгария в Будапеща и резултатът бе пагубен - 0:3.
И въпреки всичко България игра солидно в мач, в който бе със статут на новобранец. Сърбия пристигна в Разград с чувството, че ще завоюва с лекост и без част от звездите си. Кирил Десподов откри след почивката, а трикольорите държаха успеха в ръцете си до сетния момент, когато пристигна разочарованието. Дарко Лазович се възползва от групова неточност на Патрик-Габриел Галчев и Марин Петков и вкара за 1:1, а заслужената победа на България се изплъзна сред ръцете им.
Липсата на резултати се придвижи върху играчите, а напрежението се усилваше с всеки минал дуел. Това се усети в историческата контрола с Иран, когато за пръв път стадион " Христо Ботев " в Пловдив одобри мач на представителния ни тим. Двубоят бе лишен от театър, а гостите завоюваха справедливо с 1:0.
Последва нов мразовит душ и проваляне в последните минути. В Черна гора Стивън Йоветич вкара в 96-ата минута за 2:1 за домакините в нов мъчителен дуел, в който чувството бе, че България заслужаваше повече. Нищо не можеше да се съпостави обаче с разочарованието, което предстоеше. През септември в София пристигна новобранецът в групата Литва, който завоюва безпроблемно с 2:0 една от дребното си победи като посетител. Феновете дефинитивно снеха доверието си към селекционера Младен Кръстаич, а от този миг насам назря и протестът против БФС.
Контралата в Албания и последвалото проваляне с 0:2 бе лебедовата ария на сръбския треньор. Време бе за смяна, въпреки и единствено 13 месеца, откакто някогашният селекционер на Сърбия бе сменил Ясен Петров. На горещия стол седна Илиан Илиев, който до този миг се справяше чудесно отпред на Черно море и в края на годината щеше да изведе " моряците " до историческо първо място в Първа лига на полусезона.
Дебютът на опитния експерт бе лишен от почитатели поради прословутото решение на БФС, в съгласие с УЕФА. Протест въпреки всичко имаше, последствията от които към този момент са добре известни. На терена България игра безстрашно против водача в групата Унгария и още веднъж държеше първата си победа в акцията в ръцете до последната секунда. Спас Делев и Кирил Десподов бяха в основата на обрата от 0:1 до 2:1. Видимо трикольорите бяха различен тим, само че след това пристигна следващия малшанс. Центриране от фаул надълбоко в продължението бе избито от Алекс Петков, само че топката влетя зад Иван Дюлгеров за 2:2. Точката обезпечи място на маджарите на Евро 2024, а за България остана вярата, че има светлина в тунела.
Усещането за позитивизъм бе продължено и в Лесковац. Сърбия се надяваше на положителен край на акцията, който да им обезпечи място на огромния конгрес още веднъж след 24 години. И това се случи, само че по сложният метод. България на Илиан Илиев още веднъж реализира поврат, откакто изоставаше в резултата. Георги Русев се разписа дебютно за България, а Кирил Десподов вкара дежурното си попадение. После пристигна голът на Сърджан Бабич за 2:2 и плавите си осигуриха квота за еврофиналите.
Повече от ясно е, че българският последовател не е удовлетворен от това последно място в квалификациите и мощните мачове на финала на годината не са задоволителни. Под управлението на Илиан Илиев обаче се видя, че националите могат да бъдат и костелив орех, а паралелно с това опитите секнаха. На 8 февруари ще научим противниците си за новото издание в Лигата на нациите. Дано след бурята изгрее слънце, тъй като младият отбор на България го заслужава.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ