Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?
2023 година е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в това време светът за следващ път стана очевидец на голям брой рискови метеорологични феномени, доста от които взеха човешки жертви. Според множеството учени, има директна връзка сред покачването на международната температура и повишаването на честотата и силата на този вид феномени. Опасни феномени имаше по целия свят, в това число и у нас. В публикацията е изработен преглед на най-съществените метеорологични екстремуми от миналата година.
Изминалата 2023 година беше най-топлата в историята на метеорологичните наблюдения – с 1,46°C над междинното, по отношение на интервала 1850 – 1900 г . Всеки месец от юни насам е бил рекордно топъл в международен мащаб, по данни на организацията Коперник (Фиг. 1). Разликата сред 2023 година и предходните 2 рекордно топли години – 2016 година и 2020 година, е забележителна. Основните аргументи за този връх са провокираните от индивида климатични промени и явлението Ел Ниньо.
2023 година беше белязана от голям брой рискови метеорологични феномени, в това число и в нашата страна. Едно събитие е рисково, в случай че е извънредно за обещано място или време от годината. Такива феномени са да вземем за пример горещи талази, засушавания, тропически циклони и други Въпреки че не всеки случай на рисково време може да привързан с смяна в климата,
факт е, че покачването на междинната температура на въздуха усилва вероятността за и интензитета и честотата на рискови феномени,
включително и на “съставни ” събития – едновременна или поредна демонстрация на екстремуми, да вземем за пример засушавания, след което рискови валежи, които могат да доведат до по-сериозни наводнения.
Все по-често се правят така наречен атрибутивни изследвания, които целят да открият количествена връзка сред съответно метеорологично събитие и климатичните промени. Вече има голям брой осъществени оценки за събитията от 2023 година, на част от които ще се позовем.
Екстремните феномени, постоянно водят до бедствия, които могат да имат обилни последици върху хората, материалния свят и природата, включително заличаване на реколтата и земеделските земи, отнемане на хората от вкъщи и собствеността им, трайни разстройства в стопанската система и до човешки жертви.
Ще разгледаме някои от най-опасните случаи на рисково време, на които човечеството стана очевидец през миналата година.
Циклонът “Даниел ” беше най-трагичното метеорологично феномени през годината
Средиземноморският циклон “Даниел ” аргументи наводнения в Гърция, България, Турция, Либия, Египет и Израел през септември. Първоначално циклонът засегна Балканския полуостров и докара до интензивни превалявания и наводнения в региона. В село Загора Пелион в Гърция, северно от Атина, на 5 септември беше регистриран дъжд от 759.6 мм, а общият дъжд сред 4 и 8 септември доближи 1096 мм. У нас най-тежко беше наранено Южното Черноморие, където в село Кости бяха измерени 329 мм в границите на 16 часа – количество дъжд, което всекидневно пада в границите на няколко месеца .
Проливните превалявания доведоха до наводнения, преливане на реки, свлачища, разрушение на плажове и инфраструктура, като да вземем за пример сриването на моста по пътя сред Царево и Ахтопол, както и предизвикаха гибелта на 15 души в Гърция и на 4 души в България.
В идващите дни “Даниел ” закупи характерности, сходни на тези на тропически циклон, като оптималната скорост на ветровете доближи до 85 км/ч, което подхожда на тропическа стихия по скалата на Сафир-Симпсън. Придвижвайки се на югоизток, циклонът доближи до Либия, където бяха провокирани най-значителните вреди.
Екстремните превалявания засегнаха либийското крайбрежие и околните планини (Фиг. 2), като на 10 – 11 септември в град Ал-Байда паднаха 414,1 мм за 24 часа. Валежът докара до тежки наводнения, в резултат на които се срутиха 2 язовира наоколо до град Дерна, който се оказа най-засегнатият от бедствието. В Либия бяха доказани 4345 смъртни случая, а 8500 души бяха оповестени за изчезнали . Близо 43 000 души са били разселени в Североизточна Либия в резултат на бурята.
Циклонът “Даниел ” аргументи вреди за над 20 милиарда щатски $, което го прави най-скъпият циклон в историята отвън зоната на Северния Атлантически океан.
Сред главните аргументи за интензивните превалявания беше така наречен Омега-блок, или блокиране на зона на високо налягане, сред две зони на ниско, което докара до това циклонът да е бавноподвижен. Също по този начин температурата на морската вода в Средиземно море беше по-висока от нормалното. Проявата на циклони като “Даниел ” е станала с 50 пъти по-вероятна заради покачването на световната температура , съгласно оценка на експертната група World Weather Attribution.
Циклонът “Фреди ” пък е един от най-дълго траялите тропически циклони в метеорологичната ни история.
Той се образува на 6 февруари северозападно от Австралия, мина 2 пъти над Мадагаскар и Мозамбик, и на 11 март дефинитивно навлезе над сушата в Мозамбик и Малави, където отслабна и се разпадна (Фиг. 3). По време на своя пик на 21 февруари, поривите напразно доближиха до 270 км/ч, което подхожда на тропически циклон от 5-та степен.
Основните последствия от циклона бяха породени от наводненията по време на последното нахлуване над сушата в Мозамбик и Малави, когато паднаха извънредно интензивни дъждове (до 672 мм в Мозамбик). Части от Мозамбик и Малави към момента не са бяха възстановили от бурите през 2022 година, заради което бяха изключително наранени. Най-тежко беше ситуацията в Малави, като бяха регистрирани най-малко 679 смъртни случая и над 659 000 вътрешни разселвания, а в Мозамбик имаше още 165 починали. Съобщения за жертви имаше и в Мадагаскар, и в Зимбабве. Общият брой на починалите доближи над 1400 души.
Поради дългия си 37-дневен живот, “Фреди ” е циклонът с най-голямата сума на така наречен акумулирана циконална сила в историята , или общата отделена сила по време на живота на бурята. Също по този начин той е третият най-смъртоносен циклон в историята в Южното полукълбо, както и циклонът с най-вече цикли на намаляване и увеличаване.
Интензивните и продължителни горещи талази
През 2023 година в разнообразни елементи на света имаше доста съществени горещини. Сред най-значимите бяха двете следващи интензивни и продължителни горещи талази в Южна Европа и Северна Африка през втората половина на юли. Те бяха наречени от медиите “Цербер ” и “Херон ”.
Италия беше изключително наранена, като на 24 юли беше измерена оптималната температура 48,2°C в селищата Лотзорай и Йерзу на остров Сардиния, което е единствено с 0,6°C под европейския връх, подложен на остров Сицилия през 2021 година Сред местата с рекордно високи температури бяха Тунис, Тунис (49°C на 24 юли), Тирана, Албания (43°C на 25 юли), Агадир, Мароко (50,4°C на 11 август) и Алжир, Алжир (49,2°C на 23 юли). Екстремните горещини обгърнаха Югоизточна Европа през юли, а в края на август и началото на септември горещините засегнаха Западна и Централна Европа. Все още няма дефинитивни данни за жертвите от горещите талази през 2023 година, само че за препоръка ще споменем, че в следствие от горещите талази през 2003 година в Европа е известно, че са умряли над 70 000 души.
На доста места в Южна Франция, Северна Испания и Западна Швейцария бяха сложени върхове, да вземем за пример в Тулуза температурите доближиха до 42,4°C на 19 август. През лятото се наблюдаваше и огромна интензивност на горските пожари, изключително в Гърция. В края на август и началото на септември,
пожарът в Североизточна Гърция, който изпепели 93 000 хектара, беше разгласен за най-големия пожар, следен в миналото в Европейския съюз.
Горещи талази предизвикаха рекордно горещо време и в Северна Америка и Китай. В Долината на гибелта беше регистрирана температура от 53,3°C, като на 17 юли през нощта бяха измерени температури над 45°C, а в град Финикс бяха маркирани рекордните 9 дни, през които минималната температура не падна под 32,2°C.
На 16 юли в Китай беше усъвършенстван върхът за най-високата температура в страната – 52,2°C в региона на град Санбао.
Ако нямаше климатични промени, подобен вид гореща вълна би се случила един път на 250 години в Китай, а следените аномалии в Съединени американски щати и Южна Европа биха били на практика невъзможни , съгласно оценка на World Weather Attribution.
Тропическият циклон “Моча ” е най-интензивният циклон, следен в миналото в северната част на Индийския Океан
наедно с циклона “Фани ” през 2019 година, като по време на пика си доближи до 5-а категория, с оптимални 1-минутни непрекъснати ветрове от 280 км/ч. Той се образува на 11 май на северозапад от остров Суматра и доближи сушата покрай границата сред Бангладеш и Мианмар на 14 май.
Циклонът “Моча ” мина през две етапи на внезапна интензификация, като в границите на 48 часа скоростта на ветровете му набъбна с към 144 км/ч. По този индикатор бурята е измежду 1% от най-силните в Бенгалския залив.
Децата в района на Източна Азия и Тихия океан са изложени на голям брой метеорологични бедствия в по-голяма степен, в сравнение с в който и да е различен район на света , съгласно отчет на УНИЦЕФ. Сега “Моча ” провокира разселване на към 1,7 млн. души и докара до гибелта на 435 души в засегнатите региони в Шри Ланка, Индия, Бангладеш и Мианмар. В Бангладеш мощно наранено беше Кокс Базар, най-голямото бежанско населено място в света, в което живеят над 900 000 бежанци от народа рохинга от Мианмар. Жертвите в Мианмар бяха минимум 148 души, а над 270 000 здания бяха развалени или разрушени. Последиците от циклона “Моча ”, дружно със усилването на войната в Мианмар и рекордно високите цени на питателните артикули, съществено утежниха острата продоволствена неустановеност, изключително за 3 – 4 млн. уязвими хора, които имаха потребност от филантропична помощ, измежду които дами, деца и хора с увреждания.
При пожарите в Канада изгоряха към 5% от общата горска повърхност в страната
Сезонът на горските пожари в Канада беше най-интензивният в историята на страната, със доста по-голям обсег от която и да е била предходна година (Фиг. 6). Значителната пожарна интензивност стартира в края на април, набъбна през доста топлия и изсъхнал май и продължи през цялото лято и началото на есента.
Към 15 октомври изгоряла повърхност в народен мащаб беше 18,5 млн. хектара, което е над 6 пъти повече от междинния 10-годишен интервал (2013 – 2022 г.) и надалеч над предходния сезонен връх от 7,1 млн. хектара през 1995 година
Пожарите доведоха и до доста и необятно публикувано замърсяване с пушек, изключително в гъстонаселените региони на Югоизточна Канада и североизточните елементи на Съединените американски щати през първата половина на юни. Пожарният пушек доближи и до Западна Европа. Шест смъртни случая са директно свързани с пожарите, макар че към момента следва да се направи цялостна оценка за последствията от дима върху здравето.
Пожарни сезони с подобен интензитет са станали най-малко 7 пъти по-вероятни заради климатичните промени, до момента в който до края на юли пожарите в региона Квебек са били с 50% по-интензивни, съгласно World Weather Attribution.
Застудяването в Афганистан
Сред най-смъртоносните феномени беше внезапното захлаждане в Афганистан при започване на януари предходната година. Тогава в страната починаха над 160 души, откакто температурите се намалиха до -34°C, по време на най-студената зима в страната от 15 години насам. Загинали са и близо 80 000 селскостопански животни. Студът беше комбиниран със снеговалежи, виелици, които доведоха до постоянни спирания на електрозахранването.
Една от аргументите за многото жертви е филантропичната рецесия, която стартира откакто страната беше още веднъж завладяна от талибаните през 2021 година Преди захлаждането интернационалните организации за филантропична помощ предизвестиха, че повече от половината от 38-милионното население на Афганистан гладува, а близо 4 млн. деца страдат от недохранване.
Наличието на студени екстремуми не е изключено даже и при затоплящ се климат, макар че като цяло честотата им понижава. От друга страна, е допустимо да има повишаване на избрани видове студено време, като да вземем за пример такива, свързани с полярния ураган.
Наводненията в Китай
През лятото на 2023 година в Китай бяха регистрирани невиждани наводнения, в резултат на интензивни превалявания от мусонния сезон и преминаващи тайфуни.
От 29 юли насам най-малко 16 града и провинции в Североизточен Китай претърпяха рекордни превалявания и наводнения в резултат на тайфуна “Доксури ”, петият ураган в Тихия океан през 2023 година В Пекин паднаха най-силните превалявания от 140 години насам, като единствено за 83 часа дъждовете надвишиха 60% от дъждовете за една типична година .
Август донесе още рискови дъждове и тайфуни, като в доста региони от страната имаше неочаквани наводнения и кални свлачища, което сложи под голям напън земеделието и инфраструктурата.
На 2 септември тайфунът “Саола ” доближи до Южен Китай, като провокира евакуацията на повече от 880 000 души.
На 7 септември в Хонконг падна рекорден дъжд, като Обсерваторията на Хонконг записва повече от 158 мм дъжд сред 23:00 ч. и среднощ, което е най-високото почасово количество дъжд в границите на един час от началото на метеорологичните наблюдения в града през 1884 година , съгласно китайското държавно управление.
Засушаване в Африканския рог
Дългосрочната суша в Големия африкански рог от последните години беше прекратена от проливни дъждове при започване на дъждовния сезон (април – юни) за част от региона. През 2023 година беше регистриран за шести следващ път отсъстващ дъждовен сезон. В целия Африкански рог метеорологичните феномени са довели до разселването на 1,4 млн. души (към юни 2023 г.), в допълнение към 2,7 млн. души, разселени от петте предходни поредни сезона на суша. Засушаването понижи потенциала на почвата да всмуква вода, което усили риска от наводнения, когато дъждовете започнаха през април и май.
Фигура 8. Сушата продължи в по-голямата част от региона на Африканския рог. Източник: Riccardo Mayer / Shutterstock
Метеорологичните условия имат неподходящо влияние върху селскостопанското произвеждане и се чака да бъде регистрирано понижение на производството на зърнени култури 2023 година спрямо 2022 година
Засушаване от подобен вид в района е малко евентуално, в случай че светът не се беше затоплил с 1,2°C , съгласно разбор на World Weather Attribution.
Каква е човешката и икономическата цена на тези феномени?
Явления, като изброените нагоре, не изчерпват следените екстремуми от миналата година. През февруари 2023 година в Чили изгоряха над 430 000 хектара земи, в резултат на пожари, породени от извънредно горещото и изсъхнало време. Пожари през лятото имаше и на Хавайските острови, а наводнения с човешки жертви също по този начин се случиха в Пакистан и Филипините.
Продължителна гореща вълна, обвързана с климатичните промени, беше следена в Южна Бразилия, Пaрагвай и Северна Аржентина през месец септември при започване на пролетта на Южното полукълбо, когато температурите доближиха над 40°C. Вероятността за подобен вид събитие е повишена най-малко 100 пъти , съгласно World Weather Attribution.
Средно 189 милиона души годишно са били наранени от рискови метеорологични феномени в разрастващите се страни в интервала 1991 – 2022 г.
(Фиг. 10), съгласно отчета “Цената на забавянето ”, направен от “Сътрудничеството за загуби и вреди ” – група от повече от 100 откриватели, деятели и политици от целия свят. 1991 година е и годината, в която за първи път е препоръчан механизъм за справяне с разноските, свързани с въздействието на климатичните промени върху бедните страни.
Летните горещи талази световно костваха към 0,6% от международния Брутният вътрешен продукт, по предварителна оценка на Алианц.
Интересен е отчетът на Christian Aid – “Counting the cost 2023 ”, в който е направена оценка на икономическата цена на 20 бедствия от миналата година. Щетите на глава на популацията в засегнатите региони възлизат на 4000 $ в Хавай, в резултат на пожарите и до 9 $ в Перу, заради наводнения. Оказва се, че вредите са по-високи в по-богатите страни, заради по-високия стандарт на живот и по-лесните оценки на цените на застраховките. От друга страна, доста повече хора са наранени в относително по-бедни страни, а точно там икономическата цена, съпоставена като “процент от Брутният вътрешен продукт ” и “БВП на глава на популацията ”, е най-висока.
В същото време броят на наложително разселените хора в света е достигнал над 114 милиона души към октомври 2023 година, като единствено за интервала май – октомври е повишен с 4 млн души. Повечето от хората са от небогати страни, по-засегнати от климатичните промени, което ги прави още по-уязвими.
Напомняме, че не всяко рисково събитие е в резултат на климатичните промени, само че те са станали по-интензивни и доста по-вероятни, а в случай че измененията продължат, тази наклонност съвсем несъмнено ще се задълбочи. Заради това е значимо да се работи освен в посока на намаляване на климатичните промени, само че и в посока на ограничения на акомодация – системи за ранно предизвестие, подкрепяне на по-уязвимите страни, поддръжка за работещите, дамите и децата и други
Автор: Николай Петков / Климатека
Николай Петков е създател в Климатека, приключил е магистратура компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. В момента следва магистратура компетентност “Интегрирани науки за климатичната система ” в университета в Хамбург в Германия. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор.
В публикацията са употребявани материали от:
- https://climate.copernicus.eu/record-warm-november-consolidates-2023-warmest-year
- https://modis.gsfc.nasa.gov/gallery/individual.php?db_date=2023-09-13
- https://reliefweb.int/report/world/provisional-state-global-climate-2023-enarruzh
- https://climateadaptationplatform.com/climate-change-may-have-worsened-libya-storm-daniel/
- https://www.preventionweb.net/news/cyclone-freddy-was-most-energetic-storm-record-it-harbinger-things-come
- https://yaleclimateconnections.org/2023/07/the-scorching-summer-of-2023-reaches-mind-blowing-high-temperatures/
- https://www.worldweatherattribution.org/extreme-heat-in-north-america-europe-and-china-in-july-2023-made-much-more-likely-by-climate-change/
- https://myanmar.un.org/en/234237-cyclone-mocha-latest-example-dire-climate-threat-facing-myanmar%E2%80%99s-children
- https://www.axios.com/2023/05/15/tropical-cyclone-mocha-rapid-intensification-climate-change
- https://www.cnbctv18.com/environment/cyclone-mocha-myanmar-government-claims-435-dead-appeals-for-international-aid-16688751.htm/
- https://natural-resources.canada.ca/our-natural-resources/forests/state-canadas-forests-report/how-much-forest-does-canada-have/17601
- https://earthobservatory.nasa.gov/images/151507/canadian-smoke-reaches-europe
- https://www.rferl.org/a/afghanistan-cold-weather-deaths/32243751.html
- https://disasterphilanthropy.org/disasters/2023-china-floods/
- https://www.worldweatherattribution.org/strong-influence-of-climate-change-in-uncharacteristic-early-spring-heat-in-south-america/
- https://www.aljazeera.com/gallery/2023/2/5/photos-chile-wildfires-spread-as-death-toll-rises
- https://www.lossanddamagecollaboration.org/publication/cost-of-delay-why-finance-to-address-loss-and-damage-must-be-agreed-at-cop27
- https://www.allianz.com/en/economic_research/publications/specials_fmo/global-heatwave-implications.html
- https://reliefweb.int/report/world/189-million-people-year-affected-extreme-weather-developing-countries-rich-countries-stall-paying-climate-impact-costs
